Seven Blades in Black Eres va atali

Сам Сайкс е непознат автор в България, което е странно, предвид, че първата му книга е отпреди десет години. Аз самият също не бях чел нищо от него, при все че постоянно срещам името му из книжарниците и Туитър. Но тъй като ми предстоеше да слушам няколко панела с негово участие в Chicago Comics and Entertainment Expo, реших да тествам най-новата му книга. И сега си бия главата в стената от яд, че ми отне толкова време да се запозная със Сайкс.

Seven Blades in Black е историята на Сал Какофонията. Тя е „Vagrant“ – магьосница, дезертирала от редиците на могъща магокрация на име „Империум“. Насред пустошта на ничията земя, известна като „Белега“, тя е уникална дори сред братята и сестрите си, защото е изгубила магическите си способности. Но Сал компенсира тази загуба с жажда за отмъщение към отговорниците и с демоничен револвер със собствена воля, който стреля магически куршуми. И докато около нея Империумът воюва с не по-малко кръвожадната технологически развита Революция, Сал има една единствена цел – да задраска всички имена в списъка си.

Романът е майсторски клас по страдание и това как можеш да прецакаш максимално един герой, без да го убиеш. Сайкс няма милост и, при все нахаканото си поведение, Сал е счупено човешко същество, чиято личност е прикрита от белезите. При все това Seven Blades in Black не е драма, а агресивен, кървав, супер надъхващ магически екшън, където противниците понякога имат огнестрелни копия или мекове, друг път са способни да движат предмети с ума си, да създават илюзии или да призовават демони, а понякога просто носят лъкове, които изстрелват мълнии. Придвижването из Белега се случва на гърба на интензивно недружелюбни ездитни птици, бронирани танкове или, ако човек е късметлия, на ветровете на магическа песен.

Ако някога сте се чудили какво ще се случи, ако някой комбинира Final Fantasy с класическа самурайска история за ронин на пътя на отмъщението, но направи главния герой нахакана бисексуална мацка с огромен кръвожаден револвер, която псува като каруцар и не се тревожи от факта, че повечето ѝ противници вероятно ще ѝ докарат поне три нови белега и ще ѝ костват литър кръв, Seven Blades in Black е вашата книга. Магическата система е от по-модерния тип, където всичко е систематизирано. Повечето магове имат една способност (макар и често развита в нюансирано изкуство), която изисква конкретна цена от богинята, чиято песен пеят. Дори когато способностите им надхвърлят това ограничение, те пак са базирани на параметри, разбираеми за читателя.

Сайкс обаче се вълнува много повече от екшъна и главната си героиня. Като резултат романът е изпълнен с брутално описани битки и наблюдаваме страхотно развитие на Сал. Seven Blades in Black притежава много силна индивидуалност и авторовият глас е едновременно лесен за улавяне и запомнящ се. В този контекст са и някои от малкото ми критики към романа. Сайкс обича да повтаря структури. Сал нон-стоп говори в тройки: „Ако запомните три неща от мен, те са…“ или „Можеш да научиш три неща от човек със заврян в лицето пистолет“, или „Три неща стават винаги, когато…“ Чисто на стилистично ниво всеки от тези моменти пасва идеално на духа на повествованието, но понеже са лесни за запомняне, фактът, че се наблюдават на всеки 40-50 страници, бие на очи. Друг подобен маниер е нуждата на Сал постоянно да говори за това как „болката“, „лъжата“, „насилието“ или каквото там е ужасно, но не е най-ужасното, което „е правила някога или дори ще направи днес“. Да, нито един от конкретните примери, които мога да дам, не е проблемен сам по себе си, но изобилието им прави впечатление. Друго потенциално оплакване е едно конкретно разкритие за миналото на Сал, което е болезнено очевидно поне двеста страници предварително. Лично за мен обаче това нямаше никакво значение, защото емоционалното отплащане не разчита на изненадата на читателя, а на героинята, която го научава.

Seven Blades in Black е начало на поредица (The Grave of Empires), но не позволявайте на това да ви спре да я прочетете. Макар и да оставя финала отворен за продължение, конкретната история на книгата е завършена в достатъчна степен, за да няма човек чувството, че е прочел само пролога на нещо по-голямо. Честно казано, отдавна не бях чел фентъзи с толкова силна индивидуалност и толкова добре изграден свят и главен герой. Нямам търпение за продължението, Ten Arrows of Iron, което излиза през август, а междувременно имам да наваксам с цели две трилогии на Сам Сайкс!