Broy 67 Foreign Reviews

King Rat (Чайна Миевил) – Рандъм
The Windup Girl (Паоло Бачигалупи) – Роланд
Palimpsest (Катерин Валенте) – Демандред

     Чайна Миевил вече определено е получил полагащото му се внимание от екипа ни – в по-старите броеве ще намерите статии за Perdido Street Station, The Scar и Un Lun Dun. А и първата се появи на български преди известно време, издадена от ИнфоДАР. Така че това кратко ревю няма за цел да го рекламира наново и да привлича нови фенове. По-скоро ми се иска да насоча един малък прожектор към книга, която като цяло остава в сянката на по-късните творби на анличанина. Работата е там, че самият аз никога не съм изпитвал кой знае какъв интерес към първата книга на Миевил – King Rat. След като случайно я зачетох обаче, се изненадах приятно колко силно си личи талантът му дори в този първи опит за роман. Още по-интересно беше да наблюдавам в суров и нешлифован вид естетиката, към която Миевил се стреми в книгите си, още преди въпросната да изкристализира в гениалността на романите за Бас-Лаг.
     Историята на King Rat наистина отстъпва на смазващите мащаби от Perdido Street Station и The Scar. Тук Миевил просто преразказва по свой начин легендата за краля на плъховете и свирача от Хамелин, избирайки си любимия Лондон за сцена на събитията. Митологичният му подход определено навява доста силни асоциации с Геймън. Може би защото Миевил все още не е открил силите си в тази книга и е някак по-лесно да бъде сравнен с други големи имена. Въпреки това, King Rat в никакъв случай не е деривативна литература и се откроява ясно като стъпало в писателското развитие на Миевил.
     Нека обаче първо да кажа няколко думи за историята. Главният герой Саул Гарамънд се прибира посред нощ в лондонския си дом, за да бъде арестуван напълно неочаквано, заподозрян в убийството на баща си. Макар и отчужден от единствения си родител, Саул не може да проумее създалата се ситуация и едва сега започва да осъзнава каква грешка е била студенината, сковала отношенията между него и баща му. Съвсем скоро обаче тайнствена фигура, изплувала от подземията на мегаполиса, го извежда на свобода, потапяйки го в един непознат Лондон на неограничените пространства под и над колосалния градски терен. Под ръководството на Цар Плъх Саул бързо открива неизследвани кътчета на собствената си природа и се научава на едновременно отблъскващия и опияняващ живот, към който го тегли кръвта във вените му. В любимия град на Цар Плъх обаче има нов играч, който сее гротескна смърт и е решен да се докапа до Саул. Скоро приятелите от предишния му живот на човек се оказват въвлечени в тази непонятна игра, а Саул осъзнава, че мотивите на спасителя му съвсем не са толкова чисти.
     Сюжетът е доста приятен нов поглед върху познатата история, макар и да отстъпва на Невероятния Морис на Пратчет. Миевил съчетава изключително умело митове и легенди с урбанистичния ритъм на модерен Лондон. Древни анималистични богове се борят за живота си в ритмите на дръм енд бейс, като в същото време Миевил прави наистина впечатляващи неща с английския език. Още тук си личат целенасочените му усилия да изобрети собствена фентъзи поетика, която да придаде нови смисли на темите в жанра. Не случайно още следващата му книга ще се превърне в своебразен манифест и ракета носител на течението New Weird. В King Rat наглед семплата история, която лесно би се превърнала в истинска досада в нечии други ръце, успява да разкаже много повече от повърхностния слой урбанистично фентъзи. Именно благодарение на изблиците на смазващо силна проза King Rat е нещо повече.
     Миевил е добър пример за тоналността на странното животно New Weird. Изреченията му са често задъхани, жадни да кажат още и още, натежали от нискочестотни, сложни думи, но въпреки това успяват да са енергични и целеустремени, носейки със себе си богата палитра от физически и сетивни усещания. Авторът се справя добре със задачата си да покаже на читателя един нов Лондон – нетривиално градско пространство, чиято топология не е ограничена от стандратните ориентири, които сме свикнали да възприемаме с човешките си възприятия. Невъзможни гледки, звуци и миризми, болка и опияниение с твърде нечовешко естество са примесени с рафинираната от Миевил митология и страстния му поглед върху лондонската дръм енд бейс сцена. Всичко това обрисува един твърде интересен и необичаен Лондон, сътворен с много въображение и писателски усет. А в момента, в който всички разнородни елементи на задъханата история, получат достатъчно ясни очертания в художествения контекст, ясно си проличават сложните метафори, които Миевил се е постарал да вплете в произведението си. Наистина, не са твърде фини в препратките си към марксистките идеи на автора и може би навяват лек дидактичен полъх, но това не ги прави по-малко силни и изпълнени с енергия. Именно този живец, който човекът внася във фентъзи жанра, го прави толкова значим. Думите му придават нов смисъл на малко или много стандартни за жанра тропи, правят ги по-осезаеми, по-страшни, по-хипнотични и освен това успяват да ги обвържат в смислен диалог с реалността. Нещо, което убягва твърде често на стандартния фентъзи писач.
     Разбира се, King Rat си има своите проблеми. На първо място, като че ли наистина си личи, че Миевил все още изпробва възможностите си, преди да се гмурне в дълбокото с Perdido Street Station. King Rat е изключително смела като замисъл, но отстъпва осезаемо на следващите по размах. Линейният напредък на историята все още взима връх по важност, спиращото дъха внимание към детайлите и постоянното задълбаване в неизчерпаема палитра от идеи тук са ограничени. Това си личи и от по-скромния обем на романа. Героите също са доста по-слаби от онези в следващите книги. Интересни като замисъл, напълно функционални и кохерентно държащи се, но все пак твърде малоизмерни в художествения свят. Искрата, която скоро ще започне да ражда фойерверк след фойерверк, обаче е там и е видно, че тепърва се разпалва. Малко са авторите, които така добре успяват да съчетават чистото удоволствие от странното и невъзможното с толкова въздействащ език и, което е не по-малко важно, целенасочено концептуализиране, дори политизиране на жанровите територии.

Плюсове:
+ Добре поднесения митологичен елемент.
+ Другия, различен Лондон, начертан от Миевил.
+ Изключително качествената проза.
+ Сериозността на романа, който отказва да бъде просто интересна история.
+ На места има доста добри екшънести части, а и като цяло книгата се чете много бързо.

Минуси:
– На героите им липсва повече развитие.
– Тук-таме на добре измислените метафори просто не им достига тежест, което ги прави леко тромави, въпреки прекрасния замисъл.
– King Rat е твърде малка по мащаби, за да развие до край амбициозните цели, които Миевил очевидно продължава да преследва и след нея.
– Въпреки всичко си остава най-вече доста зловеща приключенска история, липсват и безбройните пластове на Perdido Street Station, да речем.

     Много приятна книга, в която талантът на Миевил си лича с пълна сила. Доста добро развлечение, но, ако търсите нещо по-сериозно, все пак се захванете със следващите му текстове.

Оценка: 7.5/10 Рандъм

     Паоло Бачигалупи (БА-ЧИ-ГА-ЛУ-ПИ) от доста време се подвизава кротко и сред дъжд от хвалебствия на сцената на късия разказ и неговите истории могат да бъдат открити както в списания като Asimov's, така и в сборници като Wastelands: Tales of the Apocalypse. Тематиката, която вълнува младия американец, е най-вече околната среда и по-скоро начините, по които няма да я запазим след някоя и друга година.
     На тази концепция е посветен и дебютният му роман – The Windup Girl – който преди около месец спечели наградата Небюла 2009 за най-добра книга. Действието там се развива около двеста години в бъдещето, след краха на човешката цивилизация, причинен от изчерпването на петрола. В процеса на "свиване", когато всички народи са се изтеглили обратно в собствените си земи, слагайки край на "експанзията" (глобализацията демек), започва война между няколко мегакорпорации, занимаващи се с производство на био-технологии. Резултатът е екологична катастрофа, бедствия и чуми. Цели огромни късове от флората и фауната биват унищожени от изкуствено създадени болести и вредители, немалко от които вредят директно и на човека. Същите започват да мутират неконтролируемо и половината ресурси на "калорийните компании", както стават известни (тъй като в свят, разкъсван от глад и болести, нищо не е по-ценно от калориите) отиват в измислянето на синтетични хранителни култури, резистентни на новите версии на собствените им напасти.
     Земята е драстично променена, политическата карта е пренаписана изцяло и са малко местата по света, способни да останат независими от желязната хватка на калорийните компании. Едно такова място е Тайланд (наричан в книгата "The Thai Kingdom"). Историята на The Windup Girl е ситуирана в Бангкок, който се намира под морското равнище и удържа напора на морето със сложна система от стени, канали и помпи. Там Детската Кралица управлява от своя дворец без да показва лицето си, а двете ръце на закона – Министерството на Околната Среда (полиция, инквизиция, защитници от био-заплахи) и Министерството на Търговията враждуват помежду си и са на ръба на политически преврат. И пак там някой е започнал да създава нови пловодве и зеленчуци, резистентни на японските бръмбари убийци и всички смъртоносни чуми на калорийните компании – култури, невиждани по света от столетия. Което значи само едно – че освен гениален био-рипър, Тайланд крие и семенна банка – една от последните на планетата. А калорийните компании искат да се докопат и до двете.
Главните герои в книгата са привидно необвързани, но събитията, които се развиват на политическата сцена на Бангкок, ги оплитат в схема, която се усложнява все повече и повече с повишаването на напрежението. Андерсън Лейк е агент на калорийна компания, пратен да осигури достъп до генетичното богатство на тайландците в страна, където разкритието му ще означава моментална смърт. Емико е изкуствено създаден от японците човек – въпросното "навито момиче" – изоставена от собственика си в град, чиято религия отхвърля самото й съществуване, когато открил, че цената на билета на дирижабъла за връщането й в Япопния, е по-висока от тази да си купи нова секретарка като се прибере. Емико е принудена да проституира в бар, където я крият от властите, мразена и будеща отвращение дори у собствените си клиенти. Хок Сенг е незаконен китайски емигрант – един от хиляди, избягали през границата, когато ислямистите в Малайзия изтребили цялото й китайско население. Той работи за Лейк, без да подозира истинската му същност, като през цялото време крои планове как да си върне живота, който е изгубил. Има и други персонажи, включително такива от Белите Ризи (както са наричани войниците на Министерството на Околната Среда), но те са по-второстепенни.
     Историята на The Windup Girl не е зашеметяващо сложна или особено заплетена, защото основната цел на романа е да описва света, в който се развива действието – една Земя, до такава степен изтърбушена и разбира от човешката наглост, че самото съществуване на хората на нея все още е цяло чудо. Атмосферата, която Бачигалупи рисува, е гротескна и плашещо реална, при все някои научно необосновими елементи в нея.

Плюсове:
+ Убийствено измисления екологично разрушен свят и новата политическа ситуация, доминирана от няколко огромни компании, които единствени на планетата са способни да създават храна.
+ Великолепната концепция на Навитите хора, в които е генетически заложен както стремежът да се подчиняват и да удовлетворяват господарите си, така и накъсаните движения, които им дават името и които ги правят моментално отличими от естествените човешки същщества. Това, както и техният стерилитет, е добавено в структурата им тъй като идват като наследници на друг опит за създаване на живо същество...
+ Чеширските котки, наричани просто "чешири". Най-голямата напаст на Земята, изтребила цели огромни ниши от фауната. Започнали като подарък на учен от калорийна корпорация за гостите на рождения ден на дъщеря му, това са котки, способни на съвършена мимикрия с околната среда – буквално невидими. Оказало се, че гадините се размножават по-бързо дори от обикновената котка и че природата просто не е пригодена да се справя с невидим хищник.
+ Историята, макар и не нещо зашеметяващо, се развива страшно добре и финалът е дълбоко удовлетворителен по много и най-различни начини.
+ Бачигалупи има разкошна терминология и The Windup Girl е пълна с готино звучащи имена. Nippon Genehack Weevil, Blister Rust, Kink-Spring и т.н. Яко си е, аз си падам по шаренкото и уважавам когато авторът си е дал зор в тая насока.

Минуси:
– Героите са дразнещо интригантливи в по-голямата си част, и колкото и да си падам по "сивота" на персонажите, не разбирам защо повечето автори считат, че това непременно значи образите им да са неприятни задници. Изключение прави Емико, която не е интригантлива, защото е твърде заета да мрънка.
– Доста време от The Windup Girl минава в интригантстване, кроене на планове и изобщо някакви такива псевдоразвития, които всъщност не придвижват особено много сюжета. Целта, струва ми се, е да се доизгради образът на света около героите и с това Бачигалупи се справя блестящо. Но на сюжетно ниво има доста циклеж за толкова малка книга.
– Някои научни концепции са дълбоко абсурдни (като пружините, които са изместили другите средства за енергия) и при все, че кефят в контекста на романа, подлагат на съмнение по-сериозните идеи (свързани с генетиката, био-тероризма и т.н.), което със сигурност не е била целта на автора.

     Въпреки някои дребни критики обаче, The Windup Girl е феноменална книга и си заслужава четенето на сто процента. Без да съм се запознавал с всички номинирани за Небюла '09 романи, Бачигалупи твърдо е достоен за наградата. Докато поглъщах историята, не можех да не направя някои паралели с шедьовъра на Джон Брънър Stand on Zanzibar и макар идейната концентрация тук да е порядъци по-малка, лично за мен прочитането на The Windup Girl е задължително.

Оценка: 9/10 Роланд

     Palimpsest е последният роман на Catherynne М. Valente, която стана известна преди няколко години с The Orphan's Tales. Той беше посрещнат много добре и дори получи номинация за наградата Хюго. В него се проследява историята на четирима души от нашия свят, които придобиват способността да се пренасят във фантастичния град Palimpsest по време на съня си. Оригиналното в случая е, че тази способност се придобива след сексуален контакт с друг, който вече е посетил Palimpsest и е станал носител на тази особена зараза. След първия такъв контакт върху кожата на новия посветен се появява и малка татуировка, представляваща карта на част от града, която е единствената, която той може да посещава, освен ако не прави секс с друг, белязан от Palimpsest – тогава може да посети и частта, която е маркирана върху партньора му.
     Всеки от главните герои е със сериозни личностни проблеми и трудно намира мястото си в реалния свят. Затова и те лесно се поддават на изкушението на Palimpsest, въпреки че той далеч не е рай, и единственият им стремеж в реалния съвременен свят става да намерят все повече партньори, белязани от града, да разширят обсега на пребиваването си в него и да намерят начин да се пренесат за постоянно там. Въпреки множеството секс сцени, до които води това, романът не е особено еротичен – с редки изключения сексът тук е описан клинично и дистанцирано и в почти всички случаи е само нужното средство за постигане на главната цел.
     Главните герои в Palimpsest са може би най-слабата му страна. И четиримата са твърде едностранчиви личности, в огромна степен определяни от основната си обсебеност, била тя мъртвата сестра в случая на ключаря Oleg или влаковете за японката Sei. Те имат толкова сериозни проблеми в нашия свят, че изборът им да търсят преминаване в Palimpsest на всяка цена не е никак труден и не създава вътрешен конфликт. Явно е, че Valente е много повече заинтересована от изграждането на атмосферата, постепенното разкриване на сетинга и поставянето на въпроси за връзката реалност-фантазия, отколкото в традиционно развитие на героите.
     Освен с оригиналната сюжетна интерпретация на традиционната концепция за портално фентъзи, Palimpsest впечатлява най-вече с красотата и прецизността на изказа на Валенте. Той е лиричен, пълен с изящни метафори и изречения, които е наслада да четеш дори само заради ритъма и мелодията им. Описанията са майсторски и съумяват да създадат отлично атмосферата на един наистина фантастичен град, който въпреки, че е пълен с бруталност и жестокост, успява да заплени гостите си с жизнеността и различността си.
     Но този красив стил си има своята цена – изисква доста усилия от читателя, понеже е изпълнен със сложни метафори, речникът е богат, а описанията са доста дълги на моменти (спокойно, далеч са от късноджордановите петстранични абоминации). Ако сте свикнали да четете в оригинал по-сюжетно ориентирани и не толкова амбициозни в литературно отношение автори, Palimpest може да ви стори доста тегаво четиво. Още повече, че и в идейно отношение не се предлагат никакви лесни отговори на множеството повдигнати въпроси, и почти всичко е отворено за интерпретация.
     Създаденият от авторката фантастичен град е пълен с чудеса, някои прекрасни, други ужасни, в най-добрите традиции на NewWeird – живи влакове, пътуването с които е приключение за крайните авантюристи, насекоми-шпиони, произвеждани във фабрика, хора с глави на животни и още какво ли не. Постепенно обаче става ясно, че Palimpsest не е чак толкова различен – политическите борби, прераснали в брутална гражданска война, са породени от неща, добре познати ни от реалността. Той не е нито рай за добродетелните, нито поробено от зловещи властелини място, нуждаещо се от спасител.

Плюсове:
+ Прекрасен лиричен стил.
+ Сравнително оригинална сюжетна концепция.
+ Поглъщаща меланхолична атмосфера.
+ Няколко наистина запомнящи се и чудесно написани сцени, демонстриращи впечатляващия талант на Valente.

Минуси:
– Финалът идва твърде внезапно – щеше да е хубаво да има още 50-60 страници за доразвиване на някои сюжетни линии и още малко описания на различните аспекти на Palimpsest, които остават недоразвити.
– Споменатите не особено интересни и симпатични герои.

След първите няколко прекрасни страници очаквах шедьовър, но след финала останах леко разочарован и с чувството, че огромният потенциал на сетинга и идейната концепция не е максимално оползотворен. Въпреки това препоръчвам Palimpsest, ако търсите нещо по-различно от клишето, красиво и запомнящо се.

Оценка: 8.5/10 Демандред