Алманах ФАНТАSTIKA
Алманах ФАНТАSTIKA възниква като естествено продължение на фензина Фентернет, издаван от членове на клуб Иван Ефремов от началото на 2000 година. Лично за мен това е реализация на най-старата ми мечта – да създам аналог и алтернатива на „официалното“ дебело списание Съвременник, но за фантастиката във всичките ѝ проявления. През тези години (от 2007–а до сега) редом до мене бяха най-верните ми поддръжници и редактори в изданието – Калин Ненов и Александър Карапанчев. От време на време се включваше от Бургас и Янчо Чолаков. Като редовни преводачи на литературни и други текстове особено ярко се изявяват Калин Ненов и Светла Йосифова. Всички изброени професионални дейности при нас са безхонорарни, т.е. извършват се на доброволни начала от хора, влюбени в онова, което правят.
В концепцията на алманаха винаги е важала представата, че фантастиката не е някакъв „литературен жанр“, а е разновидност изкуство, която пронизва вертикално цялата структура на човешката култура. И не само поради факта, че съществува литературна фантастика с хиляди писатели и милиони книги; художествена фантастика, която не просто захранва с корици и илюстрации тези безчет книжни издания, но и ежегодно организира стотици специализирани изложби в стиловете на „космографиката“, с основоположник Васил Иванов, на известната в САЩ школа на „космическата живопис“, която у нас представят Стефан Лефтеров и Димитър Янков, на европейския „фантастичeн хиперреализъм“ от продължителите на Салвадор Дали – Войтек Сюдмак и Яцек Йерка; да не говорим за фантастичното кино, което създава всеки втори широкоекранен блокбастър.
По-малко популярни, но достатъчно ярки и запомнящи се са също фантастичните пиеси, мултимедийните спектакли, музикалните композиции и концерти, включително и светлинно-музикални. Този интегративен подход към фантастиката определя и рубриките на алманаха:
Български фантасти – територия за реализация на наши писатели, предимно членове на ДБФ Тера Фантазия, – но и за представяне във всеки брой на поне трима дебютанти, освен ако няма цяла панорама от победители в конкурси, какъвто беше случаят с този, посветен на Агоп Мелконян (организиран от сайта Сборище на трубадури) и отразен в алманаха с няколко разказа. Разполагаме и със свой патент: Портрет в 3,14 D, който представя един изтъкнат БГ автор в „три измерения“ – като научен фантаст, като фентъзи автор и като хуморист (а допълнително и като поет или есеист). Не ми е известно другаде да има подобна форма на авторска изява. Досега тук са били представени: Александър Карапанчев, Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и Велко Милоев, Григор Гачев, Иван Н. Хаджиев и Янчо Чолаков.
Но най-уникалната ни рубрика, която няма аналог сред хилядите списания по света, е Изгревът на следващото. През „Златният век“ на световната фантастика се зароди образът на едно възможно прекрасно бъдеще, населено с Homo Futurus, възникнало в резултат от научно-техническия прогрес. В постмодерните времена обаче нагласите се промениха, след като масовото съзнание видя, че вълната от научно-технически открития не води автоматично до социален прогрес, а само усилва жестоката несправедливост на системата.
Мощната вълна на киберпънка не просто отми позитивните илюзии, но и както често се случва, „изхвърли бебето заедно с мръсната вода“. Темата Homo Futurus стана едва ли не „срамна“. Авторите, опитващи се да пишат в това направление, бяха обявени за наивници, а пък масовите „киберпънкари“, моделиращи свят на мегакорпорации, затиснали в железните си клещи „малкия дигитализиран човечец“, се представят за честни и критични умове. Изгревът на следващото се противопоставя на подобна гледна точка. Във всеки брой предлагаме поне по един американски и един руски разказ (когато има, и български разказ или есе) – визии за едно възможно позитивно бъдеще или за прехода към него.
Към този блок на изявени творци принадлежи и рубрикaта Фантастихия – запазено място за фантастична поезия и есета, свързани с нея. Тук вече сме представили Агоп Мелконян и Анибал Радичев, Александър Бурмов и Александър Карапанчев, Хорхе Луис Борхес и Уолт Уитман, Николай Заболоцки и Рей Бредбъри…
Фантастология – критика, история и теория на фантастиката във всички изкуства. В това поле се включват обзорите на нови и исторически значими книги, социологически анализи за влиянието на фантастиката върху общественото съзнание. Към нея принадлежи и Съзвездие Кинотавър – ревюта на фантастични филми и сериали. Тук имаме още един малък собствен патент: подрубриката Фaнтаstika не ви препоръчва – сатирични рецензии на глупави или откровено идиотски фантастични филми (някои от тях вече са породили „крилати фрази“ из фендъма).
Футурум: бъдещето – начин на употреба: рубрика не толкова за футурологични статии, а по-скоро за създаване на грамотно отношение към бъдещето. Ясно е, че конкретното му развитие не обещава процъфтяване, но е нужно аналитично мислене за разбиране на тенденциите. Целта е да се противопоставим на „масовата улична футурология“ на невежеството от рода на: „Всичко отива по дяволите и нищо не можем да направим“.
Сега може би е моментът да споменем една подрубрика, която е особена гордост на съставителя: ФаКтастика – кратки флешове, разказващи за реални събития или открития, които наподобяват или повтарят описани в литературни произведения, както и фантастични факти от живота на творци и изобретатели. Много от тези министатии бяха преведени и публикувани в най-значимото руско списание за фантастика „Если“.
Визионария – представяне на художници фантасти и други визуални форми на фантастиката. Тук е мястото да кажем, че голям принос за оформлението на алманаха имат и такива талантливи графици като Калин Николов, Петър Станимиров и Пламен Семков.
Музика – статии за музикални форми, свързани с фантастиката: НФ рок-опери, симфонии и аудиовизуални спектакли.
Homo Ludens – раздел за геймъри. Има за цел да представя компютърни игри, носещи етически и интелектуален заряд. Не шутъри и безмозъчни космически битки.
Откъде идваме – обзор и представяне на клубове, издателства и сайтове за фантастика. Включва също и социалния живот на фендъма, конвенти и фестивали на жанра.
Присмехулник за убиване е хумористично-сатиричният финал на алманаха. Предлага къси скечове, пародии върху теми от фантастиката в прозаична, афористична или пък поетична форма, съпроводени от карикатури и гротески.
Всеки брой на алманаха съдържа между 400 и 500 страници голям формат (16 х 23 см).
Повечето броеве са качени за свободно четене.
Текстът е част от инициативата ни Фантастичният фендъм, с която целим да покажем на широката публика какво се случва из фантастичния свят в родината и да представим фенските организации и деятелите на жанра у нас. По-подробно за инициативата може да прочетете в редакционното ни от месец май. Тази седмица ви представяме алманаха „Фантаstika“, едно от най-подробните и старателно подготвяни периодични издания за фантастика в България. Статията е дело на Атанас П. Славов, основател, съставител и оформител на алманаха. Приканваме отново всички деятели на фантастиката (клубни, издатели, редактори и т.н.) да се свържат с нас (на admin-at-shadowdance.info), за да обсъдим публикуването на други такива текстове на страницата на списанието.