Отгледани от вълци

Този октомври. Разделени от пандемията. Събрани от желанието за хейт. Четете как в този профанен текст Urd и Couatl се отдават на най-низките си страсти. Това не е ревю. Нито разговор. Не е нито оригинално, нито смислено. Спойлъри. Яко.

Urd: Не знам дали съм само аз, но имам чувството, че Ридли Скот за пореден път задава един и същи въпрос, на който сам не успява да си отговори. Отгледани от вълци изглежда да е създаван без притеснения за бюджета и резултатът е близко до визуален шедьовър. През по-голяма част от времето обаче, се чувствах все едно са ме замъкнали на опера. Всичко е много красиво и пищно, но действието се развива в съвсем непозната епоха, нямам представа за какво се разправя, героите са ми безразлични, клепачите ми натежават, нищо не разбирам и най-лошото от всичко – срам ме е да си призная. Минаха години от излизането на Прометей, а аз все още се чудя какъв беше смисълът на този филм. Да, беше много впечатляващ, но напълно безсъдържателен. Отгледани от вълци съвсем успешно ме хвърля обратно в онзи кошмар. Още от самото начало гръмко обявява, че ще търси отговора на вечния въпрос за живота, вселената и всичко останало и накрая не само, че няма яснота, ами сме се накиснали до ушите в лепкава екзистенциална каша със съмнителен sci-fi привкус. Битка между атеисти и вярващи, която разрушава земята?! Айде моля ви.

Couatl: Като за начало в това ревю ми се струва, че ще е най-добре да кажа най-обобщаващото за Отгледани от вълци. За мен това е най-голямото разочарование на сезона. Което е още по-тежко, предвид, че не очаквах абсолютно нищо. Напълно съм съгласен с Urd, че това е невероятно визуално творение. Особено като за сериал. Като зрител, който не знаеше какво да очаква, той ме омагьоса с първите си епизоди, за да се превърне в ужасяваща мъка и пълно страдание за разума ми по средата и да изкънти с колосалния гонг на безсмислието в своя финал. Не, всъщност това не е съвсем точно. Колосалният гонг на безсмислието прозвуча още в деветия епизод, а за последното действие ни беше поднесена какофония от звуци, само че въздигнати на едно сюрреалистично ниво, типично за последните творби на Ридли Скот. Когато и той вече съвсем му изпуска края и сам не може да се разбере със себе си какво точно иска да ни разкаже, а метафорите му отиват на едно съвсем друго ниво, от което няма завръщане. За съжаление това разочарование се примесва и с огромни количества мъка. Мъка, че визуално толкова добре направен сериал, с такава невероятна естетика, се оказа толкова празен. Като го започнах, си мислех, че гледам преродения Outer Limits с много по-висок бюджет. Като го завършвах, ми се плачеше, че не се оказа нещо поне като Прометей.

Urd: Безспорно въпросът дали сме творения на Бог, или сами сме си своя създател, не е от фасулските. И естествено си заслужава да си го задаваме. Но и тази тема не хрумва на Ридли Скот за пръв път. Човек ще си каже, че след четири десетилетия размисъл все ще е достигнал до някакъв годен за споделяне извод.

Couatl: Ридли Скот съвсем е превъртял играта. Комплексът му за това, че е разочаровал Създателя си, вече вибрира от всяка фибра на неговите творения. (От друга страна и аз да бях заснел Прометей, може би и аз щях да страдам, че съм разочаровал Създателя си). А желанието му за изследване на интимната връзка между човек и Бог в Отгледани от вълци достигна невероятни висоти. Не знам, колебая се какво да мисля.

 Внимание, надолу се разкрива немалка част от сюжета. Някои по-драстични спойлери са замъглени, но при всички случаи следва да четете с повишено внимание и на своя отговорност!

От една страна ни показва как летящи зли роботи във формата на разпятие унищожават атеистите. После ни показва как организирана религия с плашещо средновековен вид, въпреки очевидните си връзки с предхристиянски вярвания, злоупотребява с власт и индоктринира вярващите. После се оказва, че май тоя Сол, дето всички митрианци вярват в него, не е съвсем измислен и е бая истински. В този момент започваш да се чудиш ако Сол е истински, пък да не би неговите войници да са прави? В крайна сметка кой съм аз, че да отричам божества? После пък ни показва, че Сол използва за някакви негови неведоми цели разни хора. И като ги използва после ги съсипва и унищожава, понеже не е лесно да си проводник на волята на боговете. Обаче по някакъв начин тези цели на обжествяваната от религиозните хора сила странно съвпадат с целите на атеистите. Или поне на Създателя на последната надежда на човечеството. После ни показва, че нашият Създател така е кодирал в нас целта си, че ние можем да се надяваме да я достигнем само в полумедитативно състояние на молитва и сънища. Обаче Създателят ни обича, ама не съвсем. Хем платонически, хем не. В крайна сметка изглежда, че целият първи сезон Отгледани от вълци е приказка за пътя на Създателя, който търси път към своя Създател.

Ако и вие сте ужасно объркани, значи се чувствате точно като мен. Не си създавайте илюзията, че в този сезон ще намерите отговори на каквото и да е.

Urd: Да поговорим за това как сериалът успява да е толкова скучен, въпреки чутовните теми, които засяга. Ако мама и тати са роботи, земята е необитаема, аз съм един от последните оцелели, живея на непроучена и враждебна планета с още няколко аверчета на моето дередже, да ви кажа не съм убедена, че най-големият ми проблем ще е дали има, или няма Бог. Респективно, ако бях религиозен фанатик, току-що разбил се на друга планета със занулени шансове за оцеляване, нямаше да се държа все едно съм по средата на богослужение и някой просто е пръднал по-силно. И трето ако бях атеист, който е преживял тежка пластична хирургия, само и само за да оцелея, то нямаше малодушно да привеждам глава пред неадекватните действия на началството от смахнати попове.

Couatl: Предлагам въобще да не обсъждаме логиката на действията на когото и да било в този филм. Остави разсъжденията има ли Бог, или не. Никой не може да ме убеди, че гладен човек на непроучена и враждебна планета (абе тия роботи колко време живяха там, че не успяха да я проучат поне малко?) ще стане ВЕГАН! Нищо лично към веганите, но не мога да повярвам, че човек ще избере да не убие някакво животно, което при това е враждебно и го напада, пред това да се нахрани. Ако това беше така, хората нямаше да са ловци и събирачи, а събирачи и събирачи. А пък роботът, който е програмиран да опази човечеството от изчезване, но отиде и унищожи кораба с – доколкото знаем – останалата част от човечеството, дори не искам да коментирам колко ми е противен. (Избирам си да не вярвам в плот-туиста накрая за човечеството, което е оцеляло, защото това пък съвсем ще обезцени всичко, което се мъчих да гледам тия десет серии. The dick move to end all dick moves.).

Urd: За мен може би най-голямата празнина е, че сериалът не разполага с оформени герои, които да изнесат на плещите си целия този концептуален товар. Всичко прилича по-скоро на маркиране на идеи, които предстои да бъдат доразвити в истории.

Couatl: Едно от многото неща, които ми се струва, че оставихме необсъдени в това ревю, е впечатляващата игра на повечето актьори. Още един пирон в ковчега на разочарованието от крайния продукт.

Couatl: Аз пък си мисля, че герои има, даже те имат и някакво развитие. Обаче сериалът няма никаква консистентност. Задава разни въпроси и се държи като Езоп, който ни разказва басня и точно като си помислим, че сме разбрали поуката, решава да ни разкаже нова, която да опровергае предишната. Което изглежда типично за късния Ридли Скот. От друга страна, за мен основната празнина е, че сериалът по никакъв начин не използва сай фай елементите си и невероятната си визия за нещо смислено и характерно за жанра. В крайна сметка пак сме свидетели на нещо облечено в сай фай дрешки, което съвсем бегло докосва всичко сай фай в него. Здравей, Прометей.

Urd: Дори и да възприемем сериала като алегория за това какво означава да бъдеш човек, а не за буквализъм, то пак не изключва необходимостта усилието да има някакъв смисъл.

Couatl:  Да, факт, сюжетът и имената на някои от героите дебелашки намигат за християнската символика, която се очаква да открием и да паднем възнак.

Urd: На практика сериалът трупа мистерия върху мистерия и разчита на това че ще му се размине, защото е загадъчен.

Couatl: Не съм сигурен, че изобщо очаква да му се размине. Според мен сериалът толкова се е самозабравил в желанието си да ти вменява вина, че наистина мисля, че не се интересува от нищо друго. (Яденето на месо ми е любимият пример, но нека не забравяме и вината, която сериалът стоварва върху Темпест. Тя е изнасилена, но всички удобно забравят това, през което е преживяла и ѝ обясняват как трябва да е щастлива, че ѝ се е случило нещо такова. Искате ли за разнообразие да не сме състрадателни само към еленчетата, които се хващат в капаните ни, но и към, хм, ами жени, станали жертва на едно от най-ужасните престъпления, известни на човечеството?) Освен от Създателя на Ридли Скот, разбира се. Какви ли планове има Ридли за него, когато го срещне някой ден?