9. Марсианецът

The Martian (2015)

Demandred

Марсианецът се отличава от повечето нашумели през новия век представители на научнофантастичния жанр със своята позитивност и жизнеутвърждаващо послание. Въпреки че още в началото главният герой се оказва в изключително тежка ситуация – изоставен на Марс със запаси от храна само за няколко месеца, във филма през цялото време фокусът е поставен върху способността на хората да се справят с проблемите с изобретателност, смелост и много работа. Както и книгата, на която е базиран, той носи духа на фантастиката от по-ранните години на жанра, когато решаването на инженерни и технически проблеми от изключително способни герои е един от основните сюжети. Целият филм представлява поредица от подобен ред проблеми, с които героите успяват да се справят в почти всички случаи блестящо. Но това не го прави наивен или прекалено сладникав – всичко е с точната мярка и той успя да разчувства дори и моята по принцип цинична душа.

Изборът на Мат Деймън за главната роля помага много за това – той излъчва позитивност и харизматичност и дава на своя герой точната доза самочувствие и увереност и в най-тежките ситуации, без да изглежда арогантен и безразсъден. Той е и една от основните причини сериозното количество хумор във филма да се вписва добре в иначе сериозната и на моменти мелодраматична история.

Може би най-голямото постижение на създателите на Марсианецът е, че са успели да превърнат един суховат и пълен с наука и инженерство сюжет във вълнуващ и изпълнен с напрежение филм, който заслужено постигна огромен успех в боксофиса, и го направиха без от това да пострада прекалено научната достоверност и без прекалено елементаризиране на разглежданите проблеми. Има няколко момента, в които тази достоверност е поразтегната в името на драматизма, но в сравнение с повечето холивудски блокбъстъри Марсианецът си е направо документален филм, правен от НАСА. За това спомага и фактът, че Ридли Скот използва специалните ефекти с рядко срещана в наши дни сдържаност.

Освен хубав филм, Марсианецът е и много добра реклама за НАСА и космическите програми като цяло. А от това определено има нужда във времената, в които тези организации имат проблеми с осигуряването на бюджети, а броят на децата, мечтаещи да направят кариера в тази област, е доста по-малък, отколкото преди 40-50 години.

Couatl

Супер 8

Super 8 (2011)

Супер 8 не е просто филм на Спилбърг. Макар че само е продуциран от него, той носи толкова от духа на Спилбърг, че не съм сигурен дали има нещо по-Спилбъргово от Супер 8.

Наративът ни потапя в малко забутано градче в централните щати на Америка. Показва ни живота там през очите на група деца, които са решили да заснемат филм за зомбита, за да участват в конкурс. Събират си екип и започват. Докато снимат първите си кадри на самотна гара през нощта, стават свидетели на ужасна катастрофа (здравей, Джей Джей Ейбрамс), която дерайлира огромна влакова композиция. Виждат странни вагони с бели кубчета, виждат учителя си по биология, който ги заплашва и прогонва от мястото на катастрофата с оръжие в ръка.

Тогава в целия град започват да се случват странни неща, а военните не закъсняват и започват да отцепват района и да разполагат армия. Децата се сещат, че вероятно на снимките им ще се види какво точно се е случило. Така започват свое собствено разследване на паранормалните явления и тяхната връзка с влаковата катастрофа.

Същевременно филмът не е за това. Четири месеца преди тези събития главният герой е загубил майка си и трябва да се справи с тази загуба. Баща му трябва да балансира работата си на шериф с ролята на самотен родител и собственото си чувство на загуба. Бащата на главната актриса в заснемания от децата зомби филм пък има свои собствени проблеми. Замърсените отношения на възрастните влияят на отношенията между децата и се оказваме забъркани в класическа Спилбъргова драма.

В крайна сметка филмът е детски. Не очаквайте прекалено много от него. Сладникав е и е написан по всички правила на този жанр. Героите в него се справят със загуба на родители и постепенно порастват, докато помагат на невинните жертви на американското правителство.

Разбирам защо не влиза в класацията ни за най-добри филми на десетилетието. Честно казано и аз не съм сигурен дали мястото му е там. Той е доста уникален и няма много общо с останалите филми, за които четете тук. Но това е филм, който горещо препоръчвам на всеки. За мен Супер 8 се нарежда веднага след носталгичната класика Stand by Me и някъде около E.T. И е по-добрата версия на Stranger Things.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10