The Dispatcher/Murder By Other Means Когато смъртта е само временно неудобство...

Джон Скалзи няма нужда от представяне. Ревюирали сме го преди, и тепърва има да го ревюираме. Но в този материал искам да ви запозная с две повести, за които е възможно да не сте чували. Причината е, че те са издавани на нормални цени само като електронни и аудио книги, а хартиените им издания са публикувани от колекционерското издателство Subterranean Press, с което Скалзи работи, когато иска да пише повести или странични истории в поредиците си.

The Dispatcher и продължението му – Murder By Other Means – принадлежат към любимия ми поджанр на фантастични кримки, също като Легион или Snapshot на Брандън Сандерсън. Тук всъщност „фантастичното“ е повече фентъзи, защото в повестта става дума за настоящето, само че няколко години след странен феномен. Внезапно, без никой да знае защо, убийството е станало почти невъзможно. Ако причината за смъртта ти е друг човек, в 999 от 1000 случая ще изчезнеш от местопрестъплението и ще се събудиш в леглото си вкъщи, жив и здрав. И макар причините за това да са неясни, механиките бързо се избистрят: умрелите биват „рестартирани“ до състояние от няколко часа преди смъртта им. Злополуките все още водят до сигурна смърт. И най-важното – престъпниците трябва да станат креативни.

„Dispatchers“ са частни агенти, оторизирани от правителството да убиват хора, когато въпросните са близо до смърт от злополука. Например, ако неуспешна хирургична намеса ще доведе до смърт, диспечерът може да се намеси и да убие пациента, а той от своя страна ще се събуди в предоперативно състояние и ще може отново да се подложи на операцията. Ако пък някой бъде блъснат от автобус, но е още жив, един бърз легален куршум ще го рестартира жив и здрав вкъщи.

The Dispatcher ни запознава с Тони Валдез. Той не е особено свестен тип, но не е и откровен престъпник като някои от колегите си, които играят хазарт с 999/1000 шанса, приемайки халтури, в които богаташи им плащат щедро, за да участват в забавления, включващи убийства. Но когато полицията иска да им помогне да разкрият изчезването на негов колега и приятел, той осъзнава, че има по-лоши неща от смъртта и че някои хора са способни на истински зверства, за да скрият тайните си.

В продължението, Murder By Other Means, липсата на пари принуждава Тони да приема все по-нелегални задачи. По време на една от тях нещата се объркват и не след дълго хората около него започват да умират по начини, които не би трябвало да са възможни. И което е по-лошо – уликите водят към него. Полицията започва да души по следите му въпреки помощта, която им е оказвал в миналото. Той трябва да ги изпревари и да разкрие истинските убийци, за да не се окаже следващата им жертва.

Джон Скалзи е майстор на бързия, остроумен диалог. Тони е саркастичен и често неприятен тип, а хората около него не му отстъпват. Диалозите в двете повести са мълниеносни и носят неистова наслада. Светът също е изключително интересен и дава някои наистина впечатляващи (и зловещи) идеи за това как би се променило обществото, ако убийството е почти невъзможно. Особено ако го има онзи шанс едно-на-хиляда, че убийството все пак може да е възможно.

Двете повести се четат лесно и бързо, а ако обичате аудио-книги, четецът е Закари Куинто, който допринася много за гласа на постоянно навъсения и раздразнен Тони. Разбира се, както се случва и в други книги на автора, проблемите на героите понякога се разрешават твърде лесно или изначално не изглеждат достатъчно големи. Скалзи е майстор на прозата, но сюжетите му не винаги са сред най-оригиналните или комплексни в жанра.

При все това, The Dispatcher и Murder By Other Means са елегантни и забавни четива, които изпълняват перфектно целите си. Мистериите не са елементарни или очевидни, дори и да са сравнително стандартни, а светът, в който се развива действието, е достатъчно оригинален, за да компенсира всякакви други евентуални недостатъци. Искрено се надявам Скалзи да напише нещо по-дълго в тази вселена и евентуално да ни покаже произхода на свръхестествения феномен в сърцевината ѝ.