Фентъзи

Random

Джак и Томас
(„Книгата на всички часове“, Хал Дънкан)

Изкуствата със сигурност ни променят и ни позволяват да стъпим встрани от себе си, но приказката за книгата, филма, песента и т.н., които са ни променили коренно, май в повечето случаи е просто клише. Изкуството не е животът и не може да променя така директно. Ако обаче трябва да избера едно художествено произведение, което наистина ме е променило осезаемо и рязко, то това бил романът на Хал Дънкан, публикуван в две части (Пергаментът и Мастилото) и наречен от Джеф Вандермиър “Герника на научната фантастика“.

Преди да прочета преди десет години епичното кубистко фентъзи на Дънкан за богове, ангели, алтернативни светове, апокалипсиси, войни, класически и исторически трагедии, мнението ми за хората с хомосексуална ориентация беше като това на мнозинството около мен – изцяло неинформирано, построено от клиширани мисли („нямам нищо против, само да не ми се афишират“), пълна каша. Благодарение на Дънкан и най-вече заради историята на Джак и Томас започнах да мисля и да осъзнавам нуждата да мисля за тези почти невидими тогава за мен хора и за също толкова невидимите им животи. Постепенно започнах да ги виждам все повече и малко по малко да се отърсвам от кашата. Разбира се, глупаво е да благодариш на една книга за нещо подобно, но въпреки това съм убеден, че Книгата на всички часове много ми помогна да взема този старт по-рано, да не го отлагам повече.

А тази любовна история е наистина разкошна! В нея може би няма сцени на ежедневна, уседнала любов, затова няма да казвам, че си има всичко, но… да речем, че разполага с почти всичко, което човек би търсил в едно епично фентъзи. Като всичките седем главни герои на романите, Джак и Томас са колкото хора, толкова и архетипи и психически функции: Джак като Ид, Томас/Пък като Аз-а. Двамата се срещат в множество светове – в ролята на любовници, на бойни другари, на убиец и жертва, на митологични създания. Джак Флаш е супергероят, което всяко момче би искало да бъде, без значение от сексуалната му ориентация, непокорен анархистки дух, който винаги е опълчен срещу репресивната система, Jumpin Jack Flash. Томас е всеки един от нас, в безкрайните ни човешки проявления, но освен това той е и един космичен Матю Шепард, вечна и трагична жертва на системно насилие. Епичната битка в Книгата на всички часове, танцът на седемглавия Юнгиански дракон, оформен от главните герои, в някакъв смисъл е битка за свят, в който Томас Месинджър не умира, а любовта им с Джак е възможна и нормална.

Demandred

Лукрио и Акиб
(„A Taste of Honey“,Кай Ашанте Уилсън)

Може би най-впечатляващият елемент в тази прекрасна любовна история от повестта на Уилсън, развиваща се в същия сетинг като по-ранната му творба The Sorcerer of the Wildeeps, е чудесно описаният процес на влюбване от пръв поглед от гледната точка на наивния младеж Акиб. Преди да се срещне с Лукрио, той си няма идея, че такова нещо като плътска любов между мъже съществува и че той далеч не е единственият мъж на света без интерес към жените. Тази негова наивност е описана наистина убедително с оглед на неговия характер и обществото, в което живее, и въпреки нея той изживява шеметна любовна афера с чужденец, идващ от общество, където хомосексуалните връзки се приемат като нещо сравнително нормално.

Само няколко часа след случайната им среща двамата осъзнават, че са силно влюбени и че това далеч няма да е краткотрайна връзка между двама души от различни страни, които след няколко седмици ще са на хиляди километри един от друг, а след година няма да си спомнят почти нищо за другия. Любовта между двамата е допълнително усложнена от факта, че семейството на Акиб иска от него да се ожени за местна благородничка и по този начин да издигне престижа на цялата фамилия. Той се разкъсва между дълга към семейството и чувствата си към любимия мъж. Тази дилема е майсторски описана и дълбоко въздействаща емоционално. Развръзката на историята е донякъде спорна в наративно отношение, но всичко останало е практически перфектно за мен и дълго няма да забравя тази повест и нейните главни герои.

Demandred

Серен и Тавис
(„The Winged Histories“, София Саматар)

Това е прекрасна любовна история, в която има и бурни чувства, и меланхолия, и немалка доза трагедия. Един от интересните аспекти за мен в нея е начинът, по който е разказана.

В първата част от романа виждаме как започва връзката от гледната точка на Тавис, принцесата воин, която отива да живее с номадите на Кестения и там се среща с певицата и поет Серен. Двете изживяват кратък романс преди Тавис да замине да осъществява бунта, на който е посветила живота си (повече подробности за сюжета в ревюто тук). В третата част на романа, разказана от Серен, която тя диктува на завърналата се при номадите след края на военните действия Тавис, виждаме как тя възприема тази връзка и своята любима.

Двете гледни точки са в интересен контраст, защото двете жени са много различни не само като характер и произход, а и като изказ. Серен е поет-реалист, а Тавис воин-идеалист. Бунтът, организиран от Тавис, успява, но с цената на сериозни жертви сред номадите, което я кара да се чувства виновна и създава известна доза напрежение между нея и Серен. Коренно различният произход на двете също е повод за търкания и неразбирателства.

Но въпреки тези източници на проблеми двете съумяват да останат заедно и да са опора една на друга след всичко преживяно в течение на романа. Историята е разказана чудесно и много ефективно от авторката и работи не само на индивидуално ниво, но и разкрива много за случващото се в цялата империя и отношенията между различните етноси, класи и групи.

1 2 3 4