Всичко за Хойд

“I am a drifter. A miscreant. The flame’s last breath, made of smoke at its passing.”

– Хойд, Mistborn: Secret History

Един от най-интересните герои в Космера, Хойд е буквално еманацията на идеята за споделената вселена и съответно на тази статия. Той е героят, който присъства обикновено за по една сцена и съвсем за кратко в почти всички от книгите и действията и думите му обикновено ни дават насока за това как случващото се в конкретната книга е свързано с голямата история на Космера. Именно затова читателите, които се дразнят на идеята, че трябва да следят внимателно какво казва един герой и да си допълват информацията с интервюта на Сандерсън и четене по форуми, не харесват Хойд. Не го харесват всъщност и героите в романите, тъй като дума да няма, той често е доста неприятен тип!

Но какво все пак знаем за този персонаж-енигма? Не и името му! Хойд е всъщност името на неговия учител, което той взима в някакъв момент от ранната си история по причини, които не знаем. Към онзи момент (разискван в непубликуваната и вероятно чакаща пренаписване книга The Liar of Partinel, вж. карето по-долу) той се нарича Мидий/Midius – име, което впрочем използва Вестителката Шалаш за него в Заклеващия. В писмата си до Хойд Отломъците го наричат обикновено Цефандрий/Cephandrius, за което Сандерсън е казал, че е по-близко до истинското му име, но все така не е то. Към това прозвище обикновено върви и определението “Bearer of the First Gem”, което дълго време главоболеше феновете и изглеждаше като епично словосъчетание, плод на фантазията на автора от тийнейджърските му години, но след излизането на Dawnshard и коментарите на Сандерсън, вече знаем малко повече (внимание, спойлери!) и по този въпрос!

Хойд е често описван като “втория най-стар човек в Космера”, макар че това вероятно е неточно. Със сигурност знаем, че той е присъствал на Разбиването, че му е бил предложен Отломък, но той го е отказал, и че съжалява за ролята си там, въпреки че смята, че Разбиването е било необходимо. Информация за всичко това имаме основно от разговорите му с друг мистичен персонаж – дракона Фрост. Името знаем за съжаление само от интервюта, но персонажа познаваме добре – той е автор на голяма част от писмата към Хойд в епиграфите на първите книги и изглежда единственото същество, на което Хойд вярва.

Личността на Хойд и външният му вид са различни спрямо ролите, които играе: в Мъглороден той е ту просяк, ту кочияш, ту случаен човек от веригата бегълци от Лутадел; в Летописите е кралският Шут; в Бял пясък е лодкар, а в Спиращият войната – разказвач на истории, който забавлява принцеса Сири. Има го и в много от другите поредици, като пълен списък лесно може да бъде открит във фенското уики Coppermind. Често е описван с “ъгловато лице”, понякога с бяла коса, почти винаги се заяжда със събеседниците си и има остро чувство за хумор, но понякога под него прозират драматична история и горчиви чувства. В поне две от появите си Хойд използва интересен похват за предаване на информация, като кара пясък или дим да танцува под звуците на флейтата му и да оформя героите от историите, които той разказва.

Това най-вероятно е свързано с уменията му на Светлотъкач. Знаем, че тази форма на Вложение на Рошар е силно повлияна от подобно умение, достъпно на Йолен, откъде идва Хойд. Но магическите му сили не се ограничават дотук. Не знаем какво точно цели Хойд и как ще го постигне, но имаме идея и за двете. От писмата и разговорите му е видно, че неговото основно желание е да спре Одиум, вероятно защото вижда действията на Отломъка като компрометиращи идеята за Разбиването на Адоналсиум. А за това как би постигнал нещо подобно насока ни дават поредица сцени, в които Хойд се Свързва с магията от различните светове в Космера: той си намира спрен в Заклеващия, по всяка вероятност има Дъх от Налтис, тъй като усеща хората около себе си, а в Mistborn: Secret History виждаме как се свързва и със системата на Скадриал. Интересно е, че явно не успява да го направи в Сел: в епилога на Елантрис, който можем да прочетем в юбилейното издание по случай десетата годишнина на романа, един скейз се присмива на Хойд, че не е успял да попие Вложението на Аона и Скай.

Детайлите за историята на този мистичен персонаж са една от най-добре пазените тайни и със сигурност нямаме търпение да разберем повече, когато Dragonsteel най-сетне види бял свят!

Извън канона

Освен публикуваните вече романи и тези, които очакваме в бъдеще (пълен списък можете да намерите в последния State of the Sanderson), има няколко произведения, които съществуват по-скоро в апокрифен вид. Това са по-ранни версии на романите от вселената, както и книги, които Брандън е написал, но не харесва и обикновено канибализира елементи от тях в други поредици от Космера. Те са “извън канона” в смисъл, че прочетеното в тях не бива да се мисли като улика за каквото и да е в Космера, такъв какъвто го познаваме днес в публикуваните творби, но все пак са интересни за еволюцията на идеите и за елементите, които тепърва може да се появят от тях.

Aether of Night

Може би най-известната от неканоничните творби, Aether разказва за планетата Верия, която идва в пакет с няколко раси и шест вида магически сили, съвсем като образцово RPG от 90-те. Историята е сравнително повърхностна, но в романа можем да видим идеи, които по-късно намират място в други произведения, най-вече предварителни версии на Съхранение и Гибел, които тук се казват Former и Decay. Взаимоотношенията между тях са малко по-сложни, а отделно има и две други божествени създания, Slaughter & Despair, които в съвременни Космерски термини вероятно са Splinters на Former. Интересното е, че само Former има свързана с него магическа система, в лицето на въпросните aethers и техните сили. Сред тях са възможността да си присаждаш части от животни, да създаваш оръжия от кристали и др. Доста оригинални, но и не толкова добре навързани като в по-късните творби. Титулният aether позволява създаването на тъмни сенки, много подобни и вероятно пренесени в Midnight Essences на Рошар. Брандън все още планира да пренапише Aether, но най-вероятно като новела, защото иска да ползва елементи от магическата система.

Dragonsteel Prime & Liar of Partinel

Както вече разказахме, Dragonsteel трябва да е поредицата, която ще ни покаже Разбиването и историята на Йолен. Dragonsteel Prime е първият опит на Брандън да направи това и е писана като негова дипломна работа. Голяма част от книгата обаче е пренесена не къде да е, а в Пътят на кралете, в това число The Shattered Plains и Далинар, така че бъдещият Dragonsteel ще е доста различен. The Liar of Partinel пък е по-късен опит за прикуел на поредицата и е посветен на историята на Хойд. Елементи от нея вече разказахме, но като цяло Брандън не харесва развитието в текста и не иска да се чете, за да не си създадем грешна идея за персонажа. Във видеото от премиерата на Ритъмът може да чуете както за историята на книгата и защо не е публикувана, така и част от нея и основната концепция. Завръзката в книгата е свързана с борбата между човешката екология и тази на fain, за която вече разказахме, а градът Партинел е оазис, който бялата skullmoss още не е успяла да превземе. Мидий/Хойд (вж. карето за него) е начинаещ Светлотъкач, изпратен от мистериозен ментор да помогне на жителите на града.

White Sand Prose

Това е всъщност първата книга от Космера, писана от Брандън, и тотално си заслужава четенето! Прологът може да бъде намерен в Arcanum, но той не дава много добра идея – текстът става много по-гладък и ангажиран нататък. Тъй като с минаването на Бял пясък в (неособено успешен) комикс вариант, вероятно никога няма да видим Талдаин под формата на истински роман, този поглед, макар и неканоничен, е много ценен. Силно препоръчваме четенето! Можете да се сдобиете с романа, като се абонирате за нюзлетъра на Брандън. Историята се върти около Кентън, последния оцелял Пясъчен маг, който се опитва да изгради ордена си отново, навигирайки в сложен политически водовъртеж и сприятелявайки се с Крисала от Тъмната страна, за която ако още не знаете коя е, не четете този текст внимателно!

The Traveler

Може би най-каноничният от всички текстове, този супер кратък разказ е същинско бижу и представя среща на Хойд и дракона Фрост в белите поля или в случая гори на Йолен. Героите потъват в размисли и страсти за минали грехове, любов и отмъщение, а ние потъваме в абсолютно Космерско блаженство. Прочетете историята ТУК!

 

Бъдещето на Космера

Макар да ги четем в рамките на години, романите и разказите в Космера обхващат десетки хилядолетия и се развиват в съвсем различни времеви периоди. Най-назад във времето от досегашните творби са Бял пясък и Елантрис, а още по-рано от тях ще бъде поредицата Dragonsteel, обещанието за която е да разкаже историята на Разбиването на Адоналсиум и на планетата Йолен. Условно за “настояще” за целите на разговора феновете приемат събитията в Летописите, тоест времето на The True Desolation. Малко по-късно, но в сравним времеви период се явява ера 2 на Мъглороден, която, както вече споменахме по-горе, ни дава малко улики за това какво предстои в Космера.

В една от сцените там виждаме планетата Скадриал, “окупирана” от силите на чужд Отломък (което в Космера разпознаваме по червения цвят), за който все още не сме сигурни кой е. Историята на Космера неизменно върви към сблъсък между Одиум и поне част от оставащите Отломъци, както и борбата на Хойд да го спре. Много от Отломъците обаче изглеждат незаинтересовани от този конфликт и може би няма да участват в него. Ще ги видим ли тогава изобщо на сцената? Популярна фенска теория твърди, че Одиум ще престане да бъде голямата опасност в Космера още след петата книга от Летописите, за която знаем, че ще затвори една епоха и би било класически Брандънов сюжетен обрат основният конфликт да се пренасочи изцяло. Дали Райзе ще загине и някой друг ще вземе този Отломък, или нещата са още по-дълбоки, не можем да предполагаме. Разбира се, това е само теория.

Друга такава върви в посока обединяване на Отломъците обратно до нещо подобно на Адоналсиум. Това би било доста странно решение чисто от повествователна гледна точка, но все пак има улики и в тази посока. Може би най-съществената е наличието на Хармония, който вече е обединил два от предишните Отломъци. Е, може би той е частен случай, защото Гибел и Съхранение са толкова перфектно антагонистични Отломъка. Но имаме и странната сцена от Заклеващия, в която Далинар успя да докосне трите сфери и за малко да възстанови перпендикулярността на Чест, междувременно наричайки себе си Unity/Обединение. В светлината на новелата Dawnshard това може да има и по-интересен смисъл, но все още основната теория, особено на фона на реакцията на Одиум, е, че той е провидял в бъдещето ролята на Далинар като обединител на Отломъци, което би било… уау. Не на последно място, вече видяхме, че Хойд очевидно съжалява за ролята си при Разбиването и следователно част от неговата арка би било да поправи стореното.

Какво обаче ще правят хората на фона на този божествен сблъсък? Ще се развиват, какво друго да правят! Със сигурност знаем, че Мъглороден ще включва още две трилогии, едната от които отговаря на края на миналия век на Земята като технология (и се рекламира като шпионски трилър), а втората най-сетне ще ни доведе до космически пътувания в Космера. Част от това бъдеще, както вече споменахме, е и случващото се във Sixth of the Dusk. Много е вероятно космическото пътуване да стъпи на технологиите, открити от южните Скадрианци, които за първи път в Космера позволяват Вложение да се ползва независимо от носителите му, но… най-пресните новини са, че като че ли и Рошар ще се намеси в космическото състезание! Или поне така изглежда от откъса от продължението на Sixth, който чухме на премиерата на Ритъмът. Импликациите са доста, но ги оставяме на вас. Така или инак остава още доста време, докато разберем. А вие дотогава да сте изчели всичко!

1 2 3 4 5 6