Редакционните винаги са ми се стрували най-трудните за писане материали. За разлика от обичайните ревюта, където можеш просто да си излееш мъката/радостта от дадено произведение, при редакционните трябва да търсиш ТЕМАТА. И то не каква да е тема, ами за предпочитане интересна и предизвикваща я усмивки, я размисъл и/или дискусия. Нещо за живота, вселената и всичко останало. Нещо щекотливо или злободневно, че даже може и нещо мъдро… Абе трудна работа си е писането на редакционно. А пък когато имаш и специален повод, задачката става и отговорна. Днес избрах да си поговорим малко за сътворението.

В едно горещо юлско утро през 2000 г. минутка невнимание от страна на един тийнейджър довела до появата на малка искрица живот. В началото тийнейджърът си рекъл – е, какво да се прави, станалото станало. Мое си е, ще го гледам. И понеже бил млад и неопитен, но пък като всеки родител смятал, че неговото гардже е най-хубавото – взел та се похвалил с отрочето си пред други тийнейджъри. Те го огледали оттук-оттам и казали:
– Абе, че е хубаво, хубаво е, ама може и по-хубаво. Има разни трески за дялане. Да помогнем малко, а?
Тийнейджърът се почесал по главата и понеже не бил глупав им отвърнал:
– Е, пък добре сте ми дошли. Казва се ShadowDance, обича да чете и да слуша музика. Не го хранете след залез, че става страшно…
Останалото казват е история…

За тези 21 години се случиха страшно много неща. Хора идваха и си отиваха, визията се променяше в една или друга посока. Тийнейджърите пораснаха и станаха отговорни (някои повече, други не чак толкова) възрастни. Едно нещо обаче си остана константно – любовта към фантастичното във всичките му проявления. ShadowDance е живото доказателство, че старата мъдрост „Много баби, хилаво бебе“ не е непременно вярна. ShadowDance e това, което е, благодарение на любовта и отдадеността на всички хора, по някакъв начин спомогнали за неговото съществуване. Благодаря ви! Вие превърнахте мечтата на един тийнейджър в реалност. И макар той вече да е плешив чичко на средна възраст, всеки път щом разлисти виртуалните страници на списанието, в очите му се появява искрица от онази непокорност и изследователски дух, които правят невъзможните неща възможни. Наздраве и до нови срещи!

Ян
07.07.2021 г.

П.П. И докато не съм забравил. Уважаеми тийнейджъри, послушайте чичко си Ян – Always wear protection! Минутка невнимание и после цял живот родител…