Мрежа: Netflix

Създател: Саймън Бари

Сезони: 1

Формат: 10 епизода по 45 минути

В ролите: Алба Баптиста, Емилио Закрайа, Тойа Търнър, Лорейна Андреа, Кристина Тонтери-Йънг, Тристан Улоа, Текла Рутен и др.

Монахинята воин? Сестрата боец? Калугерката аскер? Как преводът да не е бездарен, като работиш с такъв материал?! Какво ли се е въртяло в главата на хората, когато са измисляли това наименование? Да  кажем, че сериалът е тъп колкото заглавието си, би било неточно. По-тъп е. Аз лично реших да го гледам, защото като прочетох този гръмък наслов, си изплюх ъъъм… питието от смях. А и нямам съзряло чувство за самосъхранение явно.

Естествено, както е с повечето неща, които прибързано критикуваш, и това си има предистория, която прави нещата, ако не по-малко глупави, то поне понятни. През вече притеснително далечната 94-та година във вестник Ню Йорк Таймс излиза статия, озаглавена „Черни колани и благословии за монахините от Източен Харлем“, в която се разказва за орден от монахини, които практикуват бойни изкуства. Тази история явно много впечатлява канадския комикс артист Бен Дън и той създава образа на сестра Шанън – монахиня, която коли демони по гащи и забрадка. Поредицата се казва Warrior Nun Areala и продължава да излиза и до днес, въпреки че, ще се съгласите, модата на лошите момичета скоростно отмина и замина. От Netflix пък решават да дадат зелена светлина на проекта, като задраскват всичко друго освен заглавието.

Между другото вече официално мисля да лобирам за назоваване на нов жанр – нетфликс оригиналъ. Даже няма смисъл да обяснявам защо. Всеки, гледал повече от три от оригиналните им предложения, ще ме подкрепи. Не че има нещо лошо, просто ако клишето за HBO беше, че има много палави сцени, то клишето за Netlflix е, че всичко се репродуцира по един вездесъщ алгоритъм. И в този случай отговорът не е 42, а 10. Всичко се преконфигурира и нашибва в 10 серии, в които задължително има бойна сцена, любовна сцена, страничен куест и някакъв елементарен морален конфликт.

Самата история започва в моргата. Символично или не, вие ще си прецените. Там, опната на плота и готова за дисекция, лежи главната героиня Ейва – парализирано сираче, прекарало целия си живот в католически приют, приковано към легло и тормозено от зла и несъстрадателна игуменка. Да, много несправедливо. И аз ѝ съчувствам. След страшна патаклама от монахини в комбат моуд, демони и наемни войници и без обяснение в гърба на Ейва е натикан ореола на ангела Адриел. Ейва се оказва много неуспешно скривалище за тази реликва по няколко причини, най-малкото, ореолът взима, че я съживява. Възстановява способността ѝ да се движи и като цяло от нейна гледна точка ѝ дава втори шанс в живота. От гледна точка на Ордена на кръстовидния меч, към който принадлежат монахините и в по-общ план на католическата църква, това създава значителни неудобства. Все пак затриването на реликвата, от която зависи цялата дейност на тайния ти орден, е доста неловко. Нататък историята се завърта съвсем предвидимо – Ейва иска да си живее живота, монахините искат да я набутат в манастир, демоните искат да я убият и така нататък. Следват отегчителни няколко серии, в които тя се дърпа като магаре на мост, а ние много добре си знаем какво ще се случи. 

Незнайно защо, създателите разделят историята на две – едната сюжетна линия проследява главната героиня и нейните вътрешни терзания и любовни копнежи. Не стига че трябва да наблюдаваме тези драми, а отгоре на това сме и подложени на безмилостен дублаж, който да ни ги обясни под формата на вътрешния ѝ монолог. Така избирането на тоалет за парти се превръща в двадесетминутно аудиовизуално изтезание. Втората сюжетна линия приютява буквално всичко останало. Тоест не се заблуждавайте, че ще гледате монахини, които се бият с демони.

За едноименната сюжетна линия може и да не се намери толкова екранно време, но затова пък ресурси са отделени за сблъсъка между  науката, в лицето на изследователката Джилиън Салвиъс, и религията, представена от кардинал Дурети. Салвиъс се е докопала до ограничено количество дивиниум – материала, от който е изработен ореолът, и го използва, за да отпуши квантов тунел към друго измерение. Кардиналът от своя страна е възмутен от това богохулство. С течение на сезона словесните им пререкания стават почти махленски и се свеждат до това към кое измерение всъщност е този тунел – рая или ада. Каквото и да се окаже – заслужават си го, задето са такива безидейни клишета.

Първенството по най-дразнещи неща в този сериал определено се пада на финалната сцена. Решението да се завърши с така наречения „cliffhanger” е цигански шамар в лицето на всеки човек, който е решил все пак да инвестира времето си в тази боза. Защото няма буквално никаква логика и никаква връзка с нищо, което се е случило досега. 

Демек – недейте. Просто си пуснете пак Stranger Things, Sense8 или каквото и да било друго и забравете, че подобно заглавие някога е попадало пред погледа ви.

Оценка: 2/10