Star Wars: The High Republic: Light of the Jedi We are all the Republic

Когато Disney обявиха новия си Star Wars проект – The High Republic – честно казано не бях особено ентусиазиран. Истината е, че при все удоволствието, което новите филми и Мандалорианеца ми доставиха, всъщност нямам НИКАКВО доверие на ръководителите на франчайза. За разлика от Marvel, тук не изглежда да има реална визия и планировка и новите проекти изглеждат по-скоро реактивни, отколкото проактивни. При все това The High Republic е първият опит на Disney да създадат нещо изцяло ново в канона, след като пенсионираха Expanded Universe и го превърнаха в Legends. Така че реших да проверя дали са постигнали нещо успешно.

Ако Light of the Jedi е индикация за цялостното качество на проекта, бих казал, че The High Republic определено има потенциал. Действието се развива 400 години преди събитията от филмите, в Република, която е безкрайно различна от тази, която видяхме в прикуел трилогията. Вместо корупция и неефективна бюрокрация, тук имаме все още разрастващо се галактическо общество в период на благоденствен ренесанс. В опита си да достигне и най-крайните и закътани части от галактиката, Върховният Канцлер Лина Соу е на път да отвори станцията Starlight Beacon, която да служи не само за контакт с галактическото ядро, но и символ на възможностите и просперитета, които Републиката предлага.

Разбира се, подобна утопия не работи за Star Wars история. Light of the Jedi започва с кораба Legacy Run, превозващ товар и пътници към пограничните светове. Когато той се сблъсква с неидентифициран обект  в хиперпространството – нещо, което би трябвало да е физически невъзможно – останките от катастрофата започват да се появяват в реалния космос над населени звездни системи, пътувайки със скорост близка до светлинната. Милиони умират в този катаклизъм, когато снарядите се сблъскват с планети, луни и космически станции. Но кой е отговорен за това бедствие?

Първата трета от книгата се развива в системата Хетзал – аграрна цивилизация с милиарди жители, разпръснати из няколко планети и луни, както и неизброимо количество станции и космически кораби. Когато мнозинството останки от Legacy Run излизат от хиперпространството, хетзалците изглеждат обречени. Оказва се обаче, че зовът им за помощ е достигнал до кораб, случайно преминаващ наблизо – флагманът Third Horizon, отправил се на дипломатична мисия до Starlight Beacon, с десетки републикански кораби и стотици джедаи на борда.

Борбата за спасяването на Хетзал обаче е само началото. Light of the Jedi е повече картинна, отколкото линейна история. Въпреки че книгата определено има интрига и сюжет, мисията на Чарлз Сул тук видимо е била да постави основите на High Republic епохата. И той го постига перфектно! Вместо един главен герой, романът има десетки, повечето от които – джедаи. Сул майсторски демонстрира колко многоброен е Орденът, колко по-дълбоко е познанието на членовете му за Силата и най-различните начини, по които тя може да бъде използвана. Джедаите тук са не просто изтощена полиция, а философи, изследователи и учени, които разрешават повечето си проблеми не със светлинен меч, а със задълбочено разбиране на Силата.

Ренесансът на Републиката е видим във всяко действие и мисъл на персонажите. Автентичният героизъм по време на евакуацията на Хетзал, борбата с новата заплаха, лозунгът „We are all the Republic!“ – всичко това създава тотално различна атмосфера от свръхтехнологичния упадък на филмите. Това е общество, което е достигнало нова граница в разрастването си и иска да донесе просперитет и благоденствие на разумните същества от другата ѝ страна. Правителство, което искрено вярва в мисията си. Както вече казах – утопия. Нещо, което никога не сме виждали в Star Wars.

Това, което ми допадна много, е че – малък спойлер – поне засега заплахата не е от ситите. Те са споменати като древна история, част от минало, което не е забравено, но е било преодоляно преди столетия. Което не значи, че злодеите в Light of the Jedi не са опасни, даже напротив – фактът, че противниците на Джедайския Орден в тази епоха не са просто противоположната страна на самите джедаи, а нещо напълно различно, което разчита на напълно различни тактики и планове, е глътка свеж въздух.

Ако трябва да изтъкна недостатъци, то най-очевидният е липсата на запомнящи се герои. Извън Ейвар Крис, която е способна на транс, подобен на Бойната Медитация от игрите Star Wars: Knights of the Old Republic, има само един-двама наистина запомнящи се персонажи и повечето от тях нямат достатъчно екранно време. Подозирам, че много от тях ще се завърнат в следващи книги или комикси, така че този дефект вероятно е временен. Главният злодей обаче ми направи доста добро впечатление и определено нямам търпение да науча повече.

Като цяло, Light of the Jedi е страхотна интродукция в нова епоха на Star Wars вселената, със собствена индивидуалност и обещаващи интриги. Дали целият проект ще се върти около заплахата, разкрита в тази книга, не знам. Още следващата история – YA романът Into the Dark на Клаудия Грей – въвежда нови противници, но без да губи фокус от тези, които се появяват тук. Така или иначе, за пръв път от доста време насам съм искрено ентусиазиран за Star Wars произведение!