Разширената вселена на Star Wars от създаването си съвсем доскоро беше подчинена на нарцисизма на Джордж Лукас. Филмите винаги бяха повече „канон“ от всичко друго и ако му скимнеше, той беше свободен директно да противоречи на всичко, написано в книга или комикс. В резултат (а и след десетилетия натрупване), Star Wars EU беше тотален хаос. И когато Disney купиха Lucas Arts, те удариха голямата брадва и превърнаха целия досегашен канон в т.нар. „Legends“. Единствено филмите и двата анимационни сериала останаха канон, но с един интересен елемент – всеки автор е свободен да използва каквото пожелае от Легендите и всичко, използвано в новонаписани произведения, е нов канон. Така автори като Джеймс Лучено (Tarkin, The Dark Lord Trilogy и т.н.) използват елементи от старите си книги в настоящите, и единствено тези елементи са част от новата Expanded Universe.

След този кратък урок по Star Wars светостроене, нека се фокусираме върху най-важния елемент от новата разширена вселена – това, че сега тя все още е достатъчно малка, за да могат отделни елементи от нея да бъдат обхванати изцяло. И именно това е целта ми в настоящия материал.

Капитан Фазма беше един от най-обещаващите нови герои преди излизането на Силата се пробужда. Впечатляващата броня, наметалото, фактът, че я играеше Гуендолин Кристи (Бриен от Игра на тронове), тоталната липса на информация… Но както всички видяхме във филма, ролята на капитана беше тотално никаква и очакванията останаха напълно неоправдани. Дали заради разочарованите стонове на феновете, или заради предварителни планове, в очакване на Междузвездни войни: Последните джедаи през есента излязоха две отделни произведения, посветени на Фазма, които я развиват и я превръщат в много по-дълбок образ от полу-измерното нещо във филма.

Phasma на Delilah S. Dawson е част от Journey to Star Wars: The Last Jedi проекта и един от малкото романи за възрастни в новата вселена (повечето към момента са или Young Adult, или директно за деца), и честно казано една от най-добрите Star Wars книги, които съм чел към днешна дата. Доусън елегантно ни разказва за произхода на Фазма, поставяйки историята си в неопределен период не много преди Силата се пробужда. Десет години по-рано адмирал Брендол Хукс (бащата на Армитидж Хукс, когото срещнахме във филма) катастрофира на негостоприемната планета Парнасус, опустошена от мистериозен катаклизъм. Там той се натъква на племето Скайър и Фазма – най-силният и безскрупулен воин на планетата. Тя бързо разпознава възможността да се измъкне от отвратителната среда, в която е израснала, и така започва пътешествие из дивата пустош на Парнасус, в което бавно се разгръща от защитник на племето си в безмилостен касапин, готов на всичко, за да постигне целите си.

Phasma прави няколко неща много добре. На първо място, подходът на гледната точка е страхотен. Вместо да влизаме в главата на Фазма, историята ни е разказана през очите на Сив – друго момиче от племето Скайър – която от своя страна години по-късно я разказва на шпионин от Съпротивата, която пък я разказва на Кардинал – капитан от Първия ред и конкурент на Фазма, който подозира, че тя далеч не е идеалният воин, за който се представя. Това ни позволява едновременно да следваме произхода ѝ без да знаем какво се случва в главата ѝ. Доусън поддържа мистерията, но и ни дава достатъчно, за да си изградим доста по-добра представа за това коя е Фазма. Безскрупулен убиец, готов да оцелее на всяка цена, независимо кой друг ще я плати.

Второто постижение е характеризацията на героите. От шпионката Вай, през вътрешните конфликти на Кардинал, та до Сив – момичето, което преживява пътешествието из пустините на Парнасус заедно с Фазма – всички образи в книгата имат дълбочина и което е по-важното, поне на мен ми пукаше за всеки от тях. Стандартите за книга по Star Wars не са толкова високи, но дори по нормалните ми стандарти за фантастика това са добре изградени образи.

Нещо друго, което Phasma прави добре, е да ни демонстрира фанатизма и вътрешната организация на The First Order. Силата се пробужда ни въведе по средата на ситуация, за която не знаехме нищо, но тук научаваме доста за процеса на индоктриниране на сираци от бедни планети и превръщането им в зъбчатки от машината, заменила Империята. В добавка към останалите достойнства на романа, това прави Phasma солидна седмица по десетобалната и качествено преживяване за всеки Star Wars фен.

Второто произведение, посветено на Фазма, е комиксът Captain Phasma на Kelly Thompson (отново част от Journey to Star Wars: The Last Jedi). Четирите броя са посветени на събитията директно следващи Силата се пробужда. Капитанът се опитва да покрие следите си, за да не разбере никой, че тя е свалила щитовете на Старкилър. Само един друг офицер е влизал в системата в същия период, така че тя се впуска в преследване, за да го неутрализира. Това я води до умиращ свят, който я сблъсква със спомени от миналото ѝ. Captain Phasma определено радва самостоятелно, но носи доста повече, ако човек е чел Phasma преди това, защото резонансът на планетата Лупрора с родния ѝ Парнасус е доста силен, а събитията след кацането на Фазма там са изкривено огледало на приключенията ѝ с Брендол Хукс повече от десетилетие по-рано. Но дори и без да сте чели романа, кратката история на комикса е великолепно нарисуван и добре разказан портрет на безмилостния Капитан и добавя към образа на неумолим убиец, за когото лоялността е маловажен детайл и единствено оцеляването е важно, независимо от цената.

Четенето на романа и комикса ми отне сумарно два дни и честно казано искрено се надявам да получа още от Фазма в разширената вселена. Не мисля, че някой от нас очаква да види кой знае колко повече от нея в Междузвездни войни: Последните джедаи, но ми се струва, че Disney и Marvel искат да я превърнат в новия Боба Фет – образ с минимално участие във филмите, но огромно развитие в Разширената Вселена. Мистерията около нея, неясната ѝ мотивация, фактът, че крие лицето си от всички (макар и в определени моменти да го „виждаме“ в книгата), както и целите ѝ – всичко това дава материал за още истории с нея. За момента амбицията ми е да не я убият в предстоящата лента, защото Капитан Фазма е много обещаващ образ с реален потенциал да повлияе дори върху глобалната история на трилогията, ако ѝ се даде шанс.