Избрани разкази Кларк Аштън Смит

Трудно е да се говори за Кларк Аштън Смит накратко. В западния свят той е доста известен творец. Живял в първата половина на ХХ век, авторът се е подвизавал първоначално в сферата на поезията. За него казват, че е последният от великите романтици. Като двадесет годишен публикува няколко стихосбирки с романтична поезия, което печели симпатиите на неговия личен идол – поета Джордж Стърлинг. Той забелязва младия талант и за известно време го взима за свое протеже. Известно време Кларк Аштън Смит се радва на признание сред поетичните среди в САЩ. Един ден получава писмо. Пише му почитател за една от публикуваните му поеми – The Hashish Eater, or The Apocalypse of Evil. Кларк Аштън Смит е впечатлен от писмото и решава да отговори. Почитателят се оказва не кой да е, а Х. Ф. Лъвкрафт. Двамата започват дълга кореспонденция, която прераства в трайно приятелство. Ще ги раздели едва смъртта на Лъвкрафт. В приятелския кръг на К. А. Смит скоро след това се появява и създателят на историите за Конан Варварина, Робърт Е. Хауърд. Започва следващият период в творчеството на Кларк Аштън Смит, в който от 1929 до 1934 той твори концентрирано в проза. За този кратък период успява да напише над сто разказа, които впечатляват тогавашната публика. Тримата – Робърт Е. Хауърд, Х.Ф. Лъвкрафт и Кларк Аштън Смит стават известни като „Големите трима“ от списание Weird Tales.

Творчеството им със сигурност си прилича. Те често прехвърлят едни и същи теми, сходни герои се появяват в разказите им. И въпреки това всеки от тях има свой характерен стил – темите, които изследват, и историите, които разказват, имат и съществени разлики. Лесно можем да определим Х. Ф. Лъвкрафт като автор с акцент върху ужаса. За него е важно да обрисува космическия хорър на произволен фон. За разлика от него Кларк Аштън Смит предпочита да изгради екзотичен сетинг и да остави въображението му да се развихри. Макар че присъства неотменно почти навсякъде, ужасът не е толкова важен. Използва го за да подчертае екзотиката на разказите си.

В историите на Робърт Е. Хауърд пък воините с мечове винаги успяват да надделеят. Те надвиват магически злодеи, космически чудовища и древни зверове. За разлика от него Кларк Аштън Смит обича да поставя магьосници в ролята на главните си герои. А когато разказва за воини, много често те стават жертва на опонентите си. Разказите му често имат тъжен край, в който протагонистите няма да успеят избегнат гибелта си.

Втората половина на 30-те години е време, което е доста тежко за Кларк Аштън Смит. В кратък период от време той загубва другите двама от Големите трима на Weird Tales. Робърт Е. Хауърд се самоубива през 1936, а Х. Ф. Лъвкрафт умира от рак пред 1937. Родителите на Кларк Аштън Смит умират след боледуване в същия период. Тези събития го белязват за остатъка от живота му. Оттук насетне той спира да пише проза и решава да се концентрира върху скулптурата. Спирането на творчеството в проза на К.А. Смит през 1935 се използва за вододел в историята на Weird Tales. След смъртта на другите двама, това е финалният пирон, който поставя края на неговата Златна епоха.

Очевидно е, че този творец има впечатляваща биография. Бил е близък приятел с двама от най-изявените творци в сферата на фантастичното през първата половина на 20 век и е участвал в поставянето на основите на някои от жанровете. Предвид че стилът му на писане е доста близък до този на Х.Ф. Лъвкрафт и наложилата се напоследък популярност на последния, беше учудващо, че досега не бяхме виждали нищо на Кларк Аштън Смит на български език. В крайна сметка това лято тази неправда беше поправена и издателство Изток-Запад за първи път публикува избрани разкази от Кларк Аштън Смит, подбрани от Иван Атанасов.

Съставителят се е погрижил колекцията от разкази да е достатъчно пъстра, така че да покрие и четирите основни сетинга, в които К.А. Смит обича да пише. Виждаме разкази за древната Хиперборея. Тя е покрита с джунгли и пустини земи от преди Ледниковата епоха, където героите живеят във фантастично средновековие, много подобно на Хауърдовата Хиперборея. Фокусът на историите се върти около странната магокрация, изоставила старата си столица Комориом и заселила се в новия град Узулдарум. Често героите в Смитовата Хиперборея посещават потъналите в джунглата руини на старата столица и размишляват върху съдбата ѝ. В Избрани разкази се съдържат и разкази за Посейдония – архипелаг от острови, последните останки от Атлантида. Очаквано, сетингът е с малко по-класически sword&sandal уклон, въпреки че древните магьосници и вещери и тук заемат доминантна позиция. Малко по-късно хронологично четем истории от измислената френска провинция Авероан, където в доста класически средновековен сетинг виждаме някои от най-тематичните хорър истории. Завършваме с разкази от края на времето. Героите живеят в декадентски лукс на суперконтинента Зотик в последните дни на Земята, когато слънцето над тях гасне, а всичко отвъд странните им градове е самотна пустиня. В сборника се съдържат и части от космическите приключенски разкази на Кларк Аштън Смит – неща, които биха напомняли по-скоро на планетарен романс, ако не бяха така изпълнени с хорър, както и един от най-лъвкрафтските му разкази – „Градът на пеещия пламък“.

Героите, за които четем, са толкова разнообразни, колкото и сетингите. Средновековни монаси, космически изследователи, вещери и некроманти са само малка част от палитрата от персонажи в Избрани разкази. Фантазията на автора е силно развихрена и, макар на моменти да личи, че историите са писани преди почти век, е истинска наслада да се чете за екзотичните места, в които се развива действието. Не е случайно признанието на Рей Бредбъри, който споделя, че разказите на К.А. Смит са напълнили въображението му с невероятни светове, невъзможно красиви градове и още по-фантастични същества.

Кларк Аштън Смит използва всички възможности, които английският му предоставя. Езикът му е изключително богат и наситен, включително на архаични думи. Това има една особеност – прави творбите му трудни за превод. За съжаление Избрани разкази не е успяло да избяга от този проблем. Виждаме тромави изречения и изрази, които на български език не могат да се кажат по същия начин. Някои изречения включват буквално преведени сравнения и епитети от английски език, които, макар и да имат същото смислово значение, не стоят по същия начин в българския текст. Част от тези проблеми биха могли да бъдат избегнати с бележки под линия. За съжаление такива липсват на много места.

В крайна сметка обаче, тези проблеми са относително дребни. Наистина, книгата би могла само да спечели от редактор (официален такъв не е посочен, което ме кара да си мисля, че преводачът сам се е редактирал – лоша практика, която е добре да изоставим напълно), но и в сегашния си вид е на практика задължително четиво за всеки фен на Х.Ф. Лъвкрафт или Робърт Е. Хауърд. Можем само да поздравим Изток-Запад, че най-сетне с тези двадесет и два преведени разказа нещичко от творчеството на Кларк Аштън Смит е издадено на български език. Препоръчвам силно тази книга, независимо дали преди сте чели негови текстове в оригинал, или изобщо не сте чували за него.