Граничен пост

Ако цените истината, вероятно отдавна сте приели в сърцата си, че постапокалипсисът е най-вероятното бъдеще на човешкия род. Почти невъзможно взе да става напоследък да се провиди път напред, който да не включва пълна съсипия, повсеместни войни и революции и агресивно забравяне на всички предлагани от историята уроци.

Не тази изстрадана мъдрост обаче, а по-скоро любовта към жанровите игри от едно време някога тласна Дмитрий Глуховски, младата надежда на руската фантастика, по пътя към пост-апа. Път, който доведе до компромисните като литература, но бързо придобили култов статус книги от поредицата Метро, които като младеж той публикува по руските интернет форуми. Този вдъхновенчески цикъл се завъртя докрай с игрите на 4A Games, които доразвиха вселената на романите и качиха популярността ѝ до космически нива. За разлика от Сапковски, последно играл на тетрис през 70-те, когато поредицата му вдъхнови група гениални полски разработчици, Глуховски взе активна роля в писането за компютърния екран и допълнително циментира репутацията си на един от стожерите на постапокалиптичния жанр.

Сега, години по-късно, кариерата му поема в друга посока, а Граничен пост, замислен като тв-сериал, трансформиран и поамериканчен в комикс, триумфално завърнал се в аудио-формат като Storytel Original и финално издаден в книжен формат, се оказва лебедовото обяснение в любов на Дмитрий към жанра, който го направи известен. Любопитната история на романа-сериал можете да прочетете в повече детайли в интервюто, което ShadowDance направи с руския автор през лятото на 2019 при посещението му за промоцията на творбата. А този текст ще се опита да ви разкаже за това какво да очаквате от страниците на Граничен пост, или от аудио-епизодите, ако сте избрали да му се насладите по този начин.

Намираме се в близкото бъдеще на нещо като алтернативна история. Русия известно време е съществувала като могъща империя, но гражданска война с неизяснени причини и произход е разделила държавата на парчета. Унищожението е било огромно и обилно поръсено с разнообразни биологични оръжия, които са превърнали руските земи в опасна пустош. Имперската власт остава съсредоточена около бавно възстановяващата се Москва и се простира не по-далеч от Волга, по която се стелят отровни мъгли и която никой вече не пресича. На реката стои и граничният пост от заглавието – някогашният град Ярославл е в руини и единствено казарменото отделение на моста над Волга приютява жалките останки от населението му. Отношенията на поста с Москва са противоречиви и наситени с напрежение, породени от арогантност и забавени доставки на храна. Повече се разбират сякаш с китайците, чиято граница в този свят изглежда доста по-близка, отколкото в нашия, въпреки че географията остава не съвсем уточнена.

Всичко в това застинало в гнет, глад, мръсотия и съседски дрязги безвремие се променя радикално, когато един ден по моста внезапно и със залитане се появява странник. Монах с почти неразличимо от кал и сажди лице, глух и много луд. Останалото с години митологизирано отвъд най-безцеремонно е нахлуло в Ярославл и няма връщане назад.

На тази сцена се разиграва поредица от личностни драми и събития, далеч надхвърлящи мащаба на самотния пост. Егор е доведеният син на постовия командир, Полкан, пияница и грубиян, който се опитва да задържи от разпадане едва оцеляващата комуна. Както е предвидимо за жанра, той е измъчен младеж с големи мечти и голямо сърце, който изживява първа и сериозно несподелена любов. Мишел идва от Москва, родителите ѝ са загинали някъде по време на войната и повече от всичко иска да се върне там. Когато столичани пращат взвод от надменни казаци с цел проучване на териториите отвъд реката, тя лесно хлътва по техния атаман с надеждата той да я отведе на запад. Съдбата обаче има друг замисъл и когато огромен тайнствен влак пресича моста и застава на прага на Ярославл, всички тези герои са изправени пред сериозно изпитание.

По същество Граничен пост е нещо средно между ода за мизерията и човешката ненавист и сравнително стандартен зомби хорър. С изключение на основния сюжетен обрат, който става ясен чак към края и който не ми се ще да разкривам (ще се хареса на по-нърдски настроените сред вас), фантастичните идеи на творбата не блестят с оригиналност и няма да ви оставят дълбоко впечатлени. Нито можем да говорим за кой знае какво развитие на арките на героите, въпреки че от гледната точка и на Егор, и на Мишел историята представлява поне донякъде билдунгсроман.

Елементът, с който текстът се справя наистина добре, е изключително плътната атмосфера. Дали благодарение на писателската еволюция на Глуховски след поредица от текстове, дълбаещи в постапокалиптичното от всички страни, дали заради засиления му политически усет към руската реалност, дали донякъде и заради аудио-формата и великолепния глас на Момчил Степанов, но Граничен пост успява наистина да… тежи на мястото си, а и на душата. Отчаянието и безсмислието на това съществуване те обгръща не чрез някакви прокламации и пространни сетивни картини, а се сглобява къс по къс из огромното море от разговори и мисли (които като следствие от аудио-сериалния фокус заемат над половината от времето, прекарано с романа). Много силно е и „руското“ усещане в текста – недовършените фрази, постоянното псуване, мотива на водката като постоянен образ в почти всеки разговор, консервните храни. Въпреки че географската му локация е инаква, а апокалипсисът е разказан през отрова и мръсотия, а не през бедност и ледове, не можех да се спра да си представям обхванат от всевечно отчаяние военен лагер някъде по северните брегове на тундрата.

Няколко образа, които остават да тлеят след края на романа, заслужават споменаване. Единият, разбира се, е реката. Глуховски споменава в интервюто, че гледката на безкрайната тъмна Волга идва от детските му преживявания на същия този мост, и сякаш това усещане за неизвестност и мрак придава на зелената мъглива отровна река в романа силен мистичен компонент, който я издига от границата на непознатото и я превръща повече в самостоятелен проводник на ужас. Огромният, изпълнен с кошмари влак, който прекосява страната в своя неумолим ход, сякаш хода на самото човешко разрушение, с което започнахме този текст.

С глухия монах освен отвъдната другост идва и религията. За Глуховски тя е естественият кандидат да запълни социалния вакуум, когато общият разказ се разпадне в условията на постапокалипсиса. Но религията в Граничен пост не е просто този извечен спътник на човешкия род, който да споява в отчаянието, а е експлицитно разказана като вероломен и злонамерен агент, активен проводник на разрушението. Почти вселенският конфликт в сюжета, едновременно мистифициран в механизмите си и тривиализиран в историята си, изважда напред именно това противопоставяне между абсурда на идеологиите, в това число религиозната, и неосъзнатия стремеж на всяка общност да установи някакъв ред в света на хаоса. Контраст между грандиозност и ежедневност, между световно и лично, изпъстрен с тези тлеещи символи. Консервата с месо, която Мишел крие, сънят на Егор със стадиона, който слуша песента му, майката-вещица под прозореца на лудия монах – сцени, които перото на автора и гласът на актьора изрисуват по особено запомнящ се начин.

Интересна е и композицията на текста. Стремежът на Глуховски е съзнателно експериментиране със сериалния формат. Свръхдраматизирани клифхенгъри, които в книга може би ще стоят по-неестествено, отколкото бяха за мен в Storytel. Чести смени на гледната точка, леко драматургичен строеж на сцена след сцена, които донякъде рязко се прехвърлят една в друга. Не съм уверен, че всичко това сработва добре в писания текст, но оценката оставям на вас. Аудио-форматът идва обаче с други предизвикателства и интересни странични ефекти. Изключването на зрителния апарат дори на ниво четене на текст създава малко по-различна игра на въображението, силно провокирана от чужд глас. Впрочем Момчил Степанов се справя изненадващо добре с различаването на героите (нещо, от което самия Глуховски, който чете руската версия, се притеснява дали се получава достатъчно адекватно). Но същевременно поне при мен да не чета означаваше да нямам ангажимент към фокуса си и нерядко се разсейвах. Трудно ми е да преценя дали това е от мудността на части от текста, особено в средата, или просто следствие на моята липса на концентрация. Със своите десет епизода по един час Граничен пост изисква немалко вложение на време, което вероятно би се намалило в хартиен вид, но същевременно експериментът ми донесе нови преживявания и смятам, че ако решите да опитате с аудио-книги, точно подобни създадени специално за тази цел произведения, които се опитват да си играят по умен начин с вниманието ви, биха били най-подходящи за целта.

Ако сте фенове на Метро или на някое от останалите произведения на Глуховски, вероятно сте прочели романа така или инак. Ако обаче още му се чудите, препоръчвам да му дадете шанс. Като плавна входна точка към постапокалиптичния жанр, примесена с неочаквано плътна и запомняща се атмосфера, Граничен пост работи чудесно. И ако това е последният жанров роман на един от съвременните източноевропейски фантастични гласове, ще си струва да е минал през ръцете, очите или ушите ви.