A Complicated Love Story Set in Space

A Complicated Love Story Set in Space ми попадна, докато браузих в Инстаграм. Тъй като следвам доста YA писатели, това едва ли би следвало да ме изненадва, но истината е, че изорах цялата книга преди да осъзная, че Шон Дейвид Хъчинсън всъщност е супер популярен и успешен автор в жанра, и това дори не е първата му фантастична книга. От друга страна обаче, може би е добре, че не си бях дал сметка колко опитен е авторът, защото това ми позволи да прочета романа без предварителни очаквания.

Действието започва във вакуум. Буквално. Ноа Норт се събужда в скафандър в космоса и единствената му връзка с цивилизация е въжето, с което е закачен за космически кораб наблизо. Това е проблем, защото космическите кораби не са истински и Ноа току що си е легнал да спи в Сиатъл. На Земята. При все очевидната дупка в спомените му обаче, той не само определено е в космоса, близо до космически кораб, но и въпросният е на път да се взриви. Тази информация Ноа получава благодарение на Ди Джей – друго момче без спомени, което се намира в инженерното и се свързва с него по интеркома на скафандъра.

Скоро двамата успяват да предотвратят взрива и Qriosity е отворен за изследване. На борда откриват Джени – момиче със също толкова никаква идея какво търси там, което се е събудило в тоалетната. И докато тримата тийнейджъри се опитват да осмислят случващото се около тях, някаква висша сила явно е решена да запраща нови изпитания срещу им на всеки няколко часа (деветнайсет, за да сме по-точни – периодът, в който Qriosity стои на едно място, преди да скочи в нова произволна точка във вселената). Разбира се, най-проблемното от въпросните изпитания е фактът, че Ди Джей явно има чувства към Ноа, но Ноа е изпълнен с тих ужас само при мисълта да им отговори…

A Complicated Love Story Set in Space е книга с КОНЦЕПЦИЯ. Историята е фокусирана върху мистерия и минава много време преди авторът да започне да предоставя късчета информация. Мистериите всъщност (първоначално) са две. Как са се озовали тримата герои на Qriosity и защо Ноа го е страх от интереса на Ди Джей. Втората получава своя отговор, който за мен беше оспойлен от тригър предупреждението в началото*, което ще споделя в края на ревюто, защото – пак казвам – спойли. Първата мистерия обаче се оказва много по-сложна и всъщност крие няколко под-мистерии, всяка от които напълно преобръща контекста на събитията до момента.

Истината е, че първоначално книгата не ми допадна. Ноа е абсолютен парцал. Депресивно, истерично келеме, което лази по нервите с неистова сила, особено предвид, че гледната точка на романа е негова. Първото голямо разкритие в книгата обяснява и донякъде оправдава това поведение, но дотогава читателят (да се чете: „аз“) е натрупал твърде много негативни емоции към него. Ако обаче преодолеем този недъг, историята на романа е наистина много интересна. Хъчинсън върти няколко интриги едновременно, но първоначално те са толкова добре скрити една в друга, че човек дори не го осъзнава.

Това обаче ме води към втория проблем. Героите на A Complicated Love Story Set in Space не съумяват да догонят всички разкрития на емоционално ниво. В един момент имах чувството, че те са толкова заети да „реагират“, че не бях сигурен какво изпитват и какво мислят. Най-голямото ми оплакване всъщност идва от онова първоначално разкритие за това защо Ноа е такова леке. То е доста травмиращо и води читателя в тъмни места, където може да не иска да ходи. Но отгоре на всичко, разкритията, които го следват, поне за мен напълно го обезсмислят. До степен да се питах „кому беше нужно да сме толкова депресивни при това положение?“ Повече не мога да кажа, без да спойля, но ме съмнява да пропуснете момента, за който говоря.

Това намалява удоволствието от историята, но всъщност не съумява да го развали. Хъчинсън определено знае какво върши и книгата е изключително увлекателна. Действието галопира в неочаквани посоки и баласт буквално няма. Единственото ми оплакване към самата история (което да не е свързано с героите) е в това колко много мистерии остават неразкрити накрая. Същевременно, A Complicated Love Story Set in Space завършва по начин, който спокойно може да живее без продължение. Но мен силно ме сърби да разбера what the actual fuck.

Извън интересния сюжет и сложните, но може би не напълно резониращи с моите емоции герои, романът е изпълнен и с доволно количество мета-коментар, и то от доста циничния Black Mirror тип. Трудно ми е да говоря за него без да спойля, но ще кажа само, че става въпрос за най-различни тропи на YA изкуството, било то книги, филми или сериали. Неща като Bury Your Gays или Plucky Girl, които са добре документирани. В много отношения тази книга е тотална деконструкция на няколко различни жанра и погледната от този ъгъл, тя е наистина впечатляващо постижение.

И така, седмица по-късно, чувствата ми към A Complicated Love Story Set in Space са много по-положителни, отколкото бяха веднага след като я приключих. Това е роман, който дава храна за размисъл, който си позволява да разглежда някои много сериозни проблеми и да осмива и преобръща сериозно количество популярни клишета. И макар Хъчинсън поне за мен да не нацелва тона на ниво главен герой, определено препоръчвам да му дадете шанс.