Железния човек: Екстремис
Автор: Уорън Елис
Илюстрации: Ади Гранов
Формат: Твърди корици
Железния човек: Екстремис е четвъртото заглавие от страхотната инициатива на Hachette да издават супергеройски комикси в България. Това е първата книга, посветена на Железния човек – масовият зрител у нас познава персонажа от чудесните изпълнения на Робърт Дауни Джуниър във филмите на Марвел.
Като атмосфера комиксът е чувствително по-мрачен от предишните няколко. В центъра на сюжета е любимият на всички гений, плейбой и филантроп Тони Старк, който по онова време все още не е разкрил пред света, че всъщност е Железния човек. Тони е публична личност, известен бизнесмен и иноватор, и твърди пред хората, че Железния човек е просто негов бодигард, който му спасява живота в напечени ситуации. Като цяло обществото не разбира защо бодигардът на този бизнесмен толкова често е в компанията на Отмъстителите и спасява света от зли сили, но все пак хората приемат това противоречие, понеже в комиксите нещата си имат своя логика. Тони получава обаждане от д-р Мая Хансен – негова някогашна позната и настоящ водещ експерт в частна научна лаборатория. Д-р Хансен му споделя, че в последно време е работела над специален серум, даващ на инжектираните с него опасни способности. Серумът обаче е бил откраднат, при това от хора, които далеч нямат добри намерения… И така Тони Старк е въвлечен в мрежа от интриги, която трябва да разплете, докато междувременно се опитва да спре опасните си врагове.
Докато всички предишни комикси от колекцията на Hachette ни даваха само началните арки на по-голяма история, то Екстремис обхваща всички броеве, писани за Железния човек от Уорън Елис. Тази арка е изключително популярна след почитателите на героя и често е посочвана за един от най-добрите комикси за персонажа. Авторът Уорън Елис е видно име в жанра и историите му обикновено предизвикват силен отзвук, художникът Ади Гранов също е известен и уважаван сред почитателите на Марвел. Историята е толкова популярна, че определени елементи от нея бяха адаптирани във филма Железния човек 3, където ролята на създателката на вируса Екстремис Мая Хансен беше изиграна от Ребека Хол.
Личното ми мнение обаче е, че този комикс е доста надценен. Историята е съвсем прилична, но не е нещо специално. За тези шест броя не се случва нещо особено. Фокусът е върху мистерията, затова не получаваме особено разгърнати герои или отношения. Като за толкова прехвалена арка определено очаквах повече. Артът на Ади Гранов е интересен, но не е перфектен. Човешките фигури винаги са изрисувани с майсторство и пленяват очите, но често фоновите детайли отсъстват напълно и съответно тези интересни хора се реят сред някакъв сивкав или жълтеникав фон. Освен това този фотореализъм стои малко тежко, когато човек го гледа по няколко панела на страница. И все пак комиксът е красив, а някои от по-мрачните панели са действително стряскащи по един пленяващ начин.
Моето най-голямо недоволство обаче си остава преводът/редакцията. В повечето реплики той е съвсем приличен и отразява точно оригиналния текст, но в някои редки случаи разминаванията са груби и аз го изживявам тежко. Преводът по принцип е творческо занимание и тук си личи, че преводачът/редакторът активно е направил доста избори, което подкрепям като подход… просто не съм съгласен с избраните варианти. Пример: в началото на историята Тони Старк говори по телефона със своя асистентка. Тя му казва бързо да се приготви и да излиза, той сърдито отговаря “Bite me” и тя му дръпва лекция как изобщо не уважава по-възрастните хора и ще го сполетят ужасни неща. Обаче на български неговият отговор “Bite me” е преведен като „Друг път.“ А „Bite me” е определено по-грубо от „друг път“ – затова и провокира такава тирада. Ако бъде сменено с по-мек отговор, то последвалата реч звучи непровокирана и целият диалог увисва. В друг момент пък един от героите казва “You know what they call a shaman in Australia? The clever fella.” На български това е преведено така – „Знаете ли как викат на шаманите в Австралия? Хитрец-мъдрец.“ Както казах – смели избори, творчески избори. Но не съвпадат с моето лично усещане за текста.
Като цяло Железния човек: Екстремис за мен беше най-слабата книга от поредицата до момента. Ако истински харесвате героя и искате да четете хубав комикс за него, определено бих ви препоръчал The Invincible Iron Man на Мат Фракшън и Салвадор Ларока. А междувременно през втората седмица на ноември очакваме Невероятния Спайдър-мен: Раждането на Венъм!
А какво казва преводачът?
Споделяме тук и информация от преводача на част от комиксите, Здравко Генов, автор и на редица текстове в списанието. Мнението е публикувано като коментар под първия материал за комиксите в списанието. По-подробна дискусия по темата и подробности за ролята на Hachette в процеса, може да прочетете на Facebook страницата на ShadowDance тук.
Понеже съм преводач на поредицата (с изключение на Черната вдовица) – само да спомена няколко неща – част от проблемите, които се появяват в ранните томове се дължат на това, че не се знаеше до колко точно може да се разчита на Hachette с оправянето на текстовете – например за това с „Отмъстителите“ им беше сигнализирано при превода и им предложих да пренапиша текста, буквално нищо нямаше да ми коства. Те „щели да си го оправят, тези материали вероятно щели да се пишат наново“ и т.н. Ами, правя каквото са ми казали…и излиза комиксът и виждам, че в крайна сметка не са оправили нищо
От тогава си имам едно наум и вече като има такива неща ги пренаписвам. На онзи етап обаче наистина очаквах, че може би ще се пишат изцяло нови текстове, защото така ми се каза.
Относно стилистични грешки – там няма какво да се оправдавам, сигурен съм, че все на някой нещо няма да му хареса, мога само да гарантирам, че се старая максимално нещата да се получават качествено.
За печатни грешки – уви, случва се да се пропусне нещо…НО е редно да отбележа, че наливането на текста в балоните НЕ СЕ случва в България и от Hachette не винаги изпращат текстовете за финален оглед навреме – случва се грешки, които са им били отбелязани, да не са били коригирани. В момента треперя за „Раждането на Венъм“, която в рекламните материали е с mockup корица, която сами са си правили и е със сгрешени автори и много се притеснявам, че въпреки, че ОТДАВНА им е сигнализирано за това, няма да са го оправили.
Преводът на Черната вдовица, специално на бонус материалите, се надявам, че ще е еднократен случай – с този комикс нямам нищо общо, освен превода на заглавието, и на места бях ужасен от прочетеното.
Така че, не че се оправдавам, защото и аз не съм безгрешен, но нека се има предвид, че всъщност повечето проблеми на изданията не се коренят в българската страна на нещата.
Оценка: 6/10