Industria

Нощта на 9-и ноември 1989 г., мястото – Берлин. Тайнствено обаждане ви събужда от дивана. Човекът отсреща е очевидно припрян, уплашен, а може би и малко екстатичен. Съвкупността от тези емоции, в комбинация с новината, че берлинската стена е паднала, са достатъчни да разгонят сънливостта, а едно „обичам те“ в края на обаждането придава нежелано фатален привкус на цялото събитие.

И ако случайно спешността не е станала очевидна до този момент, то тя е подхранена от бурканите на полицейска кола отвън и странни трусове и електрически смущения откъм изследователския център, в който заедно сте работили над специален проект. Набързо пристигате в изтърбушените от службите офиси и се насочвате към сърцето на проблема. Ала естествено, краят на търсенето се оказва всъщност неговото начало. Само че в друго време и друга реалност.

Хакавик, градът-държава на Industria, ръководен от крал Розендал, враждува с машините на изкуствения интелект ATLAS, който очевидно не е на мястото си в тази епоха и с това ниво на технологично развитие на обществото. Вашата задача – да откриете любимия си – неотменно ви свързва с разплитането на мистериите около появата на машините и включва прекосяването на града, отдавна превзет от тях.

Industria перфектно смесва историята с мистерията, за да ни заинтригува и пренесе в една оригинално изпълнена и причудлива визия на пропаднал свят от индустриалната епоха, изопачена пофантастичному. За прилика, геймплейна и естетическа, можем да погледнем към заглавия като Half-Life, Prey и Bioshock и ако не беше инди заглавие и беше по-консистентно разработена, Industria преспокойно можеше да се нареди сред тях. На първично ниво сякаш не им отстъпва нито по атмосфера, нито по геймплей.

Началото ѝ е с фокус върху пъзелите, но постепенно отстъпва на огнестрелния геймплей, като двете са умело балансирани поне в първите сцени. В началото, с фенерчето си и тъмните пространства, и преди огнестрелните оръжия, Industria създава сървайвъл-хорър впечатления. Тоест, че ресурсите/мунициите ще са малко и не е задължително да търсим всяка битка(особено ако играете на Hardcore*). Илюзията бързо отстъпва на аркадната реалност: пространствата на играта не са чак толкова големи, че да можете да си спестите врагове, стелт механиката в играта не е разработена, праволинейно направените нива не подсказват такива варианти, мунициите в крайна сметка не са чак толкова малко, нито пък машините са толкова трудни за улучване.

Да не говорим за изкуствения интелект на враговете, който, при все че са машини, е доста несъвършен – но пък поне унищожаването им е сравнително задоволяващо. Имаме възможност да ги разпарчетосваме, за жалост единствено с близкобойното оръжие, а смъртните анимации за основния вид роботи са интересно степенувани и изпълнени. На не всички врагове в играта сякаш е обърнато еднакво внимание, но това не е чак толкова проблем, понеже сред динамиката това не се забелязва. Ясно е, че има трески за дялане, но цялостното усещане от битките в Industria е задоволително.

По-горе споменахме че играта е разделена на сцени. Самите те са разделени от сюрреалистични епизоди (а ла края на Control), в черно-бяло офисно пространство, а впоследствие и в празен театър, чиято функция – освен да информират по странен начин играча какво му предстои – не ми стана напълно ясна, но може би са били опит да подрият цялостно убеждението ни в реалността или в разсъдъка на героя, макар в последното да се съмнявам. Тези преходи между сцените не се вписваха по някакъв особено смислен начин в историята, а към края направо служеха на авторите да си измият ръцете след всичките въпросителни и удивителни, които бяха повдигнали.

Играта изглежда изключително добре. Като за разработена в по-голямата си част от двама души, Industria ни предлага страхотна и убедителна визия, поддържана от Unreal Engine 4. Естествено, не е на нивото на класиките от началото на материала, няма и как, но завършеността ѝ и вниманието към детайла, поне в първите сцени, буди адмирации. Уви, оптимизацията е лоша и независимо дали сте с RTX видеокарта, или не, и имате Ray-Tracing и DLSS включени или изключени, фреймрейтовете няма да станат по-стабилни. Скок има едва в последните сцени където вече и нивата не изглеждат така пипнати и отрупани с детайли.

Саундтракът на играта е доста добър и внася значителна плътност към атмосферата ѝ, но може би най-голямото достойнство на Industria са озвучителите на героите. Те не са много на брой, но вършат брилянтна работа в предаването на емоциите и мислите на действащите лица във всеки един момент.

И ако вземем казаното досега в съвкупността му, ясно е, че големият проблем с Industria е, че разделям играта на добра и не-толкова-добра част. Първата включва първите две сцени и част от третата. Втората включва остатъка. Колкото повече мисията ни отдалечава от началото и от Хакавик, толкова повече отслабва дизайнът. Нивата губят комплексност и внушителност, разположението на враговете сваля ниво, следователно битките не се чувстват толкова на място, и т.н., и т.н. Отслабват връзките между намерения и действия и прозира една бутафорност, която вече не можем да вземем за сладка и подхранваща сюрреалното в играта. Сякаш разработчиците са творили първата част под лупа, която после са захвърлили. Сякаш играта сваля очарователната си дреха, само че отдолу няма тяло, а единствено празно пространство.

Истината е, че това празно пространство не принадлежи само на втората половина на играта. Още от недостатъците на престрелките става ясно, че Industria е хвърлила тънка завеса над зееща пустота. Тя е като набързо скалъпеното демо на програмист, колкото да мине презентацията пред клиента – финалният продукт е може би на светлинни години от завършеност. Или по-скоро като разказа на лъжец, който с всеки следващ детайл става все по-невероятен, затова е и толкова кратък. Но с това не целя да отричам достойнствата ѝ, просто казвам, че не се чувства като пълноправна игра и не е особено етично да се маркетира като такава. Industria определено е плод на невероятен труд и потенциалът на разработчиците ѝ е чудовищен. Засега я ъпдейтват редовно. Може би един ден действително ще се нареди сред Half-Life, Prey и Bioshock. Засега почти… почти ни убеди – но не съвсем.