Star Wars: The High Republic: Into the Dark

И така, след ревюто ми за Light of the Jedi, идва време и за първата YA книга от новата епоха The High Republic. Предвид че авторът на Into the Dark, Клаудия Грей, е отговорна за Bloodline – една от малкото наистина качествени истории в новия Star Wars канон – имах умерено високи очаквания. И слава богу, романът ги покри.

Into the Dark започва малко преди Голямата катастрофа. Рийф Сайлъс е падауан на Джора Мали, позната ни от Light of the Jedi. Той не е особено заинтересован от героизъм и приключения, като вместо това предпочита да изучава Архивите на храма в Корускант, където прекарва толкова много време, че има запазено сепаре. Естествено, животът му е на път да се промени радикално, когато учителката му решава, че двамата ще се преместят на станцията Starlight Beacon, когато тя бъде официално отворена. Рийф не е ентусиазиран да напусне центъра на галактиката, за да се забие в космическия пущинак на покрайнините, но като падауан няма право на мнение.

В компанията на двама други Джедаи той потегля за станцията на борда на малък товарен кораб от гилдия, която тепърва се е присъединила към Републиката. Но хиперпространството се оказва смъртоносен капан. Нещо се е случило и пътищата внезапно са станали непроходими. Корабът се вижда принуден да излезе в първите налични координати, записани в компютъра му. Така групата се оказва насред нищото, в ненаселена звездна система, заедно с няколко други кораба, чиито екипажи са се видели принудени да излязат там.

Докато новините за Голямата катастрофа стигат до тях и те осъзнават, че няма да могат да потеглят скоро, Рийф и компания откриват изоставена космическа станция, принадлежала някога на древна раса от воини, напуснали галактиката при нейното цивилизоване. Но скоро се оказва, че разнородните създания, закотвени в системата с тях, са най-малкият им проблем. Защото самата станция е пълна със странни капани… и някъде в нея пулсира Тъмната страна.

Into the Dark е чудесно странично приключение. При все че маркетингът го продава като YA, истината е, че историята и героите с нищо не са по-„тийнейджърски“ от Light of the Jedi. Единствената разлика е, че вместо множество сюжетни линии имаме само една, и фокусът е основно върху двама-трима персонажи вместо цял ансамбъл. Всъщност в някои отношения Клаудия Грей задълбава в доста по-сериозни проблеми и психология* от Чарлз Сул.

Необременена от необходимостта да въведе читателя в цяла нова епоха, Грей разказва концентрирана история за древни мистерии и невидима заплаха, за която никой от героите, независимо от дългогодишния им опит, не е подготвен. Разбира се, наред с новите персонажи и фракции, тук отново срещаме Nihil – мародерите, с които ни запозна Light of the Jedi и които поне на този етап изглежда ще бъдат основният противник на Републиката в новата поредица.

Като цяло, аз останах много доволен от Into the Dark. Не бих казал, че книгата ще намери място в топ 5 списъка ми за 2021 г., но е интересна и добре написана история в любимата ми вселена, с герои, които са, ако не непреодолимо уникални, то симпатични и не напълно еднопластови. За хората, които не са сигурни дали им се чете YA, повтарям, че този роман с нищо не е по-детски от предишния и наистина ми се струва, че единствената разлика между тях е мащабът и маркетингът. Така че четете смело, а аз ще чакам пролетта, когато ще излезе следващата High Republic книга „за възрастни“.