Quantum of Nightmares Tales of the New Management #2

Чарли Строс упорито отказва да довърши основната си поредица Laundry Files, но пък продължението на нейния спин-оф е налице. Quantum of Nightmares е втора книга от поредицата Tales of the New Management — една алтернативна Британия, където магията е реална, а невъобразими ужасии дебнат зад изтънелите стени на реалността. Книгата е директно продължение, така че: спойлери.

Сред множеството сюжетни линии се открояват три основни. Първата започва директно там, където свърши предната книга. След като Ив се разправи с шефа си Рупърт, сега консолидира властта си над неговата бизнес империя. Чака я изненада обаче, тъй като се оказва негова съпруга*. Е, вече е вдовица, но я гложди защо Рупърт би се женил за нея. Още повече, че той всъщност е върховен жрец на култ, чиято цел е да призове Ppilimtec – Немия поет*. А и членовете на този култ не са никак благосклонни към нея.

Останалите две сюжетни нишки са посветени на стремежа на Чарли да вплете по някакъв начин класически викториански истории в поредицата. В Dead Lies Dreaming беше Питър Пан, докато в Quantum of Nightmares имаме Мери Попинз. В ролята влиза Мери Дроп, която бива наета от семейство Банкс, по-познати като супергероите Капитан Колосал и Синята Кралица, за да гледа четирите им деца. Това, което те не подозират, е, че Мери е подставено лице, а това, което Мери не подозира, е, че и четирите деца притежават магически сили.

Третата сюжетна нишка пък е вдъхновена от Суини Тод – познатата ни от предната книга Уенди е натоварена да разследва наличието на човешка ДНК в месните продукти на голяма верига супермаркети.

И оттук следва и един от проблемите в  спин-оф поредицата – липсата на фокус. В The Laundry Files историята се въртеше около агенция за защита на Великобритания от заплаха от отвъдните измерения и следваше познатата формула: нова книга, нова заплаха. Tales of the New Management не е епизодична поредица, тя е трилогия, разказваща една история, но тази история става все по-разводнена, колкото повече сюжетни нишки се добавят към нея. Книгата просто жонглира с прекалено много сюжет и герои. Вдъхновените от Питър Пан изгубени момчета все още се навъртат наоколо, а дори не успях да ги спомена в основното резюме. Многобройните сюжетни линии вървят паралелно чак до самия край и човек остава с впечатлението, че чете три различни романа. Макар всички истории да се събират накрая, болшинството от книгата е несвързани помежду си приключения, които имат твърде малко „екранно“ време. 

Tales of the New Management вече може да се счита за напълно самостоятелно произведение. Каквото и да се случило в неиздадения финал на поредицата майка, светът е крайно различен. Никой вече не прави магия с помощта на изчислителни средства*. Всеки с магическа способност я практикува с вещина и без притеснение. Нещо повече, използват се бойни магове във формации според уменията им, а супергерои и култисти се срещат под път и над път. Определено обвързването с Laundry Files е маркетингова стратегия и си личи на автора колко много не му пука и не се стреми да създава приемственост.

Чарли Строс изглежда е позагубил тренинг след дългото отсъствие от пазара – предната му книга, Invisible Sun, също не беше на желаното ниво. Но пък не е загубил характерния си стил да използва и най-налудничавия сетинг, за да поднесе критика към съвременния ни начин на живот. В Quantum of Nightmares на прицел е капитализмът и какви поразии могат да нанесат модерните технологии, когато се комбинират с малко окултна магия с цел да се изтискат още няколко капчици печалба. В този ред на мисли книгата е забавно допълнение в този свят, макар и да издиша спрямо предишните му произведения. Сигурен съм, че Чарли Строс ще измисли нещо, което да навърже всичко случило се до момента и да намери нов хаплив начин да разкритикува съвремието ни в третата и последна книга. Ще видим колко е сполучливо, предвид че е успял да завърши само една поредица до момента. Стискам му палци, но има много работа пред себе си.