Декември дойде с първия сняг за сезона в столицата и с колебливото пробуждане на коледния дух. Лека-полека из балконите просветват украси, магазините пренареждат витрините, но засега всичко изглежда плахо, готово да бъде скрито или свалено. Сякаш не можем да решим имаме ли право на веселие, дали не е ли твърде безчувствено да си позволим забавления и радост в тези времена на загуба и траур. Изминалите две години бяха първото изпитание, с което нашето поколение се сблъска. Много от нас, израснали в годините около началото на новото хилядолетие, не си спомняме от първа ръка нито Виденовата зима, нито терора на комунизма, нито бомбардировките, войната или земетресенията. За нас това са времена от историите, които сме слушали толкова пъти, че неусетно са станали наши лични. С изненадващи подробности мога да опиша дървото пред старата къща, която е била наполовина отнесена от бомба, дрехите на братовчеда Дитер, които баба ми се е налагало да доизносва, бягството към Витоша след първия трус, овцете, които се връщат по залез, прекачването от влака за гара „Левски“. Не съм преживяла тези неща, но те са неизличима част от мен.

С възрастта, хората от тези истории от далечни и любопитни стават все по-понятни. Вече по-лесно мога да си представя страха от несигурността, от ненавременната смърт и недоимъка. Изправена пред ужаса от загубата и тленността, аз обаче не изглеждам особено достойно дори в собствените си очи. И тук идва суровото сравнение. Хората от моите истории и до сега остават непоклатими и непокварени от съвременната леност на мисълта и убежденията. Това са хора, които не страдат, че животът е превратен или кратък, а живеят без излишни драми. Хора, които не надценяват мисленето като механизъм за справяне с живота. Докато аз се колебая дали дори имам право на собствената си свобода. Собственото си щастие. Колко бледо може да стане едно отражение?

И към въпроса от по-рано: имаме ли право да изпитваме радост и по-специално да я демонстрираме публично в тези времена? Смелостта, както и щастието, изискват определена доза безразсъдство. И във време на пандемия трябва не само да се осмелим, но и да настояваме да се усмихваме. Да намерим нишката щастие, която ни държи към живота. Да обичаме и да си мечтаем. То не е право, а задължение. То ще покаже какви хора сме и какво поколение искаме да бъдем за историята.

А какъв по-достоен стремеж от стремежа към щастие?

Затова вдишайте студения въздух и се насладете на възможността да изберете подаръци за близките, да пиете топъл шоколад или чай, да запалите свещички или коледни лампички, да усетите мириса на вечнозелено дърво. Привилегия е да имате тази възможност. И не забравяйте, че е да подариш книга за Коледа е жест на нежност и внимание, който създава връзка за цял живот.

П.П. Някои неща заслужават да просъществуват и едно от тях е традицията да се правят микстейпове, или казано нормално плейлист, който трябва да се слуша в определен ред. И ето и моят подарък за вас:

  1. Everything’s Gonna Be Cool This Christmas – Eels
  2. Merry Christmas – Ed Sheeran & Elton John
  3. Joel the Lump of Coal – the Killers
  4. Under the Tree – Sam Palladio
  5. I Can’t Stop Thinking About You – Sting

Потърсете ги в Spotify на Special Shadow Dance Christmas Mixtape 21