Space Opera

Комедийната научна фантастика за мое съжаление не е особено популярен поджанр и освен прословутия Пътеводител на галактическия стопаджия наистина популярни творби в него почти няма, особено като става въпрос за романи. Катрин Валенте, която стана известна най-вече със своите фентъзи творби като например ревюираната в списанието преди много години Palimpsest, преди няколко месеца направи опит да промени това със Space Opera. Новият ѝ роман стана изненадващо популярен много бързо и дори се наложиха няколко допечатки в рамките на първите седмици.

Основните вдъхновения за Space Opera са две – споменатият Пътеводител на галактическия стопаджия и така любимият на българските медии конкурс за песен на Евровизия, на който авторката е заклет фен. От Пътеводителя е заимствана наративната структура, изпълнена с пространни отклонения, обясняващи най-разнообразни неща за живота в Галактиката и изключително екзотичните разумни създания, с които тя е изпълнена. А конкурсът на Евровизия е основното вдъхновение на сюжета. След първия контакт с извънземни човечеството е принудено да изпрати свои представители на галактическия конкурс за песен, в който кичът и бутафорията са на дори по-голяма висота отколкото в този на Евровизия. Врътката е, че ако тези представители се класират на последно място, това ще означава, че хората не могат да се считат за разумни същества и извънземните ще ни избият до крак. Затова цялото човечество е принудено да третира този конкурс поне наполовина толкова сериозно, колкото българските журналисти го правеха преди години, когато това кой ще е българският представител на това мегасъбитие и дали той ще се класира на 17-то или 23-то място беше далеч по-важно от всички други събития във Вселената. В романа обаче извънземните спестяват на хората драмата около избора и направо им посочват списък с приемливи за тях изпълнители на музика. Всички се оказват отдавна умрели освен двамата оцелели членове на глам рок групата Decibel Jones and The Absolute Zeroes – десетина години мегапопулярна, но към момента напълно забравена на Земята. Въпреки протестите, че има къде по-достойни музиканти, фронтментът Децибел Джоунс и бившият му колега Оорт Сейнт Ултравайълет потеглят с кораба на нашествениците към планетата, където ще се проведе конкурсът. През двете седмици пътуване им се налага да измислят гениалната, монументална и впечатляваща като сценично изпълнение творба, с която да спасят човечеството. Трудна задача, при положение че соловата кариера на Децибел Джоунс е пълен провал от много години насам, колегата му се занимава основно с писане на мелодийки и песнички за рекламни клипове, а пък двамата не са в добри отношения от години.

Една от най-силните страни на романа е, че Валенте демонстрира страхотно въображение по отношение на извънземните, с които е населила галактиката, и те са едни от други по-култови и оригинални. Разумни вируси, овладяващи трупове и създаващи зомбита и купуващи за целта телата на разумни същества, преди те да умрат; създания от камък, досущ приличащи на оживели статуи от Великденския остров и падащи си по мръсните номера; разумни колонии от цветя… списъкът е твърде дълъг, за да го повтарям тук, а и в едно-две изречения няма как да се резюмира това, което ги прави оригинални и интересни. Пасажите, описващи особеностите и историята на различните разумни видове, са изпълнени с чудесни идеи и креативност.

За съжаление обаче, въпреки страхотния комедиен потенциал на сюжета и на екзотичните извънземни, похвалени в предишния параграф, Space Opera не успя да стане от тези романи, които ме карат да се смея на глас през страница или поне през 3-4 страници. За това донякъде има вина и стилът на Валенте, който е впечатляващ и елегантен, но макар и по-малко лиричен и изпълнен с метафори тук отколкото във фентъзи творбите ѝ, както винаги изобилства от прилагателни, описания и образност, а изреченията са дълги и хич не щат да свършват. А за комедията стегнатият изказ е изключително важен. Разбира се, хуморът е нещо много субективно, и в Интернет има немалко отзиви от читатели, които казват, че романът ги е попилял от смях. Просто при мен моментите, в които се смях с глас, бяха доста малко. Което не значи, че не се усмихвах на елегантните шеги и закачки, които са на всяка страница или че романът ме отегчаваше в който и да е момент, но не бих го нарекъл шедьовър от чисто хумористична гледна точка.

Това донякъде е компенсирано от факта, че двамата главни герои са доста добре развити и интересни, особено имайки предвид, че покрай всичките шеги, закачки и пространни хумористични инфодъмпове, описващи историята на Галактиката и на конкурса, на това не е отделено кой знае колко място в романа. Макар Space Opera да е отявлено хумористичен роман, в него има няколко доста въздействащи емоционални момента, като това се отнася особено за финала – макар и предсказуем, сработва прекрасно в това отношение.

Друг плюс е, че Space opera е пропит от любов към глам рока, популярната музика и креативния процес като цяло, без да се изпада в някаква евтина сантименталност. Дори и да не сте особени фенове на естетиката на Евровизия или пък да не считате Дейвид Боуи за един от идолите си този роман вероятно ще ви направи малко по-положително настроени към тях и вероятно ще ви стимулира да изгледате доста клипове от Евровизия или от глам рок жанра, ако не за друго, то да се посмеете на костюмите, аксесоарите и цялата бляскава бутафория, която изобилства на сцената при тях и която е прекрасно описана тук.

В заключение ще кажа, че Space Opera е един много приятен, свеж и оригинален роман, който макар и да не е толкова забавен, колкото ми се искаше, определено си заслужава четенето. Ако сте върли фенове на Евровизия или на глам рока, вероятно ще ви се стори по-забавен, отколкото на мен, защото има немалко препратки и in-jokes за тези области, но това въобще не е задължително, за да ви хареса.