Locklands The Founders Trilogy #3

Locklands е третата и последна книга от трилогията започнала с Foundryside. Много неща се промениха от онзи далечен момент, когато за пръв път се запознахме с младата крадла Санчия, докато тя се промъкваше из миризливите канали на могъщия град държава Теване в търсене на магически артефакт, който щеше да я изкара от гетото.

Бърз преговор за забравилите първите две книги. Магическата система в тази история се върти около възможността да се използва специален език, с който да се описват и променят физическите свойства на предметите. Гравитация, маса, ускорение – всичко подлежи на редакция, като единственото ограничение е колко е сложно да се опишат всички свързани параметри. Както си му е редът, човечеството не губи време да сътвори ужасяващи поразии с новопридобитите си умения и една от тези поразии е да призове Кразедес – първия и най-могъщ йерофант, древен магьосник, редактирал собственото си създание, за да убеди реалността, че притежава привилегиите, необходими за да я манипулира. Кразедес се стреми към световно господство, твърдо убеден, че само неговата твърда ръка може да оправи този покварен свят. За да спре йерофанта, Санчия се вижда принудена да пусне на свобода още по-могъщ конструкт. Последвалата битка между Кразедес и конструкта води до появата на Теване – същество в човешко тяло, което носи името на града и има контрол над всичките магически предмети в него. И ето ни 8 години по-късно, когато по-голямата част от планетата е погълната от войната между тези две супер сили, а Санчия и приятелите ѝ се укриват, заедно с това, което е останало от човечеството, на флотилия кораби. Вечно в движение, за да се изплъзнат както на Кразедес, така и на Теване.

Това е грандиозната кулминация. Последната битка. Война между създания с божествени сили. Кразедес е убедил вселената, че е безсмъртен, докато Теване има пълен контрол върху всеки конструкт, а и върху всяко човешко същество, до което успее да се докопа. Е, и останките от човечеството не са съвсем безпомощни. Те имат Санчия и нейната находчивост на своя страна, а и да не забравяме Клеф. Онзи магически ключ, който едно време спаси задника на Санчия, вече е безценен помощник в борбата срещу тиранията. Все така устат, разбира се.

От първата страница, книгата е непрестанен екшън. Робърт Джаксън Бенет я е структурирал около няколко зрелищни момента с малко спокойствие между тях, за да се прегрупират героите. Звучи формулаично и всъщност е точно такова, но авторът е изоставил всякакви задръжки и е трудно да му се сърди човек. Летящи градове! Огромни стиймпънк роботи! Древни цивилизации! И разбира се задължителният хайст, който се е превърнал в запазена марка на тази поредица. Чувството на „само още една страничка“ в най-чист вид.

Екшънът настрана, трилогията е и коментар върху технологията и нейното взаимодействие с човечеството, макар и тук технологията да е замаскирана като магия. Foundryside беше изследване на колониализма и експлоатацията в името на печалбата, а Shorefall – история за безграничната власт и контрол. Locklands завършва тематично трилогията, задавайки въпроса дали цялата тази сила би могла да се използва, за да се подобри човешкото битие, да се намали страданието и да се изгради едно справедливо общество? Каква би била цената и възможно ли е да се ремонтира един изначално счупен свят? Робърт Джаксън Бенет признава в послеслов, че книгата е до голяма степен продукт на пандемията и влиянието ѝ се усеща. Не се наемам да спекулирам в каква посока би могла да поеме, ако беше писана в един друг свят и в друга епоха, но резултатът е задоволителен и ехото от това колективно изпитание на което бяхме подложени отеква из страниците. Може би една идея по-меланхоличен и сладникав финал, отколкото този циничен свят предполага, но на мен ми допадна.

Locklands е достоен завършек на трилогията на Foundryside. С огромен размах на въображението, както подобава на книга, в която хората буквално програмират реалността. С грандиозни екшън сцени, имащи глобални последици, но и малки спокойни човешки и затрогващи моменти. С големи идеи и актуален коментар за технологията и човечеството. И разбира се един последен хайст на Санчия и Клеф, ключ в ръка, убеждаващи разни омагьосани предмети, че горе е долу, а гравитацията отдавна вече не е това, което беше.