Киберпънкът е мъртъв, да живее киберпънкът! Съвременният свят стигна до 2019 година, или иначе казано до алтернативното бъдеще на Блейд Рънър. Свят, в който може би не виждаме неоновата ноар естетика на киберпънк жанра в живия живот, но затова пък я усещаме внедрена дълбоко в развлекателните пазари, а киберпространството – внедрено в самите нас.

ShadowDance #1: Киберпънк е първият печатен брой на нашето 20+ годишно списание. В свят на постоянно нарастваща дигитализация, предпочетохме да подходим по-различно и да разкажем една история по класическия начин: между две корици. По този начин опитахме да си дадем взаимно шанс с нашите читатели да стъпим крачка назад от виртуалното и да си оставим пространство да помислим за посоката, в която обществото ни се е запътило.

Искате да се гмурнете в дълбокото? Запознайте се с нашето киберкнижно творение, прочетете откъсите и нека заедно отпразнуваме историята на този наш специален подарък за всичките ни невероятни читатели през годините. Така щото веднъж стигнали до отсрещния край на тази хипер-равнина, ще можете вече с право да се наричате експерт по всичко, що е КИБЕРПЪНК.

ИСТОРИЯТА

Започнахме с простичка цел.

Да ви предоставим подробно и първокачествено спускане в дълбините на един от най-обичаните и същевременно енигматични жанрове на научната фантастика. Да се концентрираме върху внимателен читателски подход и да направим връзка с живото минало на фантастичната журналистика, като същевременно останем верни на голямата си цел да обогатяваме родната фантасто-сфера и да помагаме на читателите заедно да си представяме по-добро бъдеще чрез жанра. Да разширим мрежата от приятели и да обживим разговора за научната фантастика. Да дадем своя принос за повишаването на стандарта за това как трябва да изглежда едно печатно издание в наши дни и в съвременния свят. Да се отплатим на нашата общност от читатели и фенове, които винаги са ни подкрепяли през годините. Да поставим началото на библиотека от текстове, която да помогне на всички ни да разсъждаваме за обществото и света по начина, който само фантастичното позволява.

Защо киберпънк?

Легендарният Блейд Рънър излиза по кината през 1982 година, Уилям Гибсън публикува знаковия си роман Невромантик през 1984-та, първият брой на мангата Акира излиза в Япония също през 1982-ра, а думата „киберпънк“ се появява за пръв път през 1980 г. Тези произведения бележат основните идеи, с които жанрът ще се запечата в културното поле: историите за самотния, често маргинализиран герой, оплетен във връзки с необхватна мрежа от всемогъщи корпорации..

Светът на киберпънка е на пръв поглед дистопичен, тъмен, дъждовен, изолиран и посвоему обречен, но вътрешно в него избухват вълнуващи динамики на напрежение. Това са и символите, с които сме свикнали да свързваме жанра днес: кибернетични импланти, виртуални реалности и психологическото им преживяване, квази-анархистични мини-общества с техните интерпланетарни черни пазари на дрога, технология и надежда. В привидно застиналото в дистопията бъдеще и неговите скрити пространства гъмжи от трансчовешкото, постчовешкото и нечовешкото. Но неочакваният повторен възход на киберпънка днес, видим във всички сфери на развлекателното изкуство, ни разкрива много по-дълбоко и важно качество на жанра: неговото задъхано изследване на неизбежната връзка между човек и машина. Да, днес говорим за алгоритми повече, отколкото за био-нано-хай-тек джаджи (както очакваше оригиналният киберпънк), но подлежащият мотив е все същият. Губи ли се човекът в това пространство, завладяно от технологията, или се намира точно на мястото си по пътя към трансчовешкото бъдеще, което не можем съвсем точно да си представим или изговорим с думите, които ползваме днес?

Всичко това изглежда наистина важно за дълбока и пространна дискусия.

СЪДЪРЖАНИЕТО

За да го кажем най-простичко, не сме пестили от нищо. Киберпънк е пълната версия. Повече от 250 страници висококачествен материал и модерен дизайн, които обхващат жанра във всички негови измерения: историята му, темите му, форми на изкуство и различните медии. Щом тръгнахме да правим този експеримент, трябваше да го направим както трябва. Така че, ето какво можете да откриете между страниците.

 

УИЛЯМ ГИБСЪН

Запознайте се с бащата на киберпънка. Уилям Гибсън с лекота може да бъде окачествен като един от най-енигматичните автори на научната фантастика в историята. Ум, потопен в езика и поезията на нещата. Лазерна писалка, чиято грандиозна визия дефинира цяло десетилетие в научната фантастика, след което промени естетиката и поп-културата завинаги. Прочетете всичко за неговия живот, за неговото пътешествие из света на писането и за бавния вихър на въображението му, разпрострял се из цялата му брилянтна кариера до днес. Вдишайте вонята на гоми и се пренесете с нас във времето до Зимния пазар, един от най-популярните му разкази, за първи път на български в наш превод.

СПУСКАНЕ С ДЖЕТА ПО МАГИСТРАЛАТА НА ИСТОРИЯТА

Проследете произхода на киберпънка в ранните научнофантастични творби още от 50-те до деня, в който Невромантик се появява на литературната сцена, и после до наши дни. Започнете със статията ни за Предходниците на киберпънка и после се върнете в Атласа на киберпънка, който описва в дълбочина манифеста на жанра и естетическите му интерпретации. После… спрете. И си поемете дъх. Не беше само Невромантик, нали? Беше и Блейд Рънър, магнум опусът на Ридли Скот, който ни донесе киберпънковото неоново сияние, тъмните улици, вечния дъжд и, разбира се, незабравимите финални думи на Рутгер Хауър. Всичко вече е казано за тези творби. Но далеч не достатъчно е казано за Блейд Рънър 2049 и затова сме му посветили отделен текст. Потопете се в тази вдъхновена интерпретация на всичко символично във филма и се облегнете назад.

Прочетете донякъде песимистичното есе на известния киберпънк автор Брус Стърлинг за Киберпънкът през 90-те и проследете приливите и отливите на жанра на брега на научната фантастика. Изследвайте с нас пост-киберпънк жанра, чийто много важен глас е Нийл Стивънсън (поради което разбира се не би могло да го пропуснем) и направете крачка встрани към Източноевропейският киберпънк, който често наричаме „хуманистичен“: този на Виктор Пелевин, Сергей Лукяненко, Иван Попов и други. После се върнете обратно в нашата епоха с киберпънковият ренесанс, опирайки се на основната ни теза: че обществото днес преминава през същите напрежения и страхове, които дефинираха киберпънка на 80-те, само че по-прикрити и може би по-зловещи.

Но чакай, това ли е целият киберпънк? Дали има нещо в жанра между тези две епохи? Разбира се, погрижихме се и за това.

 

МЕДИЙНИЯТ ЪГЪЛ

Ако сте забравили, ние сме екип, който търси фантастичното във всички форми на изкуството. Така че защо бихме се ограничавали точно в първия си печатен брой? Покрихме целия спектър. Прегледайте селекцията с любимото ви Киберпънк кино и после си споменете, че живеем „златния век на телевизията“, та продължете смело към Киберпънк сериалите. Не ви е достатъчно? Предпочитате игрите? Е, имаме Киберпънк видеоигри и Киберпънк настолни игри специално за вас, с някои крайно апокрифни издания в микса (за допълнително удоволствие). Не бихме оставили настрана и тежката артилерия в жанра, разбира се: предлагаме ви фокусиран поглед върху Ghost in the Shell във всичките му превъплъщения, върху ролевата легенда Shadowrun, във всичките нейни превъплъщения, както и върху най-киберпънк играта от всички игри: Deus Ex. Но дори това не е всичко. Киберпънк комиксите ни превеждат през някои от най-важните жанрови заглавия и се спираме дори на жанровото влияние върху музиката с двойката статии за Синтуейв и Фючърпоп.

 

ВЪОБРАЗЕНИ СВЕТОВЕ

Едно списание за фантастика традиционно не заслужава да се нарича така, ако не изпълнява ролята и на място за нова художествена литература. Така е било през 50-те и малко или много така продължава да е и днес, въпреки че в България нещата изглеждат по-различно. Ние се постарахме да сме в духа на традицията и да уважим мисията си да показваме най-доброто от младите български автори и художници на фантастика. В броя има шест разказа, четири от които са на български автори и всичките шест, както и част от нехудожествените текстове са илюстрирани от български художници. Алгоритъм на интимността на Хараламби Марков е една луда история за секс, софтуер и опасност. Пантера на Георги Янакиев ни връща към класическия киберпънк – ще ви накара да се почувствате у дома си. Сняг връз сняг на Сара Елис е една особена и малко любовна история, докато Последният идеален ден за лов на рибка-бананка е прочувствена медитация върху трансхуманизма и остаряването. Тук е и Джони на Константин Георгиев, в която цари кибернетиката, както и разбира се Зимният пазар на Уилям Гибсън, който няма нужда от допълнително представяне.

СВЕТЪТ Е НАШАТА 牡蠣

Чакай, думичката с „т“ ли виждате горе? Да, трансхуманизмът е всъщност сред най-важните стълбове на киберпънк психологията и ето защо сме му отделили специален текст. Статията Опънатото въже на трансхуманизма ни превежда през историята на движението, размишлявайки върху философските му основи и техните интерпретации в научната фантастика, от Ницше до Раяниеми. Но широкият ни подход към жанра не спира дотук. Какво ще кажете за две статии за рок легендата Дейвид Боуи? Защо не? Всяка тема отива на Дейвид Боуи и киберпънкът му отива дори повече от повечето. Какво ще кажете и за Пънк, киборги и велосипедисти? Да, имаме го, защото, ами, може да сте велосипедисти, но досега не знаехте, че сте и киберпънк фенове, нали? И разбира се, не можем да пропуснем един текст за Съвременна Япония, където да изследваме как това [евентуално въображаемо] средище на киберпънка интерпретира посланията му в наши дни.

За финал, защо да спираме до киберпънка в частност? Това име отдавна е създало други шарени чудовища: всеки поджанр на научната фантастика и фентъзито днес се титулова като някакъв вид пънк. Но не се безпокойте. С нашата Жанрова блок-схема на пънковете проследяваме най-важните от тях в сериозен брой страници и ви ги представяме по най-добрия начин: тези стават, тези не стават. Започвайки с любимия на мнозина стиймпънк, който в известен смисъл може да бъде смятан не за дете, не дори за брат, ами направо за родител на киберпънка – и преминавайки през дизелпънк, биопънк, нанопънк, сандалпънк, елфпънк, силкпънк, коткопънк и всякакъв пънк, за да достигнем накрая до соларпънка, който е събрал в себе си надеждата в тези отчаяни времена.

ДА СЛОЖИМ КИБЕР В КИБЕРПЪНК

Хартията е супер. Но киберпънкът се нуждае и от огледало в киберпространството. И понеже казахме, че не сме пестили никакви усилия, част от тях трябваше да прелеят някъде, защото страниците не ни достигнаха. И тъй: дигиталното издание. То беше замислено като специална награда за участниците в нашата кампания за финансиране (още за това след малко) и предлага някои малки благинки като интерактивни линкове. Но преди всичко в него ще намерите разширено съдържание на някои статии, сред които кино, сериали и настолни игри, натъпкани с още повече легендарни заглавия.

Или поне така започнахме. Но в крайна сметка дигиталното издание се оказа още по-амбициозно и се сдоби с цяла нова секция, посветена на Българската следа в киберпънка: от Киберпънк манифеста на madbyte през романтичната епоха на Българските киберпънк книги-игри (с все интервюта с най-важните герои от епохата: Робърт Блонд и Тед Грей), та чак до наши дни и Дилър на реалности от Николас Димитров. Всичко това, обилно подправен ос още киберпънк арт от български творци.

КАМПАНИЯТА

Как се случи всичко това? Тъй като списанието се поддържа формално от сдружение без приходи или предишни търговски дейности, се спряхме на краудфъндинг. Нямаше друг начин да финансираме тази мечта по начина, по който тя да се превърне в това, което заслужаваше. Но също така нямахме търпение да изпитаме уменията си в този начин на финансиране и същевременно знаехме, че ни трябва нещо такова, за да популяризираме проекта. Това беше първият тест дали Киберпънк има място под слънцето и се постарахме доста.

Успехът не закъсня! Не само че краудфъндинг кампанията ни подсигури финансовата си цел само за две седмици, като в крайна сметка я надвиши с още половината средства. Но и по-важно, успя да изтъче около себе си мини-реалност със собствена история, мърчандайз, поредица събития, нов клуб от „вечни абонаменти“ за най-отдадените фенове, и преди всичко: обещание за още нови издания след Киберпънк.

Списанието беше публикувано през декември 2019 г., хващайки последния влак да се вмести в годината, в която се развива тъмното бъдеще на Блейд Рънър, което разбира се беше планът през цялото време. Последва луда премиера с участието на невероятната косплей звезда The Irstress, интервюта с различни медии, подкастове, блогъри и журналисти. Крайният резултат беше доста оптимистичен за научната фантастика в България: Киберпънк надмина почти всички жанрови издания като продажби и тираж и продължава да печели нови почитатели дори днес. През 2021 списанието беше номинирано за наградата Best Fanzine в категорията за годишен принос за паневропейската конференция Еврокон 2021 във Фиуджи, Италия.

ПРОЕКТ НУЛА, ПРОЕКТ БЪДЕЩЕ

Този проект беше за нас своеобразна кулминация на нашата отдаденост към жанра и към нашите читатели и фенове. Той бележи нов праг в нашата еволюция през годините – от класическото през онези времена „списание от фенове за фенове“ до въвличането в работата ни на все повече академични, професионални и крос-културни режими на мислене и писане. Оставайки през цялото време верни на 20-годишния си фендъмски дух, който дефинираше ранния интернет. Екипът ни порасна: и като бройка, но и като опит, и поставяйки все повече и повече фокус върху огромната стойност, която спекулативните жанрове и техните истории носят на обществото, се опитваме все повече да включваме опита си в тази задача. Гордеем се с Киберпънк като резултат на тези усилия и сме наистина поласкани от изключително положителната реакция, която това издание получи дотук от вас. Благодарим ви!

Бъдете спокойни, очакват ни нови хоризонти с Библиотеката на ShadowDance. Очаквайте продължение!