Captain Marvel от Кели Сю ДеКоник Higher, Further, Faster, More

Забележка: Кели Сю ДеКоник пише няколко поредици за Капитан Марвел в периода 2012 г. – 2015 г. Captain Marvel излиза от септември 2012 до януари 2014 и има общо 17 броя. Втората поредица Captain Marvel излиза от май 2014 до юли 2015 и има общо 15 броя. През август-ноември 2015 ДеКоник пише и минипоредицата Captain Marvel and the Carol Corps. Настоящото ревю обхваща и трите поредици.  

Броени дни ни делят от премиерата на филма Капитан Марвел! И докато чакам интригуващата епика с деветдесетарска атмосфера, реших да подгрея с малко комиксови приключения. Съвсем целенасочено избрах да се върна към поредиците на Кели Сю ДеКоник, тъй като замесени в продукцията на филма хора многократно са отбелязвали, че именно тези броеве са послужили за основно вдъхновение на предстоящия блокбъстър.

Кели Сю ДеКоник поема поредицата за Карол Денвърс през лятото на 2012 г. Тогава Марвел се намират в особена ситуация – първият филм за Отмъстителите тъкмо е излязъл и е покорил световната публика, но същевременно е отнесъл критики от определени кръгове, че представя отбор от петима мъжки персонажи – Капитан Америка, Железния човек, Тор, Хълк и Хоукай – и само един женски – Черната вдовица. Тоест показва пет начина, по които мъж може да бъде супергерой, и само един, по който жена може да бъде супергерой. Затова компанията решава да пусне истински супергероичен комикс и то не просто с жена в главната роля, а с жена, която може да бъде икона – символ на героичност и сила.

Но коя да бъде тази героиня? Истината е, че в онзи момент Марвел просто не разполагат с такъв персонаж. Техните герои, независимо от пола, по принцип не са божествени като тези на DC, а са по-земни и човешки, изтъкани от недостатъци. И съответно сред женските персонажи в комиксите за Отмъстителите няма образ, който може да бъде икона на героизма. Черната вдовица е твърде сложен и сив персонаж, за да послужи за тази роля, Осата и Алената вещица в онзи момент са привидно мъртви, Спайдър-уомън, с нейната сила да пуска феромони и така да въздейства върху мъжете около нея, също не е най-добрият вариант, Джесика Джоунс тъкмо е родила и се грижи за бебенцето. И така остава Мис Марвел, която има подходящи сили и характер, но все пак се нуждае от известна преработка.

Именно това е задачата на Кели Сю ДеКоник – да трансформира персонажа на Карол Денвърс в това, от което Марвел имат нужда. Още от самото начало са направени две важни промени – името и костюмът. „Мис Марвел“ просто не звучи толкова иконично, затова е сменено от „Капитан Марвел“ – псевдоним, носен по-рано от други персонажи, включително и от жена. Изрязаният черен костюм, който изглежда като плувен бански с високи ботуши, също е премахнат и е заменен от военна униформа, в чиито цветове се усеща влияние от най-стария костюм на Карол. Когато на WonderCon 2012 г. ДеКоник обявява плановете си за поредицата, казва, че „заглавието общо взето може да бъде обобщено така – Карол Денвърс като Чък Йегър“.

Още в първия си брой ДеКоник показва новата Карол – силна, амбициозна, съревнователна, леко избухлива, но загрижена за близките си. Авторката влива в образа на Карол една невероятна борбеност, една силна съпротивителна сила, която изстрелва Капитан Марвел до върха и я превръща в легенда. В първата арка Карол разбира за смъртта на Хелън Коб – известна жена-пилот от миналото, на която се е възхищавала. Капитан Марвел изпробва стария самолет на Хелън, за да провери дали може да подобри рекорда ѝ, ала вместо това се оказва изпратена назад във времето и попада при група жени-летци от Втората световна война. Следват много обрати, шеги и надъхващи моменти. Това е от онези истории, в които даден герой разбира, че е много по-добър човек от личностите, които е идеализирал, и идеята е разгърната общо взето добре. Най-прекрасната част от тази първа история е епичното писмо на Хелън до Карол:

Knew you the second you set foot on my property, kid. Even as young as you were, how could I not? Folks want to blame someone for gals like us. “Her daddy was unkind” or “some fella broke her heart”… Hogwash.
You and me’ve always been like this. Always a little removed. Always… dreaming. Of higher, further, faster… more. Always more. Over the years, I’ve come to think of these particular traits as the shared attributes of a chosen people… the Lord put us here to punch holes in the sky. And when the soul is born with that kind of purpose it’ll damn sure find a way. We’re gonna get where we’re going, you and me. Death and indignity be damned… we’ll get there… And we will be the stars we were always meant to be.

Тази първа поредица на Кели Сю ДеКоник, която приключва с кросоувъра Avengers: The Enemy Within, е интересна и забавна, но определено не е най-доброто, което някога съм чел. Част от проблема се корени още в идеята – когато съзнателно се опитваш да пишеш супергеройска икона, губиш усещането за автентичност и затова част от историите и диалозите седят изкуствено и дървено. Но по-голям проблем за мен беше неконсистентният арт. Няколко художници се изреждат в рамките само на 17 броя и няма дори една арка, която да е довършена от художника, който я е започнал.  При това стиловете им са много различни – някои се стремят да бъдат по-реалистични, други работят по-стилизирано и съответно комбинацията е като торта с говеждо. Не само че цялостното разностилие е просто неприятно, но и става трудно да разпознаеш героите, когато са рисувани по толкова различни начини. Освен това част от илюстраторите не са особено опитни, затова не могат да предадат добре екшън сцените, които ДеКоник им пише, и в много моменти не се разбира какво точно се случва на страницата.

Нещата се променят чувствително в началото на втората поредица на ДеКоник, започнала през 2015 г. В нея Карол е изпратена от Тони Старк на дългосрочна космическа мисия. Тук вече творческият замисъл е различен и ДеКоник не се фокусира толкова върху това да покаже колко велика е Карол, а да разкаже интересни истории с нейно участие. В първата арка Карол попада насред сложен конфликт между извънземни бежанци, чиито родни светове са унищожени, и Алианса, притежаващ мъртвата планета, на която са били настанени. Историята тук (както и в следващите арки от поредицата) предлага хубави диалози и интересни обрати и повдига множество любопитни въпроси. Освен това е чудесен поглед към резултата от големите междувселенски войни от поредицата Avengers на Джонатан Хикман и се радвах да видя този по-личен поглед към последствията от войната.

Освен това в тези броеве Карол вече е представена по доста по-човешки начин. Тя не спира да е отдаден и могъщ боец, но едновременно с това не е всесилна и често се оказва в позицията на обикновен човек, замесен в наистина голяма каша. В една от арките Карол признава пред себе си „Не съм гений като Тони Старк и определено не съм страхотен дипломат като Капитан Америка… Но мога да направя нещо за тези хора – мога да осигуря малко време.“ Специални гости са Пазителите на галактиката, които носят със себе си много хумор, а също и Чуи – оранжевата котка на Капитан Марвел, която пътува с нея из космоса, защото е твърде дразнеща и никой на Земята не иска да се грижи за нея.

Втората поредица има и още едно невероятно предимство – постоянен художник. Артът в повечето броеве е дело на Дейвид Лопес, а дори когато той отсъства, заместниците му се стремят стилът да е близък до неговия. Намирам Лопес за изключителен художник – картините му са светли, ярки и динамични, екшънът му се получава отлично, лицевите изражения на героите са особено изразителни, а Карол е невероятно красива. Освен това различните видове извънземни изглеждат интригуващо и същевременно реалистично. След Captain Marvel Дейвид Лопес работи с писателя Том Тейлър върху поредицата All-New Wolverine, която възнамерявам да прочета в бъдеще.

Един от големите плюсове в комиксите на ДеКоник е разнообразието от поддържащи образи, в чието лице е представен женският героизъм. Капитан Марвел, разбира се, е главната героиня, но по време на приключенията си тя среща множество най-различни женски персонажи. Възрастна съседка на смъртно легло, малко момиченце и самотната му майка, жени, които искат да бъдат пилоти по време на Втората световна война, категорична лидерка на матриархално извънземно общество, технички, изобретателки и какво ли още не – палитрата е огромна. Всички те са различни от Карол, но през нейните очи читателят вижда силата и достойнството на всяка една от тях. В това отношение историите на ДеКоник са наистина ценни и вдъхновяващи.

Ако сте харесали двете поредици на ДеКоник, най-вероятно ще се насладите и на Captain Marvel and the Carol Corps – минисерия, която се развива в света на Secret Wars. Тези кратки четири броя, макар сюжетно да нямат общо с главните поредици, в емоционално отношение са един страхотен епилог на всичко, което ДеКоник успя да направи с героинята.

В крайна сметка броевете на Captain Marvel на ДеКоник представляват един несъвършен, но интригуващ опит Карол Денвърс да бъде редефинирана и показана в нова светлина. И е факт, че читателите приеха добре тази нова трактовка и осигуриха на авторката възможността да разкаже множество истории с Карол, нейните приятели и нейната котка. Ако нямате търпение за филма и се чудите какво да правите, докато го чакате, този комикс е нелош вариант.