Март го започнах в състояние на предпазлив оптимизъм. Предните няколко месеца страдах от депресивна липса на мотивация и смисъл, но изглеждаше сякаш през март нещата щяха да се подобрят – бях се захванала да ходя на планина няколко пъти седмично, денят се увеличаваше, пък и щях да отида на 26 прожекции от София филм фест, което пък неминуемо щеше да ми осигури Щастието™.

Започнах април на пода до леглото на майка ми, в сълзи от безсилие и страх, че няма повече да видя баща си, когото приеха два дена по-рано в Пирогов с COVID-19.

Той вече е добре! Изписаха го седмица по-късно за домашно лечение на причинената от вируса пневмония, от която знам, че ще се възстановява много седмици. Но вече диша нормално, вместо с плитките шумни свръхчести вдишвания от края на март. И отново е себе си, отново се усмихва, отново ме гледа с интелигентния си поглед, който отсъстваше, когато телесната му температура се вдигаше до небесата много дни наред.

Не бих могла в този текст да обхвана мащаба на амплитудата в животите на всички нас сега спрямо времето отпреди само месец и нещо. Няма и да се опитвам да очертавам цунамито от страдание – психологическо, икономическо, социално и буквално екзистенциално – отприщено от тази пандемия. Има много какво да се каже, но нека си дадем малко време. Искрено се надявам всички вие и хората, които обичате, да сте добре, и новите ви проблеми да са такива, каквито в бъдеще ще могат да бъдат разрешени.

Разказвам в това редакционно преживяваното през последните няколко седмици не на последно място защото искам да предотвратя онзи особен вид чувство на вина относно дейностите, запълващи времето на стоене вкъщи. Тук съм, за да ви кажа: всичко, което усещате като свой провал в този период, е оправдано и простено. Може би не успявате да свършите работата, която би трябвало да вършите, може би прекарвате времето си, втренчени в екрана на телефона си и четейки новините, които всички четем. Но и това ще мине. Всичко ще е наред дори и да не поддържате високите стандарти на не-екранно възпитание на децата си, или пък като ядете грешната храна. Дишайте дълбоко, раздвижвайте се доколкото можете и не позволявайте на работодатели да ви тормозят. Обвинителната самокритика не е на място, докато по този начин постигате по-важната задача – да стоите у дома и да не позволявате на заразата да мине критичните нива, които не биха позволили на болници като Пирогов да приемат случаи като този в моето семейство.

Ние в екипа ще помагаме както можем! През следващите седмици ShadowDance ще продължи със засиления си фокус върху комфортния медиум на сериалите с редовните ревюта на Westworld и сериали като Dark, Берлински Вавилон и Picard. Книжните ревюта също продължават с пълна сила, в случай че не се чувствате привлечени от тухлите в карантинните ни предложения. На филмовия фронт подготвяме още една класация, а скоро ще ви зарадваме и с един дългоочакван квази-пътеписен материал, препращащ към старите традиции на списанието.

На хоризонта не се забелязва нищо, което би могло да мине за нормално, но настоящето положение няма да продължи вечно. Някой ден отново ще гледаме наживо цъфналите дървета, които пропускаме тази пролет; ще се виждаме физически и ще се радваме  на новата екранизация на Дюн в киносалон. За щастие дотогава виртуалното ни списание ви оставя с най-оптимистичния XKCD комикс, който ми е попадал наскоро:

„We’re not trapped in here with the coronavirus. The coronavirus is trapped in here with us.“