Twin Peaks: The Return Is it the story of the little girl who lived down the lane?

The Hero with a Thousand Faces

Rage, rage against the dying of the light – Дилън Томас

От първото преминаване на табелата на град Туин Пийкс преди около 25 години, когато е заслепен от хипнотизиращите дугласки ели, до последното, когато (сякаш никога ненапускал пределите на градчето) тръпнещо се интересува дали „кафеварката е сложена“, специален агент Дейл Купър отдавна се е превърнал в олицетворение на героя, който вечно се бори срещу силите на злото; кумир за зрителите и любим персонаж на Дейвид Линч, който споделя, че винаги се връща към него в сънищата си.

Twin Peaks: The Return е и одисеята на Дейл Купър обратно към Туин Пийкс, обратно към началото, но с четвърт век „мъдрост“ на раменете, нужна на героя, за да се изправи срещу силите на злото. Ентусиазмът, прецизността на действията, неортодоксалният, остър като бръснач ум, необикновеното чувство за справедливост, притегателната ексцентричност, стилът „sharp dressed man”, свръх позитивността, любовта към кафето и черешовия пай – всичко, заради което Дейл Купър се е превърнал в толкова обичан персонаж, е налице. Обаче и изминатият път до The Return е оказал своето неминуемо влияние върху героя.

За малко в началото виждаме Дейл Купър, преди да бъде отново отнет и заменен от ступора на Дъглас Джоунс и змийската хлад на г-н К. Двама персонажи, които визуално са Купър, но са поставени в двете крайности на човешкото. Сцените с Дъги са непринудени и същевременно абсурдни и изглеждат крайно нереални, съдейки по реакциите на хората около него. Обаче в толкова абсурден свят самият Дъги изглежда като най-нормалното нещо, което може да съществува, и се явява катализатор за промяна към добро у хората, попаднали в досег с него. Което е в пълен разрез с бруталността и безкомпромисната липса на емпатия, която наблюдаваме при г-н К. Той е антипод на Дъги, и както при единия, така и при другия нещата са сведени до абсолютна крайност. Тези персонажи ни показват пълната палитра от емоции, на които са способни хората.

Дейл Купър е типичен представител на мономита („пътуването на героя“) на Джоузеф Камбъл, като The Return се явява последната фаза в неговата одисея.

Той е самотният стрелец, който сам се изправя срещу Злото. Това е неговото вечно пътуване и въпреки че по пътя намира чудати и неочаквани спътници, в крайна сметка осъзнава, че този път е единствено и само негов. Нещо, което отлично е показано в две сцени: когато отново става Дейл Купър, той светкавично се отправя към „края на пътуването“, без да чака да се събере със съюзниците си и, когато удовлетворението след финалната битка е едва вкусено, той печално осъзнава, че това е край, но не е краят. Сам преминава следващия праг и изплувайки от тъмнината (through the darkness of future past; любим похват на Линч, който виждаме и в Blue Velvet, и в Lost Highway), продължава отвъд, към следващата фаза на одисеята. С ясното съзнание, че оставя всичко значимо зад гърба си, той довежда пътуването си до една безумна крайност, готов на всичко да достигне до заветната цел. Това води и до израждане на личността на героя. Всичко, което някога е бил и е било, по един или друг начин, част от него (Дейл Купър, Дъги, г-н К.) се слива и усложнява, за да се достигне до финалния ступор на неосъзнатото осъзнато, че пътуването му никога не е имало и няма да има край, точно заради синдрома на героя.

Трагичността на героя му отлично е предадена и резонира в музикалната тема „Windswept“ на Johnny Jewel. Самата тема „отваря“ пътуване в пътуването, история в историята (подобно комикса „Tales of the Black Freighter“, поместен в графичната новела Watchmen на Алън Мур): минималистична уестърн история, отразяваща пътуването на героя. Подобно на класическите уестърни, Дейл Купър е самотният стрелец, Мъжът Без Име (роля, изпълнявана от Клинт Истууд). Личност, допълнена от музиката, лириката и изпълнението на “Wild West” на Lissie. Мини аркът е завършен по типичен уестърнов маниер: конфронтация в бар (в този случай закусвалня) с превъзхождащи по численост каубои, заради честта на дама (сервитьорка, изиграна от дъщерята на Клинт Истууд, Франческа).

В контекста на „пътуването на героя“, изразът „it’s happening again” добива нов и по-плътен смисъл: цикличност на трагизма на вечния път на героя. Но докато има герои като Дейл Купър, които винаги ще се бунтуват срещу „умиращата светлина“, надеждата за доброто ще живее.

Кайл Маклоклан прави феноменална роля. Толкова е достоверен и приковаващ в обувките на Дъги и г-н К., че когато се завръща като Купър, сякаш никога не излизал от този образ. Има редица примери в историята на киното за актьори, които играят множество роли в даден филм, но Маклоклан го прави по толкова непринуден и „лековат“ начин, че ако някога всички части на The Return бъдат обединени в един осемнадесет часов филм, зрителите надали биха се зарадвали, тъй като ще изгубят  насладата от страхотната емоция, която провокира самостоятелният надпис “Starring KYLE MacLACHLAN” в края на всяка част.