Винаги съм обичал Баба Марта.

Намирам я за едно от най-интересните женски божества в световната митология. Тя идва при хората след януари и февруари – Голям Сечко и Малък Сечко, студени, жестоки, мъжки месеци. За разлика от двамата си братя Марта има по-променлива природа – може да бъде топла, мила, закриляща, но може да бъде и ядосана, злобна, дори леко садистична. Баба Марта закриля младите жени, майките и децата. Радва се на хубостта им, може би леко им завижда, но винаги е благосклонна към тях. За сметка на това ненавижда стари хора – напомнят ѝ за собствената ѝ старост. Глуха е за молбите им и дори може да ги накаже, ако посмеят да се обърнат към нея с призив от рода на „Помогни ми, Бабо, нали и ти си старица като мен!“

Много от българските традиции са се изгубили през вековете. Това е нормално – както отделният човек се променя в хода на живота си, така и обществата непрекъснато се видоизменят в хода на историята. Но аз лично се радвам, че сред малкото запазени традиции е връзването на бял и червен конец на 1 март. Представям си как Баба Марта наблюдава отнякъде случващото се в нашето измерение, подсмихва се арогантно и кимва доволно с глава.

И макар днес да си я спомняме основно на 1 март, истината е, че във фолклорните традиции Марта се чества през целия месец, като другите две важни дати са 9 март (Младенци) и 25 март (Благовец).

Интересно е как именно в този месец, месеца на Марта, присъства и Международният ден на жената. Някои твърдят, че на 8 март 1857 г. в Ню Йорк се провежда първата масова проява на жени работнички – шивачки от текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Съвременни изследователи смятат, че това е мит, разпространен от американските власти по време на Студената война, за да се откъсне датата от Съветските ѝ корени и да ѝ се даде по-западен произход (документирано е обаче, че първото официално отбелязване на женските каузи – само че на 28 февруари и под името „Национален ден на жената“ – е проведено през 1909 г. в Ню Йорк и организирано от американските социалисти – бел. ред.). Забавно е как нещо толкова просто като формалната дата, на която да бъде честван Денят на жената, може да бъде обект на правителствена манипулация и международна политика. Отново си мисля, че Баба Марта би се подсмихнала доволно.

Ще използвам именно редакционното на месеца на Марта, за да споделя с Вас колко съм доволен, че тази година ни очакват толкова много високобюджетни проекти със силно женско участие. Февруари ни поднесе съмнителната чест да гледаме Хищни птици (когато има повечко женски блокбастъри, е логично да се появят и някои тъпи женски блокбастъри), но от март нататък нещата се оправят. В края му ни чака Мулан, а месец и малко след него излиза Черната вдовица (финалният трейлър се появи точно докато писах този материал и аз избирам да го приема като знак от Марта, че върша нещо правилно). Още месец и нещо след това излиза Жената чудо 1984 (нейният трейлър не е нов, но аз продължавам да си го пускам почти всеки ден). Към края на годината пък ще очакваме Eternals на режисьорката Клоуи Жао и минисериала WandaVision (за който ще пиша епизодични ревюта!). Така че през годината Баба Марта определено ще ни дари с интригуващи заглавия, които да обсъждаме (междувременно можете да си припомните поредицата ни Жените във фантастиката, публикувана преди точно три години – бел. ред.).

И за финал ще ви пожелая много здраве, радост и късмет. Носете си мартениците през целия месец и Баба ще е благосклонна към вас!