Интервю с Лоис Макмастър Бюджолд

Шадоуданс: Главните герои в книгите ви често са някакъв тип аристократи. Каква е причината за това и защо според вас хората харесват такива герои дори и в научнофантастичен сетинг?

Лоис Макмастър Бюджолд: Да си призная, и мен винаги ме е изненадвало защо историите ми с аристократични герои се продават по-добре от тези с персонажи от средните класи на обществото. (Писала съм и за двете; фактът, че за вас са по-известни първите, говори сам по себе си за тази тенденция). Моята теория е, че био-социалният статус съдържа скрито привличане, както захарта за небцето, и горе-долу по същите причини.

За разлика от нуждата за храна, вода и секс, статусът някак не се изучава особено в рамките на еволюционната биология, където според мен той всъщност принадлежи. Статусът на един човек, в групата – а хората са еволюирали именно по групи – може да има значителен ефект върху възможностите на този човек да удовлетворява всяка друга своя оцеленческа нужда. Хората, които са на ръба на, да кажем, едно социално отпадане, са всъщност най-опасните, точно както ако бяха лишени от храна или вода.

Но да. Почти всички хора навсякъде са съпричастни с истории, в които главните герои имат или получават био-социален статус. Повечето читатели изглежда искат да се идентифицират нагоре, а не надолу. Освен това, на ниво приказки и фолклор, го има и моментът с не-чак-толкова-прикритата семейна психология, която играе роля тук. Кралете като образ на бащата, кралиците за майка, принцовете за синове, принцесите за дъщери и т.н., което, като че буквално "цели" публиката точно където трябва.

Другото важно нещо за главните герои от по-висшите ешелони е, че те често имат или изглежда, че имат по-големи политически цели, повече възможност да движат и насочват сюжета, повече възможност да действат ефективно. Това също е привлекателна черта у един герой. Читателите в този жанр искат да четат за хора, които вършат нещо.

ШД: Творбите ви в последните години са изцяло във фентъзи жанра. Смятате ли да се завърнете към научната фантастика и към Майлс, или тази промяна в насоката е за постоянно?

ЛМБ: Всъщност, сега, след като тетралогията Споделящият нож е завършена и публикувана (поне в Англия), работя доста усилено по нова книга за Майлс за Баен. Работата ми за съжаление бе начесто прекъсвана последната година – спуках апендикс през май, бях почетен гост на WorldCon през август, после имах прещипан нерв и пътуване до Барселона за една реч през ноември (уви, по едно и също време – показваха ми доста готически катедрали, ау...) и разбира се турне и множество други PR дейности за четвъртия том от Споделящия нож – Хоризонт. Изобщо доста задължения, които май няма да приключват поне до следващата седмица от момента, в който пиша това.
Все пак прочетох първите две глави от новата книга за Майлс на WorldCon-а. Започвам с 39-годишния Майлс, който извършва разследване в качеството си на Имперски Ревизор на планета, която читателите ми още не са виждали (тъй като току-що я измислих), съпътстван от основно нови герои. Историята е мистъри-съспенс стил и тъкмо успях да завърша 11-та глава през януари, преди да се наложи да прекъсна заради турнето. Книгата още си няма заглавие, нито втора половина. Нямам търпение да се върна към нея – наистина искам да разбера какво ще се случи!

Не знам какво ще правя след това, освен естествено, че ще си взема огромна почивка да презаредя батериите.

ШД: Преминаването на Бараяр от феодализъм към космическите технологии и колонизация само в рамките на две поколения повлияно ли е от някоя държава в нашия свят?

ЛМБ: Даже няколко. Бараяр от края на Изолацията нататък е една метафора за целия 20-ти век. Руското влияние е очевидно сред създателите му, но има и друг исторически модел, който следвах в голяма степен – Япония от времето на Мейджи и насилственото й отваряне към Запада.

ШД: Възнамерявате ли да пишете още книги в света на Шалион?

ЛМБ: Може би. Очарована съм от поредиците като самостоятелна творческа постройка, толкова различна от роман, колкото романът – от разказите. Но никой в академичните среди сякаш не желае да изучава поредиците в някакъв сравнителен анализ, може би поради практически причини – един професор по литература би могъл да накара студентите си да прочетат и обсъдят половин дузина романи за един семестър, но половин дузина поредици – едва ли.

Така или иначе, с трите поредици, които съм започнала досега, съм прилагала три различни структури. Книгите за Майлс бяха поредица от основно независими романи, всички въртящи се около един герой, подобно на Hornblower поредицата на К. С. Форестър. Споделящият нож беше модел за една голяма история, разделена на томове, така че да не чупи китките на читателите както Властелинът на пръстените. Шалион е или се опитва да бъде с друг план – тематична поредица, с по една книга за всеки от петте бога. Което означава, че ми остават по една книга за Бащата и за Майката, за да изпълня идеята. (Въпреки че очаквам Копелето, богът-шегобиец, да намеси пръста си и в тази работа, както обикновено). Понеже Бащата е шалионският бог на справедливостта, а Майката – освен всичко друго – на медицината, има доста възможности за сюжет тук. Но все още не съм се спряла на нищо конкретно.

ШД: Някога била ли сте обвинявана във феминистки тенденции в книгите си.

ЛМБ: "Обвинявана"? Не знаех, че това е престъпление.

Разбира се, че съм феминистка – жена, която не е, би било нещо като роб в защита на робството – но това е един от термините, за които обикновено трябва да проверяваш дали използвате еднакви дефиниции, винаги когато стане дума за него. Вие какво имате предвид под "феминист"?

Също така не е съвсем ясно какво трябва да значи "феминистки тенденции". Аз пиша за хората – в идеалния случай това би трябвало да включва всякакъв вид човешко поведение, макар естествено да се придържам към тези видове, които ме интересуват най-много. Това е моята книга; ако не пиша това, което искам, не би имало смисъл.

Не пиша обаче за да разпространявам някаква определена концепция. Толкин има един известен пасаж, в който обяснява разликата между алегориите, които искрено е мразил, и приложимостта: "В едното се крие свободата на читателя", обобщава той, "а в другото – целенасоченото надмощие на писателя." Ако читателите ми намират историите ми за приложими – а явно го правят – мен разбира се ме интересува как и защо е така, но това не зависи толкова много от мен.

ШД: Какво мислите за "новата вълна" във фентъзито – например автори като Скот Линч, Р. Скор Бакър, Ст. Ериксън, Хал Дънкан и т.н.? Според вас дали има надежда жанрът най-сетне да се откъсне от клишетата, с които е свързан в представите на повечето хора?

ЛМБ: Да си призная, не съм следила скорошните творби в жанра; всъщност по-скоро чета книги от други жанрове за отмора, или нехудожествена литература за идеи. Така че нямам някакво по-особено мнение (въпреки че, в светлината на предния въпрос, може би трябва да попитам къде са жените-писатели в този списък).

Веднъж срещнах Скот Линч на един от WorldCon-овете преди няколко години; той каза, че харесвал книгите ми и ги четял с поразителен ентусиазъм, така че предполагам, че трябва да му върна услугата някой ден. Само че трябва да не пиша нищо в момента – ако пиша, се влия твърде много от стила, направо попивам като памук.

ШД: Коя от книгите си смятате за най-успешна и коя ви е накарала да се чувствате на върха на творческите си възможности?

ЛМБ: Ами аз още не съм приключила с писането, така че отговорът на този въпрос ще си остане непостоянен във времето. Всъщност той вече се е променял неведнъж. Най-изпълненият с надежда отговор за мен би бил: "Книга, която още не съм написала".

При все това, всяка от книгите ми си има елементи, които я правят специална за мен. Ще си призная, че в сърцето ми наистина имат по-особено място да ги наречем "спорещите" книги – тези, които съм писала в опит да разчупя някакви очаквания за жанра или за кариерата си. Такива са например Огледален танц, Императорската гвардия, Цивилна кампания (която освен това бе и една от най-успешните като тираж), Проклятието на Шалион, Рицарят на Шалион (40-годишна героиня, йей! Въпреки че тези дни Иста всъщност ми изглежда твърде млада), и цялата Споделящият нож. Мисля, че Споделящият нож е може би най-фината ми творба до момента.

ШД: Кой от героите ви е бил най-труден за писане? Защо?

ЛМБ: Хмм. Всъщност, всеки нов герой е в началото малко труден за описване, освен ако не съм прекарала много време в развиването му. Всеки нов герой с нова гледна точка завърта околните, а нерядко и сюжета, около себе си, което прави писането на романи с повече гледни точки малко по-голямо предизвикателство за мен.

ШД: Какво мислите за японската анимация (аниме) и кой е любимият ви филм/сериал?

ЛМБ: Зная за анимето от години, гледала съм разни откъси, показвани на различни научнофантастични конвенти още от 80-те насам, а през 90-те се потопих малко повече в него. Но видеомагазинът никога нямаше особено богат избор. После се записах в Netfix, което е онлайн услуга за наем и поръчка на DVD по пощата. Там имаше хиляди заглавия и имах възможност да задълбая по-сериозно в тази анимация.

Мисля, че харесвам най-много аниметата с исторически или съвременен японски сетинг, които ми показват онази толкова чужда култура; както и, може би не дотам изненадващо, шоджота, джосей и т.н. женски тип истории, а също и всъщност истории за всякаква публика. Огромни биещи се роботи и неизброими часове на някакви момченца, които се удрят едно друго, с или без мечове, ме отегчават – Блийч, към теб гледам (всъщност вече не гледам). Не ме вълнуват особени и по-грозните и "страшни" хорър и мафиотски истории. Харесвам по-възрастни герои, но такива рядко се срещат.

Няколко особено интересни заглавия засега са: Mushi-Shi, Hikaru no Go, Otogi Zoshi, xxxHolic, Genshiken, The Story of Saiunkoku, Black Jack, всичко от Миязаки, Shonen Onmyouji, Get Backers, Descendants of Darkness, Fruits Basket, Mirage of Blaze, Witch Hunter Robin, Fullmetal Alchemist (въпреки че то става доста мрачно на места), Kyo Kara Maoh, Antique Bakery, и Gokusen. И не, разбира се, че не помня всички тези заглавия наизуст, но Netfix услужливо ми представя история на поръчките ми.

Между другото, от Netfix си взимам и голямо количество документални DVD-та: за науката и природата, за история, история на науката, пътуване, инженерни проекти и т.н. Нямам кабелна ТВ и всъщност почти не гледам телевизия тези дни.

ШД: Какво мислите за писателските работилници?

ЛМБ: Биха могли да бъдат полезни, зависи (биха могли да бъдат и вредни). Важно е да се запомни, че човек отива там да пише и да критикува, и да става по-добър в писането, а не да се социализира. Въпреки че това напомняне по-скоро е в сила за неформални сбирки, отколкото за официални работилници. Аз самата никога не съм посещавала, макар да съм била в разни критически групи. Не мисля, че са необходими, ако писателят може да намери нужната му помощ по други начини.

ШД: Бихте ли споделили някой важен съвет за начинаещи автори (като изключим "работи упорито и не се предавай")?

ЛМБ: Ами тези двата са доста добри. Също е важно не само да четеш много, но освен това и да караш хората да споделят с теб всякакви свои преживявания, а по възможност и ти да създаваш за себе си колкото можеш повече преживявания – спорт, работа, пътувания, изкуство – защото това ти дава един склад за спомени, който винаги е в състояние да ти осигури оригинални идеи за работата.

ШД: Ако искате да споделите нещо с българските си читатели?

ЛМБ: Като изключим един читател, който пише на английски в моята чат-група, имам съвсем бегла идея кои всъщност са моите български читатели. Но искрено се надявам, че работата ми им доставя удоволствие и извличат от нея всичко, което им харесва.

ШД: Благодарим за това интервю!