Наследникът (Част І от Сивият път)

Понеже винаги ми е по-трудно да пиша за книги, които съм харесал, ще започна с кратка ретроспекция. Няма да е преувеличено, ако кажа, че 2013 г. и 2014 г. са най-силните години за родните фентъзи, фантастика и хорър. Имахме удоволствието да се насладим не само на обичайните сборници с разкази, издавани от шепата оцелели ентусиасти от фендъма, но и на добро количество книги под шапката на стабилни издателства. Последното е особено важно, защото дава възможност за значително по-широко разпространение и досег с доста по-голям кръг читатели от самиздата. Най-хубавото обаче е, че качеството на родните книги започна сериозно да се доближава до преводните заглавия, а в някои случаи и да ги задминава.
За всеки, който поне малко се интересува от фентъзи, името на Любомир Николов-Нарви не е непознато – на него дължим прекрасния превод на Властелинът на пръстените и почти всичко останало от Дж. Р. Р. Толкин, излизало на български език. Не е тайна и, че покрай преводите на сказанията за Средната земя Любо Николов се превърна в един от най-големите познавачи и фенове на Толкин. От години се знаеше, че една от мечтите му е да напише не-точно-продължение на Властелинът на пръстените. По обясними причини, това няма как да се осъществи в комерсиално издание. Благодарение на издателство Изток-Запад обаче получаваме едновременно шанса да се докоснем и до оригинално произведение, което макар и вдъхновено от Толкин се развива в свой оригинален свят, и до книга, която показва Средната земя през погледа на най-големия й фен. Допълнителен плюс е страхотното издание с твърди корици (когато хванете книгата в ръце, ще разберете какво имам предвид).
Петнадесет века след първият Армагедон, човечеството е изправено пред заплахата от втори, много по-страховит катаклизъм. Спасението се крие в древно пророчество вещаещо съюз между Тера (старата Земя) и Селена (тераформираната Луна). Но не всички вярват в пророчеството, а мнозина се страхуват и желаят да го предотвратят. Да, на пръв поглед сюжетът може да не звучи много оригинално, но в романа си Любо Николов някак е успял да вплете елементи от приключенската литература, уестърн, фентъзи и фантастика и да им придаде свое уникално звучене. Има страшно много препратки към ключови събития от човешката история, но поднесени по такъв хитроумен начин, че ви гарантирам, че ще се усмихнете като ги схванете, а дори може и да се върнете и да препрочетете някои пасажи, за да се уверите, че не сте пропуснали нещо. От гледна точка на език и стил получаваме най-доброто фентъзи, излизало изпод перото на роден автор. В много отношения Наследникът не просто се доближава до западните образци, а ги задминава с няколко обиколки.
За съжаление обаче по един ключов параграф, действието, нещата не са чак толкова добре. Едно от най-трудните неща за всички автори на трилогии (а и на по-големи поредици) е да напипат правилния ритъм и да развият историята така, че всяка книга да звучи като завършено произведение. Някои успяват, но често се случва първата книга да е нещо като пролог към реалните събития, които ще се случат във втората, а понякога и чак в третата книга. Малко след като преполових Наследникът, ме налегна упоритото чувството, че сякаш са били гонени някакви странни издателски срокове и се е наложило Любо Николов бързо-бързо да напише някакъв завършек, за да ги спази. Цялото повествование, при все прекрасния език и оригиналните идеи, реално не доведе до почти нищо съществено. Всички интересни събития, които биха могли да се случат, бяха отложени за книга втора. Бързането вероятно е довело и до една дребна грешка с името на един от (вероятно) ключовите герои, която не е фатална, но поне при мен в началото предизвика леко объркване. 
Въпреки, че има някои трески за дялкане, Наследникът има всички шансове да се превърне в големият български фентъзи пробив на родна земя. Ако харесвате хубавите книги и някога сте си мечтали да бродите из Средната земя – дайте й шанс. Мисля, че ще останете приятно изненадани. Аз оставам в очакване на книга втора. Любомир Николов вдигна летвата много високо, но вярвам, че ще може да я надскочи.