One Punch Man

Може би най-забележителното нещо относно One Punch Man е популярността му сред непосветените в анимето и това как лицето на главния герой Сайтама е култов мийм в интернет пространството. Сериалът несъмнено дължи широката си популярност на супергеройската си тематика, която, както всички знаем, е най-правеният и търсен жанр последните години. Първи сезон е чедо на студио Madhouse, а екипът е пълен със светила от индустрията, начело с режисьора Нацуме Шинго (работил по заглавия като Nodame Cantabile, Tatami Galaxy, Tengen Toppa Gurren Lagann, Space☆Dandy). Началото на този небивал аниме хит е доста скромно – оригинално историята е уебкомикс, а авторът One я е започнал на шега, колкото да не му е скучно.

В света на One Punch Man чудовищата са нещо всекидневно срещано и срещу тях се борят герои. Те имат организация и съответно йерархия в нея, разделена на класове, като по-силните герои са по-висок клас. Нашият протагонист е герой просто за забавление (по свои думи) и е много нисък клас, но всъщност може да победи всекиго само с един удар. Общо взето не ви трябва да знаете повече за историята – това е всичко. Появява се чудовище, другите герои с кръв и пот се мъчат да го победят, провалят се ужасяващо, Сайтама цъфва от нищото и го премазва с едно юмруче в лицето.

Интересно ли е шоу, в което се случва само това? Хейтърите още от първи сезон мрънкат, че анимето трябва да се казва One Joke Man, защото главната шега е една и съща всеки път (въпросното юмруче), но според мен анимето е предостатъчно увлекателно. От смешните имена на героите, през абсурдно лесната тренировка на Сайтама, превърнала го в герой, та чак до калпавите „зли, защото са зли“ антагонисти – One Punch Man е перфектната пародия на шонен жанра, като едновременно с това то самото е чистокръвен шонен. Анимето не се опитва да е десет жанра наведнъж, а се фокусира само върху комедията и кютека, което го прави наистина добро. Да се опитваш да набуташ драма и дълбочина там, където не е нужно, е много по-дразнещо, отколкото липсата им. Това е все едно да искаш Gintama да бъде сериозно аниме и да мрънкаш, че нещо не му достига! Недейте да търсите под вола теле, моля ви! Щом самият автор One казва, че произведението му e създадено за чисто забавление, то какво изобщо го обсъждаме?

Е, аз съм тук да ви кажа, че One Punch Man има предълбок смисъл. Сайтама ни кара да се замислим какъв би бил животът ни, ако бяхме най-добрите в това, което обичаме. Само си го представете! Да имате умение, което никой на света, колкото и да се опитва, не може да бие! Да печелите всяко състезание, да обирате всички златни медали, без дори да се изпотите или да напрегнете силите си… Цялата идея на човешкия живот е да се усъвършенстваме, да се целим към нещо и да вървим с малки стъпки към него всеки ден. Ако магически се превърнем в идеалното си аз, ако станем някакво богоподобно същество… за какво изобщо живеем? Нищо чудно, че Сайтама гледа като умряла риба! Да нямаш мечти, е като да ядеш безсолна манджа – отвратително. Благодарение на One Punch Man една мъничка частица от нас си отдъхва: „Слава богу, че не съм перфектен!“

Редно е да кажа и няколко думи за втория сезон. Както писах в пролетния си обзор – One Punch Man смени студиото и екипа си, което бая разстрои феновете. С оплакванията за качеството на анимацията съм напълно съгласна – екшън сцените приличат на презентация на PowerPoint, толкова са статични и плоски, а текстурите на повърхностите (особено на метала) и цветовата палитра са ужасни. Генос, сайдкикът на Сайтама, който е наполовина робот, прилича на излъскан тостер и очаквах всеки момент да изхвърчат филии от него. В името на справедливостта обаче съм длъжна да защитя студио J. C. Staff, които отнесоха всичките обиди на феновете, и да кажа, че сезонът е слаб не само заради тях. Самата история има лоша сюжетна структура, твърде много герои и недостатъчно въздействащи моменти, което обаче е заради източника на материала, сиреч мангата. Любимото ни комбо Сайтама/Генос е разделено и по-голямата част от времето двамата имат отделни сюжетни линии, което ни лишава от забавните им интеракции. Да не говорим, че самият Сайтама получава твърде малка роля в развитието на основната история, което е незадоволително, като се има предвид, че той е всеобщият любимец. И въпреки всичко сезонът е напълно гледаем и си има своите добри моменти. Не знам защо се вдигна толкова шум около него – все пак всяко аниме си има своите скучни арки и слаби сезони. Deal with it!

Разликите в стила на първи и втори сезон

Според мен One Punch Man си остава едно от най-смешните пародийни анимета и без грам колебание ви го препоръчвам. За да извлечете максимума от него, предлагам да го гледате в компания, защото смехът е най-приятен, когато е споделен. Аз го гледах с брат ми и имам много топли спомени как врещяхме заедно opening-а и се хайпвахме, а след това се скъсвахме от смях на поредния добре запратен юмрук. Ако сте тъжна личност без приятели и гледате анимета в някое влажно мазе… тогава пак ще ви е забавно, а може би дори по-добре, защото депресията на Сайтама ще я почувствате наистина лично!