Литроспекция 2019 Какво ни донесе миналата година и какво ни чака в следващата?
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Все по-голямото разнообразие на гласове и теми в жанра. След като десетилетия наред беше доминирана от мъжки гласове, сега фантастиката е дом на всякакви полове и идентификации и историите само печелят от това. Над 70% от книгите, които прочетох през 2019-а, бяха писани от жени, с главни герои, различни от стандартните хетеро бели мъже. Което, разбира се, не ги прави автоматично по-добри (искрено се надявам скоро да еволюираме до това да не ритаме инстинктивно по всичко, различно от нормата, все едно че е лична обида). Това, че много от тях бяха И много добри (за повечето съм писал ревюта в списанието), само допринесе за усещането ми, че от разнообразяването на пазара печелим всички.
- Кои книги прочетохте?
2019 година беше триумфалното ми (така де) завръщане към активното четене. Поставих си цел от 52 книги и си я изпълних ден преди 2020 да пристигне. Най-голямо впечатление ми направи бароковата космическа пънк-готика Gideon the Ninth на Тамзин Мюр, която е може би най-страхотният дебют, който някога съм чел, и която исках да започна да препрочитам в мига, в който я затворих. Това беше също така годината, в която открих повестта като форма и осъзнах колко точно разкошна е, и идеална за толкова много различни видове разказвачески цели. През 2019-а се запознах и с един куп нови автори като Ан Леки, Шонън Магуайър, Мери Робинет Коуал, Алиет Де Бодар и Макс Гладстоун, всеки от които ми стана нов любимец и чиито творчества нямам търпение да погълна.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Тъй като си поставих читателската цел доста късно през годината, по необходимост трябваше да избягвам прекомерно големите тухли. Поради това не успях да прочета някои от поредиците, които исках – като The Expanse на „Джеймс Кори“ или фентъзи серията на Джо Аберкромби, – както и да препрочета една-две класики, които си бях набелязал, като Дюн и Властелинът на пръстените (не се смейте, това ми беше първата книга на английски и я четох на 15, смятайте колко ми е останало!). Доста ми се щеше да се върна и към Културата на Иън Бенкс, но не смогнах. Също така през 2019-а поизостанах с четенето на книги за писането, което не ме радва никак.
- Какви са стремежите ви за новата година?
Вижте горната точка. Надявам се да си постигна отново 52-те книги и евентуално да ги надскоча, но тъй като почнах от самото начало на годината, се надявам да имам повече време за по-големи и трудни четива. Конкретна цел, която съм си поставил, е да прочета поне три нехудожествени книги на политическа тематика. Също така искам най-сетне да се насиля да чета повече разкази. Целта ми е, отново, три сборника, били те от един автор, или от различни. Останалите ми литературни стремежи са писателски, не читателски
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Harrow the Ninth!!!!!!!! Продължението на Gideon излиза в началото на юни, тъкмо за предсватбен подарък. Други книги, за които нямам търпение, са третата Lady Astronaut книга на Мери Робинет Коуал, The Relentless Moon; първата „пълнометражна“ история в Murderbot вселената на Марта Уелс, Network Effect; а също и финала на трилогията за колапсиращата империя на Джон Скалзи, The Last Emperox. И, естествено, четвъртите Летописи на светлината на бурята на Брандън Сандерсън, които все още чакат заглавие.
- Какво беше най-интересното нещо за вас изминалата година в литературно отношение?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Хареса ми, че най-накрая намерих някакво читаво ново фентъзи (The Licanius Trilogy), при това почти по случайност. Писах повече по този въпрос в ревюто, но това за мен е класи над посредственото, наивно фентъзи, с което пазарът се опитва да ме залее напоследък. Също така най-накрая прочетох и Хакери на човешки души на Иван Попов и открих този гениален български автор. Суперлативите ми за тази книга няма да мога да изразя в едно изречение, но ако мога с ръка на сърцето да препоръчам на всички някоя книга, която съм прочел тази година, това е тя. Уникална история за състоянието на обществото в България, пречупена през нещо като киберпънк призма. Гледайки класацията си в Goodreads, виждам, че там съм сложил и Книгата на изгубените неща – може би книгата, която прочетох най-бързо тази година и която (с изключение на един дразнещ детайл) за мен стана най-приятното мрачно произведение, което съм чел някога.
- Кои книги прочетохте?
Като гледам отговорите на колегите и те колко книги са прочели за миналата година, направо ме е срам да се редя до тях с моята скромна бройка. Не успях да изпълня целта си от 30 книги за годината и се спрях на скромните 24 (все пак това е почти една книга на всеки две седмици). В допълнение, повечето неща, които съм прочел, са доста стари като тези, излезли през 2019 г., са едва 4. Сред тези, които съм оценил най-високо, има и една, която не се числи към художествената литература – A History of the World in 6 Glasses. Чух да я препоръчва Майк Дънкан в подкаста си за историята на Рим и реших да ѝ се пробвам. Оказа се изключително интересно и образователно четиво с някои леко алтернативни идеи, на които може би сте попадали (като например, че хората са започнали да водят уседнал земеделски начин на живот, за да могат да си правят бира). Препоръчвам я на всеки, който се интересува от история.
- Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Има толкова незавършени поредици, които се надявах да приключа… Все още не съм чел втората част на Мечокът и Славеят (а той има и трета!), не успях да дочета и сагата за полуудавения крал на Линеа Хартсюкър (и нея препоръчвам на всеки, който се интересува от история), не можах да си довърша трилогията за Ликаниус, въпреки че последната книга излезе в началото на декември. Искаше ми се и да изпълня целта от 30 книги за една година.
- Какви са стремежите ви за новата година?
Тази година си сложих по-ниска цел, ще видим дали ще успея да я постигна. Трябва да дочета всички започнати и недовършени поредици, както и някои от започнатите и зарязани книги.
- Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2020 г.?
Cyberpunk 2077. Вероятно ще бъде голямо разочарование. В литературно отношение – нищо конкретно. Както отбелязах по-горе, имам толкова много да наваксвам със стари книги, че ми е много трудно да се насоча към каквито и да е нови. Поради тази причина, честно казано, нямам идея какво се очаква да излиза през 2020 г. и ако видя нещо интересно, то ще го взема на място. Ще разчитам и на колегите, които доста любезно информират за предстоящите издания.
