I’ve learned to slam on the break, before I even turn the key…

Тук в ShadowDance не говорим често за мюзикъли по обективни причини – повечето от тях са недостъпни за българския зрител, предвид че най-близките са в Уест Енд в Лондон. Всъщност, единственият ни материал за музикален театър е статията ми за Wicked от Куиър седмицата. Но хубавото на мюзикълите е, че в основата им е… музиката. И дори да са трудно достижими на сцена, песните са лесни за откриване. И за някои истории си струва човек да знае, дори да не му е лесно да им се наслади.

Dear Evan Hansen е такъв един случай. Написан от Стивън Левинсън (който е писал и за Masters of Sex на Showtime) и с песни от Бендж Пасек и Джъстин Пол (познати като „Пасек и Пол“ и автори на музиката на La La Land и Най-великият шоумен), той дебютира off-Бродуей през 2016 г. с Бен Плат (познат ни като Бенджи от Pitch Perfect) в ролята на Еван, и на Бродуей по-късно същата година, отново с него.

Dear Evan Hansen,

Today is going to be a good day, and here’s why…

Историята е базирана на реални събития от училищните години на Бендж Пасек и разказва за тийнейджър на име Еван Хансен, който страда от множество неврози и страх от комуникация, които го правят аутсайдер в училище. На прага на първия ден от дванайсти клас, той носи гипс на лявата си ръка, след като е паднал от дърво по време на лятна работа в местния туристически парк. Терапевтът на Еван му е наредил да пише мотивационни писма, адресирани до себе си, и макар да ненавижда идеята, той завършва едно от тях в училищната библиотека.

По стечение на обстоятелствата, друго проблемно момче – Конър Мърфи, който страда от социопатични изблици на ярост и също е аутсайдер – намира писмото, точно след като в случаен пристъп на дружелюбие е подписал гипса му. Хвърляйки поглед върху написаното, той вижда името на сестра си Зоуи, в която Еван тайно е влюбен. Решавайки, че това е някаква подигравка, имаща за цел да го накара да избухне, Конър… избухва и напуска училището с писмото в ръка. На следващия ден Еван е извикан в офиса на директора, където родителите на Конър му съобщават, че синът им се е самоубил и писмото е било в джоба му.

Писмо, което започва с „Dear Evan Hansen“…

Двамата родители виждат и името на сина им върху гипса и решават, че тийнейджърите са били приятели. В тази стресираща ситуация, Еван се оказва неспособен да обясни истината, малко по малко се оказва оплетен в поредица лъжи и построява измислен таен живот, в който двамата с Конър са живели като близки приятели. Този живот му носи популярност в училище и семейство, което го приема с отворени обятия – нещо, на което самотната му майка, принудена да работи по цял ден за да свърже двата края, е неспособна.

When you’re falling in a forest, and there’s nobody around, do you ever really crash, or even make a sound?

Dear Evan Hansen моментално резонира с публиката и през 2017 г. спечели шест награди „Тони“, включително мюзикъл, книга, музика, и главна мъжка роля. Историята на Еван е история за ужаса от самотата и неспособността да осъществиш връзка с други човешки същества. От определена гледна точка той е „злодей“, лъжейки родителите и сестрата на момче, за чиито проблеми зрителят е оставен да гадае, но които видимо са били дори по-тежки от неговите. От друга обаче, Еван се научава да преодолее някои от проблемите си на базата на тези лъжи, и носи на страдащото семейство измислен образ на сина им в много по-добра светлина, отколкото иначе те биха го запомнили.

По описанието може би ви се струва, че това е мюзикъл за деца. Но родителите – както тези на Конър, така и майката на Еван – са много важни герои в историята, която отделя немалко време на това да разгледа начина, по който сериозните проблеми на едно дете влияят на родителите му, тяхната способност да му помогнат… и постоянния страх, че усилията им ще са напразни. Dear Evan Hansen продължава да продава билети като топъл хляб именно защото историята му е универсална.

Благодарение на измисленото му приятелство с Конър, Еван минава през интензивно себеосъзнаване и се превръща в символ и двигател на промяна в училището си. Самият Конър се появява неколкократно в различни моменти на историята като глас на подсъзнанието на Еван – винаги различен, защото самият Еван се променя неузнаваемо по време на събитията в мюзикъла. Заедно с тях зрителите също преминават през тези проблеми и преживяват чувства, които са напълно истински, независимо че не са базирани на истина.

Именно тук е най-голямата сила на мюзикъла. Dear Evan Hansen задава сериозен въпрос и оставя зрителя да намери отговора в себе си: само защото нещо е базирано на лъжа, означава ли, че в него не може да има истина? Темата за самотата и изолацията е сериозно застъпена дори в декора, който е минималистичен – движещи се панели, на които постоянно са прожектирани Facebook статуси, туийтове и коментари от YouTube. Понякога измислени, когато историята го налага, друг път напълно истински. Социалните мрежи играят голяма роля в сюжета, защото малко по малко споменът за Конър се превръща в движение с национални пропорции. В края на първи акт дори имаме измислено YouTube видео, в което актьорът, играещ Еван (който и да е в момента) говори на подиум в училище, при все, че на сцената реално няма такъв подиум.

Even when the dark comes crashing through,

When you need a friend to carry you,

And when you’re broken on the ground,

You will be found.

Най-фрустриращото нещо в материал за мюзикъл е липсата на музика, но ако сте гледали двата филма, за които са отговорни Бендж и Пасек, познавате добре стила им. Сега добавете към него дълбоки и смислени думи и ще получите ясна представа за поп-рок атмосферата на Dear Evan Hansen. Това е една от тези постановки, в които песните са само част от историята и доста от действието се развива помежду им. При все това, те дават много ясна и интензивна представа за събитията в мюзикъла и си заслужават слушането. Лично аз съм неспособен да слушам anthem-финала на първия акт, You Will Be Found, без буца в гърлото, а към края на втори акт съм абсолютна развалина.

В крайна сметка, Dear Evan Hansen е история, с която всеки може да намери нещо общо. В нея има хумор, тъга, обич, и най-важното – изправяне срещу проблемите, вместо криене зад лъжи. Нищо от което не звучи особено впечатляващо на хартия, но на сцената това се превръща в едно от най-великолепните преживявания, които някога съм имал. Вместо финал, ще ви оставя с няколко песни. For Forever, изпълнена наживо от Бен Плат, Disappear, в изпълнение на Тейлър Тренч и Алекс Бониело – настоящите Еван и Конър в Бродуей – и Waving Through a Window, отварящата песен на Еван в изпълнение на Плат по време на „Тони“ церемонията през 2017-та. Надявам се това да ви мотивира да чуете останалата част от тази великолепна постановка.