Shorefall The Founders Trilogy #2

Започнах кариерата си в Shadowdance със статия за Foundryside, първата книга от The Founders Trilogy на Робърт Джаксън Бенет. Щеше да бъде приятно симетрично, ако настоящата статия излизаше точно една година по-късно. За съжаление, реалността е такава каквато е, а в тази реалност писателите на бестселъри не си нагаждат графика спрямо прищевките на автори в българско електронно списание. Нека обаче да се пренесем в Теване, градът държава, чиито обитатели не се свенят да променят реалността, както им скимне.

Три години са минали от събитията във Foundryside. Големите търговски домове са отслабени, унищожението на дома Кандиано в първата книга демонстрира на робите, че домовете не са непобедими и бунтове и въстания тлеят из всички плантации. Създаването на независим дом в лицето на Foundryside Limited от старите ни познайници Санчия, Орсо, Грегор и Беренис вдъхновява и други да основат свои домове. Основната цел на Foundryside Limited е да подкопаят властта на останалите големи домове, като унищожат монопола им върху изписванията, изреченията, които убеждават предметите да променят реалността си според желанията на изписващия. Орсо е основал библиотека за изписвания, в която писачите свободно да обменят откритията си. Лека-полека, чрез свободна конкуренция, а понякога и откровена интелектуална кражба, нашите герои работят за създаването на един по-справедлив свят. Точно тогава със Санчия се свързва Валерия, древният изкуствен интелект, създаден от още по-древните йерофанти, носейки тревожна вест: Кразедес Магнус, първият йерофант, се завръща в света на живите. Зомби магьосник с невъобразима мощ е последното нещо, от което нашите герои имат нужда в този момент, и те са принудени да намерят начин да спрат ритуала, който ще съживи Кразедес.

Shorefall е средата на трилогия и е натоварена с нелеката задача да придвижи историята напред, да разкаже повече за мистериите на света и да подготви почвата за грандиозен финал. Винаги има риск да тъпче на едно място или да завърши неудовлетворително. Случаят не е такъв, за щастие. Първата книга разказваше за хора, които си играят с древни артефакти, от които нищо не разбират, със съответните последствия. Втората част вече изкарва на сцената създателите на тези артефакти, които имат много добра представа какво вършат, и така формулата „още от същото“ е избегната. Залозите са огромни, Санчия и компания са хванати в битка, която вече се е разразявала и е унищожила цивилизацията. Те са подмятани като прашинки, хванати в буря, но не са съвсем безпомощни, защото притежават умения и находчивост. Осъзнавам, че звучи като всяко друго приключение – съдбата на света виси на плещите на група обикновени хора – и сигурно е така, но майсторството е в детайлите. Добре написани пресонажи, иновативна магическа система, интересен свят. Простете клишето, но тази книга се чете на един дъх.

Освен доброто приключение, книгата развива тематиката от Foundryside, където видяхме, че група хора, докопали се до технологично предимство, ще го използват, за да доминират останалите хора. В Shorefall въпросът е еволюирал и вече е: дали всяка технология, в крайна сметка, е обречена да бъде използвана от човечеството за опресия и насилие? От нашата позиция на задоволени жители на развития свят, дължащи своето благоденствие на технологиите, е лесно да отхвърлим тази теза. Та жителите на Теване са еквивалент на диваци, докопали се до космическа технология, естествено е да я използват за лична изгода. Ние не сме такива, при нас има еволюция на технологиите и на обществото, имали сме ренесанс, хуманизъм, демокрация… В същото време се сещам за технологиите за наблюдение, усъвършенствани от диктатури като Китай, нарастващия авторитаризъм в света и вече не съм толкова сигурен какво ще е бъдещето. Без да спойля излишно, в книгата има три тези по този въпрос и всички са развити логично и оставят на читателя да прецени коя е най-валидна за него.

Магическата система беше едно от най-интересните неща в предната книга и тук продължава да бъде изключително удовлетворителна. Санчия вече има контрол над умението си да общува с изписани предмети и е изключително забавно да се чете как търси пробойна в инструкциите им. А пробойна е неизбежна в толкова комплексна система, чиято цел е да заобиколи всичките възможни физични закони. Със сигурност имам професионално изкривяване, породено от дни на четене на хиляди редове програмен код в търсене на точно тази инструкция, която води до неочакван и нежелан резултат, но не мога да не симпатизирам на Санчия, която прави същото, само че няма нужда от клавиатура и се опитва да намери дефект, вместо да го оправи. Например създали сте врата, която се отваря със специален ключ и стои отключена тридесет секунди след използването на ключа? Чудесно, дано добре сте си защитили дефиницията колко е една секунда, защото иначе Санчия като нищо ще убеди вратата, че една секунда е времето от изгрев до залез слънце. Сигурно си личи колко съм въодушевен от тези моменти, но мисля да се спра дотук, преди ревюто да се е превърнало в преразказ на всичките случаи, в които Санчия хаква нещо.

В крайна сметка, който е харесал Foundryside, ще хареса и Shorefall. Основният риск беше да не надгради, да не предложи нищо ново и той е задоволително избегнат. Книгата вдига залозите, развива темите си и е достойно продължение. Единственият проблем е, че ще трябва да чакаме още поне една година, за да прочетем завършека.