Политическото в научнофантастичните сериали: три погледа
Star Trek
В писането на този сегмент срещнах същите трудности, с които се сблъсква и всеки създател на утопична фантастика. Какво можеш да кажеш, когато всичко е наред? Утопията е странен жанр, чиято природа е в директно противоречие с основния двигател на всяка история – конфликта. Автори като Иан Банкс разрешават този проблем като контрастират утопиите си с външни фактори. Противопоставяйки утопичните си идеи срещу ситуации и персонажи, които резонират с реалния свят или отиват в противоположната дистопична крайност, писатели и сценаристи демонстрират стабилността на утопичните си общества, или липсата й.
Star Trek вселената (и тук разбира се говоря за оригиналната филмова вселена, не за елементарните екшънчета на Джей Джей) е най-яркият и известен пример за утопична фантастика на голям или малък екран. Утопичните идеи са вградени в основата на човешкото общество на Федерацията, възникнала след три световни войни и осъзнаването, че не сме сами във вселената. Човешката раса се обединява в желанието си да достигне тези нови светове и да се развива като хармонично общество. В рамките на три поколения болестите, войната и гладът са забравени, а парите са изместени като основен мотиватор от стремежът към себеизграждане и принос към човечеството.
Разбира се, това не значи, че внезапно сме забравили що е то лична амбиция и колко е по-лесно да застреляш някого, отколкото да се разбереш с него, но сериалите в Star Trek вселената (може би с изключение на ретро каубойския Original Series) разглеждат космоса и срещите с извънземни раси през призмата на концепцията, че дипломацията винаги е по-доброто решение и че човечеството е достигнало ново ниво в себеусещането си. Че сме станали по-добри като раса и като индивиди. Всеки капитан – от достолепния Жан-Люк Пикард (Патрик Стюарт в The Next Generation) до решителната Джейнуей (Кейт Мългрю във Voyager) – посреща сблъсъка с неизвестното и с враждебните извънземни раси с презумпцията, че първият опит за разрешаване на всеки проблем трябва да бъде мирен и че ако дипломацията е невъзможна, агресията трябва да бъде последното решение.
Star Trek: Deep Space Nine е безспорно най-„политическият“ сериал в споделената вселена, и единственият, развиващ се на космическа станция. Сблъсъкът на множество извънземни култури и различните политически интереси както извън, така и във Федерацията, води до някои от най-комплексните и интересни сюжети, които съм виждал на ТВ екран. Тези често не-дотам-мирни търкания по доста провокативен начин демонстрират високата цена, която отделни индивиди и някои от по-слабите им политически съюзници понякога се оказват принудени да плащат в името на просветеното човешко общество и мира със съседите му.
Последният аспект на Star Trek вселената, върху който искам да се спра (наличен във всички сериали освен ретроспективния Enterprise), е демонстрацията на сила, която човечеството притежава. Федерацията не се състои само от хора, но те са нейният основен двигател и тяхната амбиция и любопитство разширяват границите й. Голяма част от класическите врагове са старомодни „империи“, често инспирирани от древни култури от нашата история (в смисъл, „Ромулани„, нали…). Тези раси винаги са войнолюбиви и могъщи, но им липсва гъвкавостта и находчивостта на човечеството, а технологичното им ниво винаги изглежда замръзнало във фазата, позволяваща хиперпространствено пътуване и водене на война. Това в голяма степен е ефект от духа на „космически приключения“ от оригиналния сериал (неслучайно повечето наистина уникални извънземни цивилизации като Боргът или Q са измислени в The Next Generation), но посланието си остава – стремежът към мир, взаимно разбирателство и емпатия води до просперитет в много по-мащабен и дългосрочен план, отколкото агресията и завоеванието.
Разбира се, Star Trek често е безкрайно наивен. Когато имаш пет безкрайни сериала със седемнадесет милиарда сценаристи, качеството безспорно ще варира. Утопичността също не е еднакво застъпена във всеки епизод или дори във всеки сериал (Voyager, например. е ситуиран в доста по-негостоприемна и несигурна среда от останалите). Но в основата си, човечеството в споделената вселена, измислена от Джийн Родънбъри, съществува на по-високо ниво от нас, стреми се към по-високи идеали и има силата и решителността не само да ги отстоява, но и да даде шанс на всеки, който не ги споделя, да съществува в хармония с хората. Утопичността е най-силният двигател на духа оптимизъм и поглед, отправен напред, с които е асоцииран Star Trek. И няколко десетилетия по-късно, той не е изгубил притегателността си, защото дълбоко в себе си повечето хора искат бъдещето да изглежда именно по този начин.
