Линията на бляновете

Линията на бляновете на Сергей Лукяненко е фантастичен роман от 1995-а година. У нас бива издаден за пръв път през 2004-та от ИК ИнфоДАР с превод на Васил Велчев. Тази година получаваме ново издание на книгата като този път издателят е Сиела (със същия по-ранен превод). В тази връзка от ShadowDance ще „преиздадем“ ревюто си на книгата, като старото ни ревю може да откриете тук.

Признавам, че за пръв път чета произведение на Сергей Лукяненко. Чувал съм, разбира се, името му, но досега не бях стигал до неговите текстове. От друга страна съм чел фантастики на руски автори – няколко произведения на емблематичните за жанра братя Стругацки, както и първите две книги Метро на Дмитрий Глуховски. Отдавна беше вече време и да се потопя и в писанията на Лукяненко.

Линията на бляновете е поставена в жанра космическа опера и, както често е случаят в такъв контекст, в романа откриваме множество технологии, понятия, извънземни и други, за които нямаме обяснения как са се появили и как функционират. Всички те обаче създават един много богат и интересен свят на бъдещето, който следва собствените си закони по много логичен и жив начин. Централна за книгата е технологията аТан. Тя дава възможност на хората да се съживят след кончината си. Това става като имплантираната в главите им невронна мрежа предава сигнал, че носителят е загинал. Съобщението бива прието от центровете на едноименната фирма на планети, които могат да бъдат отдалечени на милиони километри от мястото, където е настъпила смъртта на клиента. Молекулярен репликатор в най-близкия клон на аТан прави точно копие на тялото на загиналия, след което в него се настанява съзнанието. По този начин хората могат да станат практически безсмъртни, подмладявайки тялото си всеки път, когато загинат, но запазвайки съзнанието си. Така учените могат да творят неограничено, а войниците да изгубят страха си от смъртта. Но технологията аТан е превърната от собственика ѝ Къртис Ван Къртис в бизнес – да си безсмъртен е скъпо и далеч не всеки човек може да си го позволи. А да умреш без платен аТан е наистина фатално.

Срещаме и други фантастични елементи – киборги и механисти (хора, стремящи се да кибернетизират всички свои телесни части), бойни костюми и оръжия, които нарушават причинно-следствените връзки и поразяват целта си малко преди използващия ги да стреля с тях. В свят с безкрайна реинкарнация на тялото необратимите и принципно летални бойни модификации стават много по-достъпни и смислени за войниците. Натъкваме се и на други технологии, които не мога да назова в момента, защото ще разкрия част от историята, но по-важното е, че те не са там, просто за да ги има, а служат на историята и ни дават някои обяснения.

Стигаме и до едно от най-интересните неща в романа, а именно извънземните раси. Макар да нямат централна роля, те са отлично вписано в света на романа със своите история, цели и особености. Така например имаме силикоидите, които представляват разумни парчета скала и се придвижват с помощта на генерирано електромагнитно поле. Булратитата (изглежда променени в превода като бурлати) са подобни на мечки хуманоиди, които са ненадминати наземни войници, докато мекларците (също променени в превода на мелконци) са влечуги, които обаче са заменили почти всичко органично в телата си с кибернетични части. Самата история на света пък разказва за голям конфликт, наречен Смутните войни, в рамките на който човечеството е воювало практически с всяка от останалите раси, било е близо до унищожение, но успява да излезе победител с помощта на водачеството на мистериозния Грей. Последният става император на хората, дава автономия на повечето човешки планети и сключва алианс с мекларците и булратитата. Светът на романа е интересен, жив и подкован с достатъчно детайли, давайки солидна сцена за развитието на самото действие.

Главен персонаж в Линията на бляновете е Кей Алтос, по професия телохранител. Той е от този тип хора, които не са и не искат да бъдат герои. Ритан от живота и предпочитащ да рита обратно, защото умее да мрази истински. Кей е саможив и силно циничен персонаж. Но най-важното е, че е изключително способен. Именно затова, по един необичаен начин той бива принуден да стане пазител на Артур Ван Къртис – синът на собственика на аТан. Кей трябва да заведе Артур на планетата Граал, където се намира нещо много важно. Дотук приликите с мита за крал Артур свършват, но символиката е търсена. Скоро след отпътуването на двамата (започнало по оригинален, но логичен за този свят начин), те се сдобиват с особено упорити преследвачи. Следват срещи с други персонажи, натоварени със странични сюжетни нишки и подбутващи към нашето внимание още любопитни елементи от историята на света. Ставаме свидетели на обрати, разкриващи се пред читателя постепенно, но изглеждащи логично издържани в ретроспекция и дори загатнати по-рано дотолкова, че препрочитайки някои по-ранни пасажи, разбирах случващото се по-добре. Романът по същество се оказва приключенски, с екшън елементи, интересен свят и фокус върху развитие на персонажите си, макар то да изглежда наистина оправдано и естествено само за Кей и Артур.

Лукяненко не впечатлява с богатство на езика и особена красота и елегантност на изказа. Но пък повествованието върви леко и приятно и четенето се превръща в удоволствие. Бегло се засягат някои проблеми от нашия свят като расизъм и „междувидова“ нетърпимост, както и реалностите на империалистката експанзия и диктаторството, но вероятно можете да прочетете Линията на бляновете и без да обърнете никакво внимание на тези препратки. Мен лично ме подразни на моменти прекалената сексуализация на човечеството – ясно ми е, че това е нормална част от живота на хората и че бъдещето лесно може да ни побутне още по-радикално в подобна посока, но в книгата тази посока като че ли бе самоцелно търсена и се усещаше дори натрапена. В последната една трета пък имаше елементи на грандомания и малко нелогични прояви на супергероизъм. В самия си край романът неочаквано засегна метафизични теми, но по такъв начин, че те не стояха като чужди, а по-скоро като неочаквани и объркващи – точно каквито се оказват и за главните герои.

Настоящето издание на Сиела идва с една доста готина нова корица, навяваща мисли за космос, неизвестно и неясно, експлозии и екшън. Изданието е почти четиристотин страници и с меки корици. Линията на бляновете има продължение, Императори на илюзиите, също написан през 1995-а. Въпреки че романът може да бъде прочетен и самостоятелно, аз се надявам Сиела да издадат и втората част, защото този свят на Лукяненко ми стана доста интересен и искам да разбера какво се случва по-нататък.