Final Cuts New Tales of Hollywood Horror and Other Spectacles

Макар хорърът далеч да не е сред любимите ми киножанрове, кино тематиката в хорър литературата винаги е била силно интригуваща за мен. Особено ранните години на киното предоставят богата почва за интересни хорър сюжети. Освен това тази тематика предоставя много възможности за експлоатиране на един от основните източници на хорър – кое е реалност, кое е измислено и границата между тях. Затова когато научих, че Елън Датлоу, която от десетилетия насам е може би най-успешният редактор на разкази в жанровете хорър, фантастика и фентъзи хорър, ще публикува Final Cuts, нова антология на тази тематика, очакванията ми бяха доста високи и за щастие те напълно се оправдаха.

Интересът на Датлоу към темата не е нов. През 2014 г. тя публикува The Cutting Room: Dark Reflections of the Silver Screen, антология с издавани преди разкази на тази тема. За разлика от нея във Final Cuts всички разкази са нови. Това позволява да бъдат обхванати възможно най-актуални теми, свързани с киното.

Датлоу много добре е дефинирала обхвата на сборника. Той е достатъчно широк, за да позволи вътре да попаднат и разкази като Drunk Physics на Кели Армстронг, в който главните герои имат популярен видеоканал в Интернет и започват да получават мистериозни заплашителни съобщения в коментарите към клиповете си. Но не е прекалено разширен, че да се превърне антологията в практически нетематична.

Като цяло разнообразието е от силните страни на сборника. В него са застъпени както класически истории за вампири, призраци и масови убийци, така и по-оригинални сюжети. Но и в по-класическите на пръв поглед творби почти винаги има нещо ново, което прави разказа свеж и интересен. Разгледани са и почти всички епохи от историята на киното и свързаните медии. Имаме разкази, показващи епохата на нямото кино, както и такива, в които историята е от Златната епоха на Холивуд, 70-те години или наши дни. Действието в няколко от разказите се развиват извън англоезичните страни. Family на Лайза Мортън например е много добър разказ за хонконгски филм, който за част от гледащите го е много по-ужасяващ, отколкото създателите му са възнамерявали. Folie à deux, or The Ticking Hourglass пък е относно масов убиец в Пакистан, който иска екзекуцията му да бъде излъчена пряко по телевизията.

Тези смятам за най-добрите разкази в антологията:

Das Gesicht на Дейл Бейли е смразяваща история от епохата на нямото кино в Холивуд. Възрастен кинооператор разказва в интервю за легендарен изгубен филм, заснет от него и режисиран от прочут режисьор, чиито преживявания през Първата световна война са го направили крайно циничен и песимистично настроен. Разказът предлага точно това, което очаквах от сборника – добро представяне на киноиндустрията в ранните ѝ години, постепенно нагнетяване на напрежението, интересни герои и страхотна развръзка. Бейли е изключително добър писател и съумява да опише ключовата сцена в изгубения филм толкова добре, че тя оживява пред очите на читателя и спокойно може да му осигури кошмари поне за една-две нощи.

Кели Армстронг

Вече споменатият Drunk Physics на Кели Армстронг е много различен разказ от Das Gesicht. Тематиката е много по-модерна, а тонът в началото е лековат и изпълнен с хумор. Две докторантки по физика на шега решават да направят видеоканал, в който да стриймват обяснения на физични принципи и закони, като в същото време приемат солидни количества алкохол. Каналът им бързо става популярен, но няколко месеца по-късно започват проблемите им, след като в предаванията им се появява загадъчен призрачен силует, а освен това започват и да получават от коментари от рода на „Знам какво направи и ще си платиш за това“. На пръв поглед това изглежда като стандартна история за призраци в днешни дни, но в края има майсторски изпълнен обрат. Освен това Армстронг е съумяла да обрисува много добре двете главни героини и отношенията между тях и да накара читателя да се замисли за това как очакванията на база външен вид влияят на поведението и мисленето на всеки от нас.

Scream Queens на Нейтън Балинград отново е под формата на интервю, този път с актриса, станала известна с участието си в нискобюджетна exploitation хорър продукция през 70-те години. Филмът се е превърнал в култова класика основно заради нейната красота и впечатляващото ѝ актьорско изпълнение в една от основните сцени, в която героинята ѝ бива обсебена от демонична сила. Това обаче се оказва единствената роля в кариерата ѝ. 50 години по-късно тя бива посетена от журналист, интересуващ се основно от тази прословута сцена. Атмосферата в дълбоката провинция на Тексас, където живее тя, е прекрасно описана и още в началото намеква за нещо нередно. Напрежението и тук майсторски се нагнетява постепенно, докато се стигне до изненадваща развръзка, която обръща клишетата на жанра и трудно се забравя.

Брайън Ходж

Insanity Among Penguins на Брайън Ходж е личният ми фаворит в сборника. В него се срещаме с двама запалени киномани, които имат уникалния шанс да бъдат поканени на прожекция на изгубен документален филм на Вернер Херцог. Филмът е толкова майсторски описан от автора, че оживя пред очите ми и по време на четенето за моменти забравих, че не съществува наистина. А когато се върнах в реалността, въздъхнах с дълбоко облекчение, защото това бе изключително обезпокоително изживяване. Изборът на Херцог за автор на изгубения филм, който ще промени из основи живота на главните герои, е перфектен. Запознатите с творчеството му вероятно ще се съгласят, че ако има режисьор, който може да направи такъв документален филм, след гледането на който нищо в живота на зрителя да не е същото, това е той. Разказът е вдъхновен от тази сцена в Encounters at the End of the World, в която Херцог пита изследовател на пингвините „Има ли такова нещо като лудост при пингвините?“. Освен незабравимото описание на изгубения филм в разказа много умело са представени отношенията между главните герои. Финалът е смазващ.

Exhalation #10 на А. К. Уайз пък ни среща с главен герой, който има свръхестествено остър слух. Неговият най-добър приятел полицай се обръща за него за помощ по случай, в който единствената улика е видеокасетата, записала последните минути от живота на убита жена. Споделената тежест от изследването на доказателствата по случая довежда до сериозна промяна в отношенията им. Чудесен разказ, съдържащ няколко от най-смразяващите кръвта сцени в целия сборник. Описанието как главният герой открива скритите звуци в записите е наистина оригинално и ефективно.

Елън Датлоу

Altered Beast, Altered Me на Джон Ланган е единствената повест в антологията. Тя е представена под формата на имейл кореспонденция между двама писатели. Единият от тях купува пръстен, използван като реквизит при снимките на хорър класики на вампирска тематика и известен като пръстена на Дракула. Това естествено не води до нищо добро. Постепенното попадане на единия от героите под влиянието на пръстена е отлично описано, а възможностите на епистоларната форма са използвани в пълна степен. Много добре е представено и размиването на границата между реалност и фантазия за героите.

Освен вече споменатите разкази, антологията включва и творби на Касандра Коу, Гарт Никс, Ричард Кадри, Стивън Греъм Джоунс, Джефри Форд, Джема Файлс, Стивън Голдън, Пол Корнел и Джош Малерман. Сред тях няма нито една, която да не е поне добра, а няколко биха заслужили мястото сред най-добрите в почти всяка друга хорър антология.

Препоръчвам горещо сборника на всички почитатели на хоръра, особено ако те са и киномани. Той има какво да предложи на почти всеки фен на жанра.