Автор: Дж.Р.Р.Мартин

Издателство: Бард

Цена: 19,99 лв

Повече от ясно е, че на целокупното общество от фенове му омръзна да чака заветната шеста книга от поредицата Песен за огън и лед, но уви тя остава все така далеч, докато останалите произведения на Дж. Р.Р. Мартин не спират да ни заливат. Сборникът разкази и новели Нощен летец може спокойно да се класифицира като поредната претоплена тава със стари произведения на писателя, поизтупана и представена на публиката в нова опаковка.

Нощен летец съдържа шест разказа, четири от които вече са издавани в България в сборника Пясъчни крале. Самите разкази са писани през седемдесетте години на миналия век и попадат в сферата на научната фантастика, а издаването на точно тази комбинация от произведения съвпада и с излизането на сериала, базиран върху новелата със същото име.

Нощен летец е и първото произведение в сборника. Разказва историята на група учени на борда на космически кораб, натоварен със задачата да осъществи първи контакт с извънземна раса. Героите до един са ужасно противни особняци, напълно неспособни да предизвикат симпатия. Въпреки че някои сюжетни линии бяха по-стегнати и логични от еквивалента им в сериала, определено нещо ми липсваше в тази новела. Съдбата на героите така и не ме трогна, а безумните им решения с нищо не помогнаха това да се промени. Самото повествование е накъсано от редуващи се хаотични решения и действия и досадни разговори между героите. В заключение, новелата има някои оригинални за времето си идеи, но цялостната реализация не ме впечатли особено.

Свръхконтрол е второто заглавие в сборника и може би най-интересният разказ в него. Действието се развива на далечна планета, където се добиват високо ценените из човешките светове вихроперли. Сюжетът се върти главно около технологията за добиване на уникалните перли – за да изваждат скъпоценностите от недрата на земята, специално обучени хора използват оживели трупове, които контролират посредством устройства за дистанционно управление на нервната система. Логично, историята е мрачна, с приключенски елементи и фокус по-скоро върху конкретни герои и малкото им общество, отколкото върху света и човешката раса в бъдещето. Разказът с най-интересно и бързо действие.

Историите от бъдещето продължават с Уикенд във военна зона, където един скучен служител на голяма компания се опитва да бъде готин пред колегите си и се включва във военна симулация, която с времето става все по-реална и постепенно го поглъща. Интересен психологически разказ, който преплита в себе си идеите за войната, скритите тъмни кътчета на човешката душа и някои от най-долните ни страсти. Разказът е увлекателен и може да се похвали с добра доза реализъм що се касае до мислите, които минават през главата на героя. Фактът, че историята е разказана от първо лице, също допринася читателят да се чувства напълно потопен в гледната точка на протагониста. Заедно с предишния разказ Уикенд във военна зона се нарежда на едно от челните места в личната ми класация на разказите в сборника.

И седем по нивга не убивай човек е най-краткият разказ в Нощен летец. Представя ни история за сблъсък на култури и ценности, в която хората са се заели да подчинят една уж не толкова развита раса. Въпреки че идеята не е нито нова, нито оригинална, светът и героите са интересни, а действието – увлекателно. Конфликтът на ценности и философии е добре представен и разгърнат внимателно въпреки малкия обем.

С тези четири разказа се изчерпват вече публикуваните в сборника Пясъчни крале и следващите две заглавия са нови за родната публика. Започваме с Нито пъстроцветните огньове на звездния пръстен, разказ толкова странен и лишен от консистентност, колкото и заглавието му на български. Действието се развива на отдалечена космическа станция или някакъв подобен тип съоръжение, като основната фабула са отношенията между една от изследователките на борда и нейния вятърничев съпруг-романтик. Разказът се води от гледна точка на съпруга, който през повечето време разсъждава върху отношенията си с жена си и някои философски въпроси. Всичко останало, което се случва на борда на станцията, по-скоро служи за фон. Макар да разбирам къде е чарът на този разказ, той определено не беше по вкуса ми и се оказа най-мъчното четиво в сборника, което започвах може би седем-осем пъти преди да успея да довърша.

Последният разказ в Нощен летец е и може би най-известният на Мартин. Песен за Лия е носител на Хюго, номиниран е за Небюла и Юпитер, освен това се е преборил за второ място на наградите Локус. Действието се развива във вселената на Стотиците светове – измислен свят, където се развиват и други Мартинови произведения, включително Нощен летец, Приключенията на Тъф и други. Разказът проследява историята на двама телепати – Роб и Лияна. Те са изпратени на отдалечена планета, колонизирана от хората, за да разберат защо обитателите ѝ доброволно се принасят в жертва на особен вид паразитен организъм. Историята е доста оригинална и интересна като концепция, а повествованието е силно емоционално. Сблъсъкът на култури присъства и тук, но по-скоро с търсенето на общите неща, отколкото с различията. Песен за Лия е красиво написан, философски и много емоционален разказ за сближаването и любовта, който освен това се отличава с интересен фантастичен свят и лек хорър елемент.

В обобщение, Нощен летец е приличен сборник с някои любопитни идеи, част от историите имат своя чар (някои повече от други), но като цяло нищо зашеметяващо, което да преобърне представите ви за фантастика.

Оценка: 7/10