Автор: Ада Хофман

Издателство: Angry Robot

Действието в дебютния роман на канадския автор Ада Хомфан се развива няколкостотин години в бъдещето. Човечеството е колонизирало голяма част от галактиката, но е управлявано от могъщи самоосъзнати изкуствени интелекти, обявили се за богове след успешна война срещу хората. Технологиите се контролират стриктно от тях и всяко отклонение от разпоредбите им бива преследвано като ерес и наказвано сурово. Романът започва с пускането на нов вид реактор на орбитална станция, разработен от главната героиня – гениалния млад учен Ясира Шиен. В първите няколко дни всичко изглежда наред, но внезапно реакторът необяснимо колапсира и унищожава цялата станция. Това води до ареста на Ясира от служещите на боговете ангели, които я обявяват за еретик и я набеждават за бедствието. Вместо да я накажат сурово обаче, те ѝ предлагат сделка – да я освободят и да изчистят името ѝ, ако им помогне да заловят нейния учител и ментор професор Талир.

Талир е преследвана от боговете, защото е открила, че извън познатата Вселена съществува място – наричано просто Отвън (Outside), – което е фундаментално различно от нея и несъвместимо с рационалната мисъл. Досегът с него и с обитаващите го създания почти винаги води рязко до лудост, но в много редки случаи позволява на влезлите в контакт хора да преодоляват ограниченията на нормалното време и пространство. Боговете искат това да остане скрито от хората, уж за тяхно добро. В името на тази цел всички средства, дори екзекуции и мъчения, са позволени.

The Outside започва като класическа научна фантастика с главен герой блестящ учен, ръководещ мащабен проект в орбита, но постепенно започва да навлиза в територията на хоръра, и по-конкретно космическия хорър, свързван най-вече с името на Хауърд Лъвкрафт. Вдъхновението от този род хорър творби е посочено съвсем директно в самия текст на романа, когато за първи път се споменава какво представлява Отвън – то наподобява „налудничавите въображаеми концепции на група пълп писатели от 20-и и 21-ви век“. Някои от хорър сцените са доста брутални, поради което не препоръчвам романа, ако не сте фенове на жанра. Във втората си половина The Outside придобива и мистичен оттенък при описанията на контактите на Ясира с обитателите на Отвън.

Светостроенето ме остави със смесени чувства. От една страна, идеята за комбиниране на спейс опера и изкуствени интелекти,  контролиращи човечеството, с класически космически хорър, вдъхновен от Лъвкрафт, е страхотна. Добре е показано как обявилите се за богове изкуствени интелекти контролират човечеството чрез работещите за тях ангели – хора, доброволно станали киборги чрез имплантиране на кибернетични приставки. Боговете приемат душите на умрелите хора и извличат сериозна полза от тях, но как точно става това не е обяснено никъде. Може би това ще бъде разяснено и ще играе по-голяма роля с напредването на поредицата. За мен обаче бе дразнещо, че остана мъгляв такъв важен елемент от света, върху който се опира и основен сюжетен обрат.

Оригинална черта на романа е, че главната героиня е високофункциониращ аутист и това е показано много добре. Тя има приличен социален живот и сериозна приятелка, но и типичните за аутистите проблеми в определени ситуации. Друг плюс е, че Ясира е изправена пред немалко тежки избори в течение на повествованието и често ѝ се налага да избира между етично проблемни избори въз основата на ограничена информация. Читателят е оставен сам да преценява коя от двете страни, които се опитват да я използват, заслужава повече симпатия – и Талир, и боговете са безскрупулни и безмилостни. Самата Талир, която в началото е представена като главния отрицателен герой, постепенно се разкрива като крайно интересна личност. Тя цял живот е пазила тайната за съществуването на Отвън и способностите, които то ѝ дава, и поради това така и не е успяла да се приспособи към нормалното човешко общество.

Като стил романът е доста добър, особено като за дебют. Кратките откъси от дневниците на Талир, с които започват някои от главите, представят изключително ефективно нейната личност. Има и няколко впечатляващо описани хорър сцени. Някои от описанията на Отвън и идващите оттам същества, обаче, са прекалено стандартни за обекти, които уж са напълно непознаваеми за хората.

Макар това да не се споменава никъде из описанията на романа в онлайн книжарниците, той всъщност е първа част от поредица и може би поради това финалът е доста отворен. Развръзката на сюжета беше леко неубедителна за мен, но се надявам, че излизащият през следващия януари втори том ще компенсира в това отношение. The Outside е много добър дебют на млад автор, който препоръчвам на търсещите нещо по-свежо от жанра, особено ако липсата на научна достоверност и хорър елементите не ви притесняват.

Оценка: 7.5/10