„Writing about the unholy is one way of writing about what is sacred.“

Дълго време единственото, с което свързвах името Клайв Баркър, беше смразяващ и отблъскващ, понякога достигащ истинска вулгарност, кървав ужас. Истината е, че много често това описание доста точно покрива най-отличителните черти на произведенията му. С течение на времето обаче попадах на все повече, разнообразни проявления на многото му таланти и картината вече не беше толкова ясна. Какво може да предложи британският майстор на ужаса освен насилствена смърт и кръв? Нека потърсим.

Клайв Баркър е роден през 1952 г. в Ливърпул, Великобритания. Завършва английска филология и философия, а целият му житейски път е изпълнен с разнообразни проекти и проявления на изключително артистичната му натура. Освен с чисто писателска дейност Баркър се занимава още с драматургия, създаване на сценарии, режисура. Изявява се и като продуцент, актьор и художник. Често се случва да комбинира по няколко от изброените неща като илюстрира собствените си разкази или озвучава създадените от него герои. Пише многобройни есета и анализи на тема личното му мнение и визия за кино, театър и литература.

Any fool can be happy. It takes a man with real heart to make beauty out of the stuff that makes us weep.

Склонността на Клайв Баркър да изследва тиктакането на човешкото съзнание и душа до голяма степен обуславя философските идеи, които залягат в произведенията му. Основната част от творчеството му е в жанровете хорър и дарк фентъзи и похватите, с които си служи, често включват натуралистични описания, грозни сцени и много насилие. Все неща, които оставят дълбок отпечатък у четящия, тревожат ума, непривикнал на тези средства, и понякога дотолкова сковават възприятията на читателя, че той може да остане напълно сляп за всичко, което се крие под цапаницата. Можем да кажем, че в това отношение, Баркър балансира по едно изключително тънко острие. Една грешна стъпка може да превърне дълбоко философския разказ в евтина хорър провокация. Капан, щракнал зловещо за безброй други автори, убедени, че шокиращите и отблъскващи сцени са гаранция за успех.

Evil, however powerful it seemed, could be undone by its own appetite.

Въпреки че в повечето случаи Баркър се справя блестящо с умелото съчетание на въздействащо представяне без пошлост и добри идеи и визии за света, все пак неговият стил остава далеч от предпочитанията на масовия читател. Дори и да забелязват чудесния замисъл, който служи за основа, много хора остават скептични и така и не могат да преглътнат нелицеприятния начин, по който те са реализирани. Това важи с особена сила за литературата, но по никакъв начин не е попречило Баркър да добие популярност именно със своите сборници хорър разкази Кървави книги. Общо шест на брой, те са една истинска съкровищница на разнообразни елементи от класическия ужас, пречупени през стряскащо натуралистичния и зловещ подход на британеца.

Everybody is a book of blood; wherever we’re opened, we’re red.

Вече сме обсъждали преведените на български книги от поредицата, за това няма да се спираме подробно на съдържанието им. Достатъчно ви е да знаете, че те далеч не са по вкуса на всеки и от първата до последната страница защитават ревностно името си, задълбавайки в душа и плът, в търсене на същността и грозното лице на злото.

И докато бродим из тъмните измерения, в които съществуват произведенията на Баркър, със сигурност ще попаднем на едно от най-известните от тях, новелата The Hellbound Heart, публикувана за първи път в антологията Night Visions. Макар малко хора да я познават като самостоятелно произведение, трудно ще намерите почитател на жанра, който да не е чувал за грандиозния франчайз Hellraiser, водещ началото си именно от нея.

Shall we begin? – Pinhead

Hellraiser се появява през 1987 г., написан и режисиран от Клайв Баркър, който реализира проекта като един от най-емблематичните филми на ужасите в историята, с огромно влияние върху поп културата и ужасите. Твърдение, което до ден днешен разделя критиците. Някои го наричат най-великия британски филм на ужасите, според други той е грозен и евтин провал на въображението. Което и от двете да приемем за вярно, филмът става толкова популярен, че се радва на цели 9 продължения, редица комикси и допълнителни истории и вечна слава за Дъг Брадли, изиграл невероятно ценобита Пинхед – основен и знаков персонаж за поредицата.

За незапознатите, историята на Hellraiser се върти около хитроумно изработена кутия-загадка, която при решаването и отварянето си отприщва две неща – вериги с куки, които зверски разкъсват нещастника, имал неблагоразумието да си играе с нея , и ценобитите, същества от друго измерение, които съчетават садо-мазо-демоничен вид с алчно желание да изтезават гореспоменатия нещастник. Сюжетът  в поредицата проследява историята на кутията и постоянния ѝ сблъсък с човешките същества през вековете. Винаги съм намирала за особено ужасяващ факта, че кутията наказва любопитството – една толкова изконно човешка черта, движила прогреса на цивилизацията. Наказанието е сурово и внезапно, а безсилието на хората неизменно приковава вниманието и стиска за гърлото.

Едновременно отблъскващи и въздействащи,  (особено) първите филми от франчайза са изключителни представители на осемдесетарската хорър сцена и определено са страхотно реализирани. При все това, случаят с тях е аналогичен на този с литературните произведения на Баркър – кърваво, натуралистично и не за всеки вкус. От друга страна, ако така ще предадеш по-запомнящо се идеите си, защо не? В крайна сметка, винаги ще се намерят хора, достатъчно калени в жанра, че да не извръщат очи и хладнокръвно да търсят идеите погребани под грозните сцени.

Gather experience… Look at what you should not look at. A feeling of anxiety is the sure and certain evidence that you should do this.

Противоречивите мнения за творчеството на Клайв Баркър, за моя огромна радост, не са го обезсърчили да продължава да реализира безспорния си талант в редица медии, различни от изброените до момента. След като вече познавах филмите и част от книгите му, имах удоволствието да се запозная с компютърната игра Clive Barker’s Undying, която неслучайно намери място сред любимите ни хорър видео игри. Това е едно изпипано до последния детайл, впечатляващо произведение, чийто сюжет е изцяло дело на британеца. Отличава се, както с прекрасната си атмосфера, така и с уникалните диалози, страховита многопластовост на героите и наличие на спиращо дъха разнообразие от светове. За мен тази игра винаги ще бъде събирателната на всичко, което харесвам у автора. Разходката из мрачната му, оригинална фантазия е наситена с толкова чист ужас и същевременно поглъщаща фабула, че човек се потапя в историята неусетно и напълно, чак до самия ѝ край и заключителни надписи.

Вторият му проект за игра, Clive Barker’s Jericho, прави завой и вместо да бродим из магиите на прокълнат род и неговото имение, както в Undying, командваме отряд войници, които трябва да оцелеят в един враждебен свят. Жанрът отново е first person shooter survival horror, но смесените чувства, с които бива приет, и особено критиките по някои аспекти на геймплея, обричат проекта на постепенна забрава.

Darkness always had its part to play. Without it, how would we know when we walked in the light?

Клайв Баркър е ужасът, мракът, вкусът на кръв и страх. Той обаче е също така приказната young adult поредица Abarat, написана и илюстрирана от него и отличена с наградата Брам Стокър в категорията за млади читатели. Той е победата над злото, той е и героите със стоманена воля, които минават през самия ад, за да фраснат дявола право в лицето и да се върнат с разказ, поокъсани, но живи… обикновено.

Ужасявам се от неговите истории, обожавам ги, погнусявали са ме и са ме вълнували. Без значение дали е приет добре или не, Клайв Баркър остава един истински майстор на страшните истории, който не се свени да ви разкаже по най-въздействащия начин за тъмните кътчета на човешката душа и разум.