Силата се пробужда беше страхотно завръщане към Star Wars вселената. Независимо дали филмът ви е харесал, или не, никой не може да оспори, че беше огромен откъм влияние върху поп културата и целокупното фенско войнство. И с рестартирането на Expanded Universe новият канон криеше много мистерии. Как стигаме от триумфалната победа над Империята в края на Завръщането на Джедаите до злокобната дистопия на Първия Орден и примката, с която той задушава галактиката в новата трилогия?

Новият канон все още има дупки за запълване, но периодът между тези два филма е сред най-често посещаваните от авторите на Star Wars романи. Целта на този материал е да разгледа всички произведения, писани за възрастни, чието действие се развива между Епизод VI и Епизод VII. Предупреждавам, че има някои спойлери от книгите.

Star Wars: Aftermath Trilogy (Чък Уендиг)

Официалното литературно „продължение“ на оригиналната трилогия – така както трилогията за Адмирал Траун на Тимъти Зан беше официалното продължение в стария канон – се оказа сериозно разочарование. При все проблясъците на брилянтност в светостроенето, трите книги (Aftermath, Life Debt и Empire’s End) страдат от ужасяващо слаби персонажи и изморително безидейни сюжети, които в крайна сметка водят до нещо, което може би е зачатък на началото на идеята, която евентуално след десетилетия ще доведе до създаването на Първия Орден.

Историята се върти около странна група герои. Нора Уексли е пилотът, която заедно с Ландо Калризиян унищожава втората Звезда на смъртта. Сега тя се завръща в родния си свят Акива, все още окупиран от Империята, тъкмо навреме, за да се окаже оплетена в политическите интриги на обезглавеното правителство. Темин е нейният син (познат ни от новите филми като вече възрастния „Снап“ Уексли, изигран от любимия на Джей Джей Ейбрамс актьор Грег Грунбърг), който оцелява както умее със зловещия си модифициран федерационен дроид Боунс, и колосалното чувство, че вселената му дължи нещо, защото майка му го е зарязала да спасява галактиката. Джас Емари е Забрак и ловец на глави, която случайно се натъква на среща между високопоставени имперски лидери на Акива. Джом Барел е командос на Новата Република, изпратен да залови имперските престъпници на планетата. Междувременно Синджир Рат Велус – бивш имперски мъчител, който е дезертирал след битката над Ендор, се крие от Империята и Новата Република и дави безсмисленото си съществуване в алкохол. Обстоятелствата събират тези петима странници и ги изправят срещу Адмирал Рей Слоун – жена, чиято позиция и опит внезапно са я превърнали в де факто водач на Империята.

Life Debt започва скоро след финала на Aftermath. Групата на Нора Уексли се е превърнала в отряд за лов на Имперски престъпници. Завръщайки се от поредната си мисия, те са посрещнати от Принцеса Лея, която иска от тях да ѝ помогнат – неофициално – в търсенето на изчезналия Хан Соло. Скоро след това те разкриват истината: Соло се опитва да помогне на Чубака да освободи родния свят на уукитата – Кашийк. Така Нора, Темин, Джас, Джом и Синджир се оказват оплетени в революция насред центъра на един от най-потиснатите и опустошени от Империята светове. Междувременно Рей Слоун се опитва да разкрие истината зад кукловода, който координира имперските останки чрез нея. Галиус Ракс е герой на Империята, любимец на Палпатин… и пълна мистерия за Слоун. Никой не знае откъде се е появил и какви са целите му, но върховният адмирал се бои, че оцеляването на Империята, която тя обича повече от живота си, може и да не е сред тях.

Empire’s End сблъсква Новата Република с останките на Империята в небесата над пустинната планета Джаку. Докато коварният план на Галиус Ракс малко по малко се разкрива, групата на Нора Уексли прави всичко по силите си да го спре. Финалът е предрешен от заглавието на книгата, но макар и Империята да е унищожена веднъж завинаги, духът ѝ оцелява извън пределите на галактиката. Последното късче информация всъщност е и най-интересната част от цялата трилогия – разкритието, че Палпатин е целял да открие пътека сред чудовищните магнитни бури и други препятствия, изолиращи галактиката му от заобикалящата я вселена. Каквото и да се намира извън нея, то води до създаването на Първия Орден, но за съжаление новият канон все още не е стигнал до това разкритие.

Както казах, трилогията страда от няколко основни дефекта. Персонажите са различни вариации на скучни и неприятни. Нора е безлична, Джас е по-безлична, Джом е най-безличен. Темин е кошмарно дразнещ и единствено Синджир и Рей Слоун имат някакъв чар, но напълно недостатъчен, за да оправдае съществуването на тези почти 2000 страници. Още по-вбесяващи са опитите на Чък Уендиг да бъде политически коректен. В началото на Aftermath Темин живее с леля си и съпругата ѝ. Синджир е гей. Произволен пират в интерлюдиите е с неопределен пол и на английски местоимението е „zhe“. Както повечето читатели знаят, аз съм лют защитник на политическата коректност и включването на нестандартни полове и сексуалности в произведенията, които ревюирам. Но Уендиг е толкова посредствен като цяло, че и това е повече провал, отколкото постижение на книгите му. Включването на тези детайли изглежда изкуствено, насилено и не води до нищо в реалната история.

Единствените наистина качествени моменти в трилогията са преждеспоменатите интерлюдии. На всеки няколко глави авторът ни среща с произволен индивид в произволна точка на галактиката (един-двама от които получават по една интерлюдия във всяка от трите книги). Тези кратки моменти ни показват какво се случва из галактиката – както в познати места, така и в напълно нови светове – в този хаотичен период на преход между деспотизъм и демокрация. Като цяло обаче трилогията е бозава, историята е предвидима и ненужна, и докато Наследникът на Империята е до ден днешен сред най-силните истории, писани в Star Wars вселената, то това ново продължение на Завръщането на Джедаите заслужава да бъде забравено бързо, нарочно и с интензитет.

Bloodline (Клаудия Грей)

Самостоятелен роман, чието действие се развива около десетина години след събитията в Aftermath, където фокусът е върху Лея, политическите интриги в сената на Новата Република, и най-вече върху зараждането на Първия Орден. Грей е много по-добър автор от Уендиг и макар и стандартна за Star Wars вселената, историята на романа е много по-интелигентно написана и увлекателна от тромавата нескопосаност на Aftermath. Най-важният момент в книгата е посветен на събитие, което всеки, който някога е гледал оригиналната трилогия, би трябвало да очаква, но което при все това се оказва тотална изненада и шок както за читателя, така и за Лея – преобръща посоката на живота ѝ и води директно до създаването на Съпротивата, която познаваме от новите филми. С чиста съвест мога да препоръчам Bloodline на всеки, който иска да види зараждането на Първия Орден или се вълнува от ранните дни на Новата Република.

Phasma (Дилайла Доусън)

За този роман можете да прочетете в материала ми за Капитан Фазма. Тук само ще добавя, че към днешна дата това е безапелационно най-доброто четиво, позиционирано в този период, и ако искате да прочетете само една книга в новия канон на Star Wars, Phasma заслужава тази чест.

Canto Bight (Саладин Ахмед, Рей Карсън, Мира Грант и Джон Джаксън Милър)

При все че се занимава с града-казино, който видяхме за първи път в Последните Джедаи, действието в четирите новели в Canto Bight е ситуирано преди събитията в Силата се пробужда. Книгата получи доста ниски ревюта, но според мен това е повече заради тоталната ѝ изолираност от вселената и познатите ни герои от Star Wars, отколкото резултат от качествата ѝ. Четирите истории в стил „a day in the life“ варират откъм качество, но в по-голямата си част са интересни и забавни и ни показват различни аспекти от лъскавия курорт през очите на разнообразни персонажи, немалко от които дори не са хора. При все това за читателите, интересуващи се от историята на разширената вселена, това е безспорно най-маловажната книга, издадена до момента.

Като цяло, на този етап новият канон го раздава една идея твърде „сигурно“. Историите, които се очаква да покрият десетилетията между Завръщането на Джедаите и Силата се пробужда, не носят почти никаква нова или интересна информация, и дори когато са добри (като Bloodline или Phasma), четенето им на практика не носи нищо ново откъм дълбочина на разширената вселена. Видно е, че Дисни са безкрайно внимателни да не покриват нищо, което може потенциално да бъде филмирано вбъдеще, и резултатът от това са истории, които до една „добавят“ към вече съществуващи филми или са тотално в миманса. Старата Разширена вселена имаше огромни вариации в качеството, но на авторите ѝ им беше дадена свободата да развиват въображението си във всички възможни посоки. Ако от Дисни не позволят на писателите си да пишат нови и уникални сюжети, новият канон на Star Wars никога няма да се развие до нещо повече от „бонус“ към филмите, а поне на мен ми се струва, че има достатъчно хора, които искат нещо повече от това.