Пат Шючък и Марек Колек създават илюстрации, книги и анимация от студиото си в Торонто под името Tin Can Forest и имат грижата да ни показват на какво неизбежно бихме се натъкнали, ако се отклоним от пътеката, докато скитаме из среднощната горска обител. Дългокоси заклинателки в компанията на танцуващи на два крака котки, зайци, призоваващи демонични сили, магарета, които свирят на акордеон, и магарета, които свирят на пиано, култове, чиито членове (петли, кози, глигани, гъски и нощни пеперуди) пият чай, танцуват и вършат все такива съмнителни за вида си дейности.

Стилът на четирите ръце зад Tin Can Forest е лесен за разпознаване, а илюстрациите им са добре известни и широко разпространени. Забележително е качеството им да са едновременно учудващи, но и необяснимо познати като почти забравен сън. Тази двойственост всъщност допринася за единството, което илюстрациите притежават. С ярки цветове е изтъкана мрачна атмосфера, а най-честото място на действие е гората там, където лунните лъчи не достигат. Това е граничното пространство, предназначено за трансформация.

Участниците в събитията – вещици, животни, демони – остават необезпокоени от любопитните очи на наблюдателя, което навежда на мисълта, че той ги посещава в съня си, лишен от физическо присъствие. Това, което Tin Can Forest ни приканва да видим, до този момент е било пир за очите единствено на горските сенки. Образите, които ни се разкриват сред клоните и листата, са наситени и богати, но по странната логика на съня също така и очаквани и очевидни. Наблюдаването им носи доза задоволство, защото сме поставени в позната обстановка и от съзнанието ни се е промъкнало и материализирало всичко онова, с което асоциираме зададената атмосфера. Познаваме гората, познаваме героите, знаем стъпките на ритуалния танц, защото това са сюжети, директно заимствани от приказките. Приемаме странностите, пред които сме изправени, така, както приемаме за напълно обичайни причудливите обрати във вълшебната приказка.
Много пряка е връзката на творбите на Tin Can Forest с т.нар. „фолк-хорър“ жанр, който е предимно свързан с киното. Филми като The Wicker Man (1973), The Witch (2015) и Midsommar (2019) съчетават езически практики, култ към природата и прокрадваща се злокобна атмосфера, представяйки група хора, която е отдалечена от цивилизацията и живее по законите на природата и суеверията. Тези неизбежно присъстващи пунктове служат за противопоставянето на модерното и древното като присъствието на гората символизира пространството, в което не важат законите на ежедневието. Централното място в сюжета винаги е отредено на извършването на някакъв тип ритуално действие, в което не е задължително да е експлицитно заявено свръхестествено присъствие. В голяма част от случаите ужасът е постигнат благодарение на действията на ‘the folk’ – на хората.

Всички тези точки ясно присъстват и в илюстрациите на Tin Can Forest. В почти всички случаи героите са изобразени в момента на изпълнение на обреди, които имат за цел да повлияят на природата и, по един или друг начин, да я подчинят с помощта на свръхестествени (и най-често демонични) сили. Фантастичните същества тук често присъстват, тъй като предвид характера на илюстрацията, трудно би бил постигнат ефектът на въздействие без наличието им. В причудливите обрати на приказката са се запазили много от тези обреди и фолклорни обичаи. Така създаденото от Шючък и Колек остава вярно на вълшебната приказка, от която черпи вдъхновение. 

Името на Tin Can Forest стои на кориците на няколко книги, сред които Cabbage in A Nutshell, Baba Yaga and the Wolf, We Are Going To Bremen To Be Musicians и What Is A Witch. Във всички тях си личи интересът на създателите им към окултизма и славянския фолклор.
Тези илюстрации могат да се свържат с естетиката на много филми и книги, около тях може да се създаде гнездо от референции. Това, в съчетание с популярността на Tin Can Forest, може да се разглежда в известен смисъл като създаване на интернет фолклор. Препращаме си чудатите изображения без интерес към това какво целят да ни кажат създателите им. От значение е единствено чувството на омагьосване, с което ни изпълват, вълнението, когато доловим злокобните нотки. Сякаш слушаме любима приказка, която е отчасти обвита в мрака на среднощната горска обител.