След като на два пъти обърнахме внимание на скритите тайни из тоновете и тонове бележки на Робърт Джордан, изписани в подготовката му за магнум опуса Колелото на Времето, с настоящия материал ще разнообразим блюдото, като ви представим информация от един друг „скрит“ източник – интервюта, отговори на въпроси на фенове, задавани към Робърт Джордан през годините (най-вече по време на турнетата му), както и истории, споделяни от Хариет Макдюгъл и Брандън Сандерсън, но останали встрани от масовото читателско внимание.

Тази информация e достъпна в огромния архив на Theoryland, където само най-закоравелите фенове тръгват на лов да търсят всяка нова частица информация, излязла от устата на Автора. С настоящото изложение ви представяме подборка от най-интересното, което Робърт Джордан е оставил извън страниците на книгите, но феновете са били достатъчно настоятелни, за да изкопчат от него.

Текстът надолу съдържа спойлери за цялата поредица! Четете на свой риск.

За четвъртия тавирен

Вярвате или не, в началото тавирените са били четирима. Четвъртият тавирен, който в първоначална версия на Окото на света тръгва заедно с Моарейн Седай и останалите, е момчето Данил Луин (представен ни за първи в път в Силата на Сянката, а по-късно лидер на войниците от Две Реки и втори по ранг след Трам ал-Тор). Тъй като в началото героят няма кой знае каква роля, Хариет убеждава Джордан да го премахне от групата, което за негово неудоволствие се оказало доста лесна задача. Закачка в тази насока е споделеното от Данил как той е можел да бъде с Ранд, Мат и Перин.

Макар че понякога се чудя какво щеше да стане, ако бях заминал с тях тримата. В смисъл, Моарейн Седай търсеше момчета на подходящата възраст, а аз просто бях малко по-голям… (Спомен за светлина)

Какво точно се случва на финала на „Корона от мечове“?

Ключът към кулминацията на седмия том, смъртта на Самаил сред руините на Шадар Логот, е в белфира, с който Ранд ал-Тор се опитва да убие Лия, Девата на копието, за да я спаси от „ужасяващите лапи“ на Машадар. Ранд вижда Самаил да го чака на площада на призрачния град. Когато чува писъка на Лия, Ранд запраща към нея гибелния плам, който изтрива нишката ѝ назад във времето. Така Лия никога не е била на това място и Машадар никога не е тръгвал след нея. Вместо това той погва Самаил. Ето защо, когато Ранд поглежда назад, целият площад, където е стоял Отстъпникът, е изпълнен със сребристосивата мъгла. В един миг площадът е бил празен от убийствената мъгла, но след промяната в Шарката, той се изпълва с нея и Самаил никога не е имал възможност да избегне внезапната си орис.

Как точно се прочиства сайдин от Покварата в „Сърцето на зимата“?

Джордан обяснява по следния начин как протича процеса по изчистването на сайдин в кулминацията на девета книга:

Ключът е както в отблъскването, така и привличането на противоположности. Сайдар действа като сифон, като тунел, през който се излива сайдин, изблъсквайки покварата навън. Също като мъжете и жените, двете части на Извора са в много отношения противоположни. Отблъскват се един друг. Този тунел от сайдар между сайдин и Шадар Логот е безопасен, те не могат да се смесят. Докато сайдин преминава през „тунела“, сайдар отблъсква покварата.
Междувременно Шадар Логот съдържа друг тип поквара – те не са едно и също, но все пак по някакъв начин са. Покварата върху Шадар Логот не идва от Тъмния. Тази поквара е създадена от хора, вярвали, че трябва да направят всичко необходимо, за да победят Сянката, без граници. Дотам, че накрая причинили собственото си унищожение. Зло от порядъка на Тъмния, но диаметрално противоположно. Това е зло, създадено с най-добри намерения, създадено е за добро.
Тези две „поквари“ по някакъв начин следователно се привличат и сифонът от сайдар играе ролята на това да помогне да се „издърпа“ покварата от сайдин към тази на Шадар Логот. Много пъти е споменавано, че покварата на извора е като тънък слой гранясало масло върху езеро от чиста вода – ако преминете през него, стигате до водата, но това няма как да стане, без да го докоснете с ръка. Покварата е слой, който се отделя от сайдин през сифона. Двете злини се привличат една друга, защото са противоположни, като същевременно се опитват да се унищожат една друга. Като тези сили не са противоположности в спектър, в права линия, а по-скоро се гонят, като в кръг, достигат се по някакъв начин като своеобразно продължение на мотива за Колелото на времето. Така че имате две неща, които са едновременно противоположности и едновременно еднакви. Те едновременно се привличат, но когато се срещат – се унищожават една друга.

Каква е играта на Тюон в „Кръстопътища по здрач“?

— Изрично упоменах кой е под личната ми закрила, Играчко. — Тюон отхапа от сладката и деликатно изтри с пръст трошичките от устните си. — Можеш ли да се досетиш чие име оглавява този списък?
(Глава 29, Нещо прехвърча)

Мнозина от вас (включая моята особа) сигурно са останали в силно недоумение защо Тюон упоменава Мат в списъка, който дава на Валан Лука (управителят на позорището, който го защитава от сеанчанските власти). Проблемът се изяснява с обстоятелството, че е допусната техническа грешка в превода, като в оригинал текстът гласи, че Тюон изрично е упоменала кой НЕ е под личната ѝ закрила. Играта на принцесата е по повод обещанието, което Мат ѝ дава в началото на книгата, че ще я върне обратно в Ебу Дар, когато самият той се почувства в безопасност. Ако Тюон постави Мат под закрилата си, тогава той ще се чувства спокоен и според неговото обещание, той ще е задължен да я върне обратно. По този начин технически все още е опасно за Мат да я отпрати и така Тюон може да остане при него за още време.

За Айез Седай

На всички ни е ясно, че безвремието на Айез Седай се получава от полагането на трите клетви към Клетвената палка. Палката всъщност има интересна история. Тя е била ползвана за обвързване на престъпници преди Разрушението на света и всъщност е съкращавала живота на иначе дълголетните преливащи. Любопитно е, че според бележките на Джордан, само една клетва не би причинила ефекта на безвремие върху Айез Седай, но би съкратила продължителността на живота им, макар и не толкова драстично.

Интересно е, че мъжете, които преливат, показват признаци на стареене по-късно от жените.

Терминът Аджа пък започва да придобива настоящото си значение около 500 години след създаването на Бялата кула. Преди това е означавало временно групиране за определена цел и е било с малка буква. Окончателно променя значението си с голяма буква малко след Тролокските войни.

Как изглежда преливането в действителност?

За преливащия потоците изглежда да се появяват в непосредствена близост до тялото, но не се „излъчват“ от тях самите, въпреки че за друг преливащ гледката е точно такава. Всъщност околните са „прави“. Единствената сила действително преминава през преливащия и е една от причините за индивидуалните ограничения за това с каква част от нея може да се справи конкретния човек.

Потоците изглеждат гладки и почти прозрачни, обагрени съвсем леко в цвят, според това коя от петте сили участва: червено = огън, синьо = вода, зелено = земя, жълто = въздух, бяло = дух. Различно е и „усещането“ на потоците, така че един преливащ може да познае коя сила се ползва, дори без да вижда. (Ето как някой може да каже, че някой друг е преливал, да речем, Огън и Земя наоколо). Това е физическо чувство, подобно на усещането, че потоците имат различни вкусове.

Защо айилците пазят и почитат ковачите си?

Забраната на ковачите да участват в битка има много общо с факта, че без ковачите не може да има бойци. Ковачите са тези, които правят копията и които ги поддържат. Айилците приемат, че ковачите се жертват (въпреки че са годни за битка), така че другите да могат да воюват и това е считано като свято призвание за тях. Има го и духовния аспект, че ковачите не напускат Пустошта, тя е мястото, на което аийлския народ бива „изкован“. Това е културно възприятие и вероятно има още аспекти, обвързани с него, но тези двете са обяснени експлицитно в бележките на Джордан.

Когато се каляваха тролоците

Челите книгите знаят, че тролоците са създадени чрез смесване на генетичен материал от хора и животни в опит да се произведе „перфектният“ войник. Това е дело на Отстъпника Агинор, който всъщност никога не е виждал война на живо. А дали някога сте се чудили има ли женски тролоци? Е, и на това има отговор. Женските не се срещат често, защото живеят само в Погибелта. Ползвани основно като машини за разплод, те раждат малките си на котило и са изключително яростни в защитата им.

Мърдраалите изглежда са резултат от атавистично завръщане към човешките гени на тролоците и се раждат от женски тролоци – извратено и усукано човешко поколение. Чезнещите са без очи, но с много добро зрение (макар и не толкова силно колкото на тролоците), а също с магическата дарба да изчезват в сенки и да се появяват отново в други сенки. Известно е, че няма жени мърдраали. Дори Агинор не знае защо. Мърдраалите удовлетворяват своите плътски желания с пленени човешки жени, но няма възможност за кръстосване на гените. Това е било доказано по време на Войната за силата по най-грубия начин. Мърдраалът не е стерилен, но семето му убива както човешки, така и тролокски яйцеклетки – а сексът с него е толкова травмиращ, че дори много силна психически жена може да запази здравия си разум в продължение най-много на половин година, преди да полудее – а много малко от жертвите успяват да постигнат дори това.

Бележка за протокола, тролоците могат да правят секс с хора, но тъй като те са два напълно несъвместими вида, няма възможност за зачеване на поколение. Това също е било поле за тестове от страна на Агинор. Тролоците не се интересуват от човешките жени сексуално – за тях хората са просто храна. За тях това би било нещо като секс с овце, но биха го направили, ако им се заповяда. След това биха предпочели, ако могат, и да похапнат жертвата.

В крайна сметка именно създаването на мърдраалите спасява „проекта“ на Агинор в опитите му да създаде супер-армия на Сянката. Допреди това той е можел да се похвали единствено с големи, силни, трудни за убиване, но много, много глупави тролоци.

За Сеанчан

Преди Единението, което осъществява Лутаир, синът на Артур Пейендраг Танриал (Ястребовото крило), политическата организация на Сеанчанския континент е била основана на дребни кралства, управлявани, всяко за себе си, от Айез Седай. Преливащите сеанчанки безмилостно и безскрупулно са убивали всеки, който им се изпречи на пътя или им опонира. Те са умирали единствено с помощта на организирани покушения и са управлявали с помощта на Единствената сила, събирайки малка група подчинени преливащи около себе си. Тези боричкания постоянно променяли политическата карта и малките кралства били поглъщани от съседите си, след което са се разпадали. Сеанчан е бил в състояние на почти непрекъсната война. Такъв е бил светът, в който пристигнала армията на Лутаир, която успяла да подчини разединените кралства.

Именно поради обстоятелството, че в продължение на две хиляди години сеанчанците са живели в постоянен ужас и терор от преливащите, се е създало и положението с дамане. За много фенове това изглежда директно като робство, но всъщност за сеанчанците то не е такова – те не считат дамане за хора и дори ползват необикновено дългия им живот като довод.

Екзотичните същества на Сеанчан като лопар, ракен, гролм, не са от настоящото измерение, а са докарани от друг свят чрез Портални камъни.

Нещо, което не става ясно в сцената със „секс иглуто“ в Небесният огън, е, че Ранд и Авиенда са не просто на континента на Сеанчан, но всъщност са в южната част на империята.

Как огиерите се оправят с Копнежа в Сеанчан?

В Сеанчан има много повече стеддинг, отколкото в тази част на света, в която се развива поредицата, и затова огиерите от Сеанчан не страдат от Копнежа. Тъй като има толкова много стеддинги, те са успели да ги намерят по-лесно дори по време на Разрушението и следователно никога не са имали проблема на Огиер от източната страна на Аритския океан. Въпреки това и там огиерите рядко са били в състояние да се установят на едно място за много дълго време, докато Разрушението не приключило съвсем.

За Великото Везмо

Всичко има нишка в Шарката, не само душите. Дори камъкът в стената изтъкава своя нишка. Поради което нимовете (като Зеления човек) и тролоците също имат душа и могат да се прераждат, но тъй като нимовете са създадени от човека, един ним не би се преродил после пак като такъв. Душата на ним е „взета назаем“ от място, където душите чакат своето прераждане. Тролоците обаче, тъй като носят извратена човешка душа, ще се преродят отново като тролоци. Техните души са толкова покварени, че трудно може да се нарекат повече такива.

Душата, която се преражда, не може да си сменя пола, поради което Драконът винаги е мъж. (Кой да очаква, че Шарката е сексист!)

Способността да се комуникира с вълци е свързана с душата и всеки път когато Перин, Ноам или Илиас се прераждат, те биха притежавали способността да говорят с вълците. Вълците или Героите на Рога, които намират смъртта си в Света на сънищата, умират завинаги – тоест не могат да се прераждат; докато ако човек умре, то ще бъде намерен издъхнал в съня си и душата му ще се прероди по нормалния начин.

Известно ни е, че белфирът отслабва Шарката, но също така не може да унищожи душите, които са (може да се каже) субстанцията на Шарката. Точно както можете да вземете един чук и да разбиете една чаша и парченцата стъкло от нея пак ще са там – Шарката може (теоретично) да бъде разплетена, светът да свърши, но душите все още ще съществуват.

За Древния език

След Разрушението основният език все още е бил онова, което се нарича Древния език. В периода между Разрушението на света и Тролокските войни езикът от наши дни започва да се развива като разговорен или вулгарен език. През периода до Стогодишната война този вулгарен език измества Древния език като ежедневна реч – той започва да се ползва все повече и повече само от учени и историци. По времето на Артур Ястребовото крило всеки, който е бил образован, независимо дали е благороден или обикновен човек, е можел да говори и да пише Древния език, но в ежедневието си повечето хора използвали език, приличащ много на това, което се говори днес.

Отстъпниците научават новия местен език за няколко седмици след събуждането си, като Агинор и Балтамел много по-бързо, поради обстоятелството, че те са били запечатани във Въртела най-близо до повърхността. Тази близост е една от причините за състоянието, в което ги виждаме при Окото на света. Двамата са били в полубудно състояние в течение на три хиляди години – не в дълбок сън като останалите – и съответно са били по-наясно какво се случва. Друг важен момент е, че Въртелът не се намира в Шайол Гул. Това е просто мястото, на което той се усеща най-лесно. Въртелът е навсякъде поради природата на Вселената. Двамата Отстъпници в действителност са прекарали последните три хиляди години в полусъзнание, знаели са, че нямат тяло, нямали са способност да се движат, знаели са, че са безформени, но са можели да чуват света и да виждат какво се случва на едно или друго място. Затова и говорят езика, когато ги срещат героите в края на първа книга.

Какво представляват напевите – Разговорен, Прост и Висок, споменати от Том Мерилин?

Разговорният напев е обикновената реч, разказване на история, както един човек на улицата може да разкаже на друг.

Простият напев добавя ритмично полупеене към поетичната образност; никога нищо не се описва ясно; предаването на емоцията е също толкова важно, колкото предаването на описание.

Висок напев се пее, сякаш бенедиктинските монаси са били възпитани в традицията на китайската музика, като ритмите са по-прецизни, а емоционалното съдържание е по-важно от простото описание. Високият напев може да бъде почти неразбираем за онези, които не са свикнали с него. Това е форма, използвана само от дворцови бардове и други подобни.

Анекдоти за Робърт Джордан

Хариет описва съпруга си като приличащ най-вече на Перин, но отчасти и на Мат, защото е поел огромен риск да напусне добре платена работа, за да си изкарва хляба с професионално писане.

Робърт Джордан вписва себе си като камео – един от тер-ангреалите, които Елейн и Нинив намират в склада в Ебу Дар – шкембест брадат мъж с весела усмивка, държащ книга, който е пълен с хиляди и хиляди истории.

Когато Робърт Джордан се среща с Том Дохърти, шефът на издателство Tor, той представя идеята си като поредица от три книги. Дохърти го убеждава все пак да подпишат договор за шест книги, смятайки че така със сигурност ще изкупи цялата поредица. И двамата не предполагат каква ще се окаже крайната цифра на издадените книги.

Първоначално Робърт Джордан е бил против идеята да пише във фентъзи жанра, но съпругата му го убеждава да подхване поредицата за Конан Варварина и оттам той се влюбва в жанра и продължава да пише фентъзи. Така че отчасти следва да благодарим и на Хариет за насърчаването му, иначе Колелото можеше да не види бял свят.

Фетишът на Джордан към харема на Ранд е имал реално отражение в живота му. В младините си за един определен момент от време Джеймс Ригни младши едновременно е имал две гаджета, които са знаели една за друга, но са се спогодили да го споделят помежду си. Поради тази причина Джордан е смятал, че след като той може да се оправи с две жени, защо и Ранд да не може с три съпруги.

Един от най-известните моменти от архива на интервютата е когато Джордан е попитан какво ще се случи, ако отвориш портал пред себе си, като отсрещното място на портала, е всъщност точка зад гърба ти и изплетеш белфир срещу себе си? На което Джордан отговаря, цитирам: „Младо момиче, ти си твърде много обсебена и имаш твърде много време да мислиш такива неща. Нужно ти е да изживееш по-пълноценно живота си. Предлагам ти да започнеш бурна любовна афера, без значение с кого, било то мъж, жена или немска овчарка.“ Момичето с въпроса впоследствие наистина започва любовна афера и се омъжва за фен на Колелото.

Знаете ли, че?

  • Акцентът на хората от Две реки е отбелязан в бележките на Джордан като ирландско звучене, иллианците звучат като холандци, аийлците – като славяни, тайренците са с испанско звучене, доманците с индийско, салдейците с арабско, а сеанчанците звучат като тексасци.
  • В света на Колелото на Времето няма проституция.
  • Веднъж Джордан описал Мат Каутон като „лошото момче с Харли-то“.
  • Стражниците имат нормална продължителност на живота и не получават допълнителни години чрез връзката си с Айез Седай.
  • Световете на Аелфините и Еелфините са Паралелни светове, както и светът, от който идват огиерите. Трябва да правим разликата, че мястото, където Ранд, Лоиал и Хюрин се озовават във Великият лов, е Огледален свят, а не паралелен.

  • За финалната си атака срещу Шайол Гул Луз Терин събира 113 млади Айез Седай, които напълно случайно заварват събрани там тринадесетте най-високопоставените Отстъпници. Луз Терин успява да затвори Въртела и запечатва Отстъпниците, а оцелелите 68 мъже полудяват веднага. Етаирите не са работили свързани заедно при създаването на печатите за затвора на Тъмния, а индивидуално, което е направило работата им по-трудна и е отчасти причина печатите да отслабнат толкова бързо.
  • Трите клетви, които обвързват Мраколюбците към Сянката, са: (1) Ще се подчинявам на всички заповеди, дадени от поставените над мен в служба на Великия господар; (2) Ще се подготвям за деня на завръщането на Великия господар; (3) Кълна се да не предам Великия господар, да пазя тайните си до часа на моята смърт.
  • Вятърът в първа глава на Великият лов, който почти изблъсква Ранд да се наниже на меча на Лан, докато двамата тренират във Фал Дара, е един от първите признаци за мехурите на злото. (Великият лов)
  • Джордан потвърждава, че Ингтар е човекът, който освобождава Падан Фейн от тъмницата във Фал Дара. (Великият лов)
  • Лорд Бартанес мисли, че Ранд е всъщност Гавин Траканд. (Великият лов)
  • След бягството на Падан Фейн от Кайриен, Ранд и компания имат проблем да го преследват, тъй като Мачин Шин ги причаква на всеки портал. Това обаче не е по волята на бившия амбулант, който не е имал намерение да забавя Ранд в Пътищата, но Мачин Шин възприема неговата „нужда“ да преследва Дракона. (Великият лов)
  • Сивият, който се опита да убие Егвийн в Бялата кула и впоследствие е намерен мъртъв, е убит от Коляча. (Прероденият Дракон)
  • Вярната сила е причината очите на Ишамаел да изглеждат като пещери от пламък, както и впоследствие неговия труп в Камъка на Тийр да няма очи. Ситуацията с очите на мърдраалите обаче не е същата. (Прероденият дракон)
  • Новачката Сара Ковънри, която Амирлинският трон изпраща във ферма край Бялата кула в опит да прикрие Мин, е убита от Алвиарин Седай. (Силата на сянката)
  • Ако влагоземец влезе в колоните на Руидийн, няма да получи никакви видения. (Силата на сянката)
  • Поръчителят на смъртта на философа Херид Фел е Самаил. (Господарят на хаоса)
  • Зад атаката на Демира Седай стои Падан Фейн и неговите покварени Бели плащове. (Господарят на хаоса)
  • В Ебу Дар убийството на мъж от жена се счита за оправдано, освен ако се докаже изрично противното. (Корона от мечове)
  • Мечът на Трам ал-Тор му е подарен лично от краля на Иллиан. Интересен факт е, че този меч впоследствие е ползван от друг крал на Иллиан. (Пътят на кинжала)
  • Купата на ветровете, с помощта на която сезоните придобиват нормалния си вид в осмата книга, е била изстискана от Елейн, Нинив и Морския народ до края на потенциала си спрямо първоначалния ѝ дизайн. Това се случва благодарение на познанията на Ветроловките, които знаят как да повлияят на глобалния климат чрез купата. Тя обаче всъщност е създадена за влияние върху малки региони. Това е и причината за проблемите, които имат преливащите с Единствената сила в района на Ебу Дар. (Пътят на кинжала)
  • В сцената от гледната точка на Коляча, където той убива двойка мъж и жена в съня им, той е мислел, че всъщност убива Ранд и Мин, като жертвите му са имали нещастието да наемат стая, за която някой Мраколюбец е изпратил като сведение, че все още се обитава от Ранд и Мин. (Сърцето на зимата)
  • Семирага е имунизирана (предполага се поради обстоятелството, че прелива) срещу ефекта на Кристалния трон на Сеанчан, който представлява тер-ангреал и подчинява хората на онзи, когото седи на него. (Сърцето на зимата)
  • Сплитът за проследяване, който Елейн ползва върху джебчията Самвил Харк, е същият, който Моарейн поставя на монетите, които дава на Ранд, Мат и Перин в Окото на света. (Нож от блянове)
  • Сцената с буболечките, които убиват по ужасяващ начин един от сеанчанските чиновници, е вдъхновена от реална напаст от хлебарки в дома на Джордан в Чарлстън. (Нож от блянове)
  • Маската на Семирага е разкрита благодарение на един от тер-ангреалите на Кацуан, който може да разтъче Илюзия от кратко разстояние. (Нож от блянове)