Любими наши герои от сериали Или за кои персонажи държим да ви разкажем
В света на фантастичните сериали
Пътуване във времето. Извънземни. Честни политици. Магически същества. В сериалите с фантастична тематика, темите са повече от разнообразни. Вече сме ви показвали най-добрите, според нас. Сега ще се фокусираме върху малко по-конкретна извадка от героите, които може да са намерили място в предишната ни класация или пък за пръв път получават шанс да привлекат вниманието ви.
Триш Уолкър (Jessica Jones / The Defenders)
Триш Уолкър е поддържаща героиня от сериала Jessica Jones, която също така има известна роля и в The Defenders. Триш е представена като най-добра приятелка на Джесика, като отношенията между двете са от най-значимите съставни части на историята.
Комиксовият първообраз на Триш обаче е много по-ранен. Патриша (Патси) Уолкър е създадена през 1944-та – над петдесет години преди Джесика. Patsy Walker е тийнейджърски комедиен комикс, който разказва за забавното ежедневие и любовния живот на една гимназистка, подобно на популярния по онова време комикс Archie. С течение на десетилетията историите за Патси на няколко пъти сменят фокуса си и през 70-те Марвел официално я представят на страниците на The Avengers като супергероинята Hellcat.
Вместо да пренебрегне ранните истории на Патси Уолкър, сериалът Jessica Jones ги инкорпорира по много приятен начин – като обяснява, че Триш действително е била тийн звезда и е участвала в множество тийн продукции под псевдонима Патси. Считам това за изключително кадърна адаптация, защото по този начин зрителите получават различна гледна точка – вместо да слушаме за тийнейджърските приключения на измислена героиня, ние разбираме какъв е бил животът на младо момиче, принудено от майка си да участва в тийнейджърски сериали. От ранна възраст Триш е изложена на ужасните практики на холивудския елит и травмата, която е преживяла тогава заради алчността на майка си, е нещо, което се усеща и в по-зрелите ѝ години.
Образът на Триш е представен в различна светлина във всеки от сезоните с нейно участие. В първи сезон на Jessica Jones тя е показана като най-добра приятелка на Джесика, но връзката им не е ясно дефинирана от първия момент. В представянето на отношенията им има елемент на мистерия и с течение на сезона постепенно разбираме какво точно означават двете една за друга и защо. В The Defenders Триш е представена в някакъв смисъл като противоположност на Карън Пейдж – Карън ненавижда мисълта, че неин близък човек излага живота си на риск, за да се прави на герой, а пък Триш обожава именно героичната страна на своята приятелка, въпреки рисковете и минусите. Противопоставянето на различни модели на приятелство и загриженост, на различните начини, по които реагират близките на супергероите, е от по-хубавите елементи на The Defenders. Триш получава най-интересната си арка във втори сезон на Jessica Jones, който представя нейното пристрастяване към супергероизма. Триш става обсебена от идеята за сила, но не защото иска да бъде силна, а защото иска да има силите да помага на другите. В един момент тя става толкова заслепена, че върши поредица недопустими неща, които ѝ спечелват омразата на доста зрители. За мен лично историята ѝ беше интригуваща, защото Триш ми се видя като тъмно отражение на Капитан Америка – друг герой на Марвел, който също е готов е да се подложи на съмнителни биологични интервенции, за да има силата да помага на другите. Какво би направил Капитан Америка, ако загуби силите си и вече не може да защитава хората? Би ли се подложил на нов, по-рискован експеримент? Би ли го скрил от приятелите си, страхувайки се, че те ще опитат да го спрат? Тези въпроси са ми интересни и считам образът на Триш за интересна тяхна интерпретация.
Има много неща, които харесвам в Триш – допада ми, че в сериала редовно я обличат в синьо или червено (това са цветовете на Капитан Марвел – в комиксите именно Капитан Марвел е най-добрата приятелка на Джесика, а не Триш, и се радвам, че получаваме визуални намигвания към това, вместо блудкави вербални фрази тип „You’re my captain!” или „You’re a marvel!”), изключително много харесвам излъчването и присъствието на актрисата Рейчъл Тейлър. С нетърпение очаквам да разбера накъде ще тръгне историята на Триш оттук насетне. Искам Hellcat!
В атмосферичния киберпънк трилър Altered Carbon има много тъпи и недоизпипани неща, но и страшно чаровни такива, начело с героя По. Той е един много антропоморфизиран изкуствен интелект, който е съдържател на (и в някакъв смисъл е) Хотел Гарванът, за да няма абсолютно никакво съмнение към какво е препратка името му.
По е обаятелен с аватара си на чернокос мустакат мъж с костюм в стил от 19 век, насред сериал, който се развива през 24-ти. Той звучи като любител на човешкото, както някои хора са любители на чая, и има силно симпатични мимики и остроумни реплики. Но причината да ми е любим герой е на първо място в това, че той не е просто човешки персонаж с любопитната бележка, че се води изкуствен интелект, а наистина е нещо качествено различно, в ролята си на (съдържател на) хотел. Хората са склонни да се сближават с широк спектър от неодушевени предмети, от коли до автономни прахосмукачки (колко често ласкаво се извинявате на компютъра си, когато сте го натоварили много сериозно и всичките му вентилатори се включат? И му говорите: “няма, няма, само издръж това, после даже ще ти ъпдейтна пакетите на операционната система”? Само аз?). И ако в бъдещето апартаментите или сградите, в които живеем, си говорят с нас с човешки гласове и дори имат (холограмни или не) човешки лица, си представям, че ще го правят горе-долу както го прави По. И ние, разбира се, ще ги заобичаме – надявам се както героите на Altered Carbon заобичват По, не както Кей обича Джой.
Спайк (Бъфи, убийцата на вампири)
Спайк не се „появява“ във втори сезон на сериала Бъфи, убийцата на вампири, защото дума като „появява“ не може да опише генезиса и битието на това изумително създание, което съдържа в себе си повече чар и живот от цялата телевизия, създадена до момента. Не, Спайк не се появява – той ни СПОЛИТА, открадва цялото шоу в няколко кратки епизода и, в крайна сметка, вместо да умре, както е бил първоначалният план на садиста Джос Уидън, става един от главните герои в сериала, а след финала му мигрира към спин-офа Ейнджъл, където продължава да засенчва всеки, който му се изпречи на пътя. Да опиша Спайк в някакви си 200 думи е невъзможно, защото той е поне хиляда различни неща. Спайк е от онези персонажи, които живеят, ама наистина ЖИВЕЯТ, свой собствен живот, докато т.нар му създатели се опитват да го озаптят и вкарат в някакъв коловоз. Спайк е стихия, изтъкана от противоречия, триумфи и падения, величия и низости. Спайк е пънк музика и пънк философия, сарказъм, цинизъм, невинност и романтика, великомъченик и мъчител, влюбен глупак и всевиждащ мъдрец, инхерентно добър и отблъскващо зъл, самопожертвователен и себичен… Спайк е шампионът, когото заслужаваме и от когото имаме нужда. Спайк разбива сърцата ни на малки, мънички парченца и в рамките на минути успява да ни накара да го мразим, да го обичаме и да скърбим за него, защото Спайк свети като скъпоценен камък, дори в най-жалките си моменти, дори когато е окалян, обезумял, покрит с дрипи, синини и кървища. Спайк върви по лъкатушещ път, катери върхове, срива се в пропасти, греши, съгрешава, понякога е прав, и никога, никога не спира да търси себе си. На този свят няма по-як персонаж от Спайк и никога няма да има.
Самийн Шоу (Person of Interest)
Самийн Шоу се появява за сефте във втория сезон на Person of Interest (Под наблюдение) и по мое скромно мнение епизодът, в който става това, е един от най-впечатляващите примери както за запознаване с нов главен герой, така и за доразвиване на дълбочината на света и сюжета на въпросния сериал. Нататък нещата продължават да са също на много високо ниво и макар, че обективно погледнато Финч сигурно да е по-сложен образ с по-голяма дълбочина, аз без да се двоумя избрах да пиша за Шоу. В наши дни женските персонажи, раздаващи правосъдие с юмруци и куршуми, никак не са редки, което е много добре, но за мен поне Шоу е нещо много повече от поредната жена с патлак в ръка. Тя има склонност към социопатия и особено в първите си епизоди никак не се двоуми ако трябва да очисти някого. Обикновено Холивуд се справя ужасно зле с подобни герои – те или са социопати само на теория, или са толкова нелицеприятни и са изтрепали толкова народ, че само ако на човек хич не му дреме за жертвите им може да ги хареса (особено често срещано сред героите вампири, например). Шоу успява да се задържи в средата между тези две крайности -, колкото и да отрича, че е привързана към членовете на Team Machine, е болезнено очевидно, че ѝ пука за тях. Макар да изпълнява “мокрите” поръчки на американските власти когато за пръв път се срещаме с нея, след като разбира, че работата не шефовете ѝ никак не е чиста, тръгва срещу тях (но понеже е Шоу, прави това без много да се интересува дали всеки, застанал на пътя ѝ, наистина заслужава да бъде застрелян).
Самийн има и медицинско образование, а словесните ѝ престрелки с Руут, Финч, Рийз и Фуско са страшно забавни. Начинът, по който от неохотен съюзник тя постепенно се превръща в неразделна част от екипа, и досега ми се струва еталон в развитието на един персонаж. Упорита като магаре, Шоу е истинска природна стихия, която е много трудна за спиране и колкото и да се оплаква, че има по-интересни неща за правене, тя е винаги готова да помага на онеправданите. Стига да не трябва да действа под прикритие като човек, който трябва да се държи учтиво – тогава вече мисията става трудна. И не на последно място – много я бива да рита задници по много зрелищен начин, което е важно за моя личен кефометър.
Номи Маркс (Sense8)
Номи (Джейми Клейтън) е транс и това е не просто детайл, а основен двигател на развитието ѝ в Sense8. В същността си, това е героиня, която търси разбиране и валидация, защото не ги е получила от собствените си родители – травма, с която почти всички транс хора се сблъскват. Но редом с това, тя е и невероятно силна жена със завиден набор от умения. В клъстъра си, Номи не просто помага, а често е единствената причина сенсейтите да оцелеят изпитанията, на които са подлагани. Разбира се, това не е единствената транс героиня в телевизията, но за мен поне е най-силният и пълнокръвно изграден и положителен такъв образ (което разбира се е подпомогнато от факта, че актрисата също е транс), който аз лично съм виждал. И във време, в което всички ЛГБТ хора по света се страхуват, че постиженията им ще бъдат премахнати, а получовеци като Доналд Тръмп се опитват да върнат часовника с десетилетия назад, подобни герои са още по-важни, особено представители на най-презряната част от това малцинство (понастоящем средната продължителност на живота на транс жени, особено от расови малцинства, е 35 години. Мисля, че тази цифра заслужава няколко секунди осмисляне). Номи е многопластов образ, който се бори едновременно с враждебен свят и собствените си травми. И в крайна сметка побеждава. За което Лили и Лана Уашовски и Джей Майкъл Страчински имат искрените ми адмирации.
Лито Родригез (Sense8)
Лито Родригез от сериала Sense8 е мексикански актьор, който е постигнал сериозен успех в родната си страна с роли на типичен мачо сексимвол и екшън герой. На пръв поглед всичко в живота му е прекрасно, но всъщност той има сериозен проблем. Той е гей, и ако това стане публично известно, най-вероятно с кариерата му е свършено. В един момент му се налага да избира дали да запази това в тайна или да помогне на приятел в беда и тази на пръв поглед клиширана дилема е прекрасно представена и допринася много за изграждането на характера му. Лито е много емоционална и лесно ранима личност и неговите лични драми и терзания понякога са близо до това да прелеят в прекалена мелодрама, но за щастие точната доза хумор, добавена в сцените му от създателите на сериала, предотвратява това. Сцената, в която заснема една от най-позьорските престрелки в киноисторията, е брилянтна както визуално, така и като пародия на стила, популяризиран от Уашовски в Матрицата. Лито и неговата голяма любов Хернандо имат изключителна химия на екрана и развитието на тяхната връзка е сред най-интересните за мен неща в сериала. Ролята му в клъстера от сенсейти в началото на Sense8 е от по-маловажните, но постепенно неговото умение да лъже убедително започва да играе значима роля в техните приключения и ни дава няколко от най-запомнящите се сцени. Лито е от тези герои, които в един момент ме карат да се смея на глас, а минута по-късно съпреживявам дълбоко техните драми и катарзисни моменти, и затова стана един от любимците ми.
Dean Winchester (Supernatural)
Supernatural е парадокс. Като цяло, бих го класифицирала като доста посредствен сериал със слаб сценарий и, тук-таме, някой дребен сетинг проблясък. Напоследък е едва поносим. От друга страна, обаче, проклетото нещо успя да ме накара да го изгледам цялото и след това да повторя и потретя първите пет сезона. И всичкото това заради Дийн. И Сам, де, но най-вече заради Дийн. В кариерата си на тъжен зубър не мисля, че някога съм виждала друг герой в игрален сериал, който да изглежда и да се държи все едно е изваден от аниме, като междувременно си остава перфектния образец на западняшките клишета за троснатия, обречен на страдания красавец със златно сърце. Дийн успява да въплъти в себе си неустоимата привлекателност, героичност и несъвършенство на подобни персонажи, а всяка критика относно литературното му развитие в крайна сметка позорно губи битката с прекрасната му визия. Осъзнавам, че това звучи доста повърхностно, но в случая говорим за наистина феноменален екземпляр с рядко срещано присъствие и излъчване. От Дийн се изливат куулнес и хлапашки чар на талази и това някак успява да сработи със суровия му имидж на изтерзан войн, който неведнъж е трябвало да взима тежки решения с още по-тежки последствия. Освен това той някак успява да е красив като жена, без в него да има капчица женственост, а изумително зелените му очи са способни на изразителност, която анихилира всеки опит за обективност и цинизъм и подобрява чувствително иначе доста досадните му семейни мелодрами. Добавяме към това и щипка хумор и Дийн се превръща в един от онези герои, които не може да не обичаш и с които, щеш не щеш, продължаваш да съпреживяваш.
