Спайдър-мен: Далече от дома Какво остава след голямата победа?

Третата филмова версия на Спайдър-мен има към момента доста странна пътека. Още с появата си в Първият Отмъстител: Войната на героите този Питър Паркър нямаше нужда от представяне, от Чичо Бен или „With great power…“ момент. Марвел избраха да вярват, че зрителите познават героя достатъчно добре, и тази политика продължи в първия му соло-филм: Спайдър-мен: Завръщане у дома*. Вместо да ни даде трети произход Джон Уотс фокусира върху училищния живот на Питър Паркър (Том Холанд) и опита му да намери мястото си в свят на супергерои като 16-годишно момче. Това е и първата интерпретация на Спайдър-мен, част от по-голяма вселена, което е и причината Далече от дома да е едва вторият му соло-филм, но петият с негово участие.

Марвел и Сони споделят правата върху героя, което прави използването му сложен процес, защото въпреки че филмите излизат под шапката на Марвел и те имат контрол над мърчъндайз приходите, реалният бокс офис отива при Сони. Това е и причината да гледаме лентата този уикенд, вместо наесен или дори догодина. Първоначалното желание на Кевин Файги е било да няма MCU истории през лятото, за да няма нужда от трейлъри и маркетинг, които да спойлят събитията в Отмъстителите: Краят. Уви, Сони са настояли и тъй като без тях нямаме Спайдър-мен, трейлърите за Далече от дома издадоха минимум факта, че Спайди ще е жив в края на битката срещу Танос.

Но каква е историята на новия филм? Тук е може би мястото да предупредя, че макар да не планирам да издавам изненади от Далече от дома, не мога да говоря за него без да коментирам събитията от Краят. Така че ако не сте го гледали, определено нямате работа да четете това ревю (или да гледате Спайдър-мен, като стана дума).

И така, действието започва скоро след Краят. Много от съучениците на Питър Паркър са изгубили пет години също като него и докато светът като цяло се опитва да се справи с внезапното появяване на хора, смятани за мъртви от половин десетилетие, за тези деца е добавен и шокът от това, че много от връстниците им сега са възрастни. Питър има и свои проблеми – след смъртта на Тони Старк човечеството чака да види кой ще поеме щафетата като водач на ново поколение Отмъстители… и немалко очи са насочени към Спайдър-мен.

На този фон Питър и съучениците му отиват на училищна екскурзия в Европа, където той се надява да признае чувствата си към Ем Джей (Зендая). Вместо това обаче, Ник Фюри (Самюел Джаксън) го отвлича и го принуждава да му помогне в борбата срещу елементални чудовища, появили се сякаш отникъде през последните месеци. В тази битка участва и нов герой – мистериозният Куентин Бек (Джейк Джиленхол), който е последният оцелял супер-войник от алтернативна реалност, унищожена от елементалите. Спайди се присъединява към тях, но скоро се оказва, че не всичко е такова, каквото изглежда.

Ако сте дори минимално наясно със Spider-Man комиксите, знаете кой е Мистерио и какви са параметрите му. Разбира се, след тоталната промяна на Скруловете в Капитан Марвел нямахме гаранция, че от Марвел няма да използват злодея по тотално различен начин. Без да навлизам в спойлери, ще кажа, че Куентин е чудесен образ – за втори път Спайдър-мен е MCU франчайзът с най-качествено развити противници* и в добавка, също като самия Спайди, и Мистерио е интегриран в тази вселена, не просто като произволен персонаж от митоса на паяка, а като реален човек, преживял цяло десетилетие, в което Тони Старк е бил Железния човек. Дори след смъртта си Старк продължава да доминира съдбите на безкрайно много хора.

Далече от дома е прекрасен филм. Супергероизъм, драма, комедия, романтика (сериозно, по кого припадаха хората преди Том Холанд?!), преплетени в очарователно евро-пътешествие с разкошни гледки от Венеция, Прага и Лондон. Всеки герой, когото познаваме от предишния филм, получава развитие. Холанд е абсолютно перфектният Питър Паркър, добавяйки недодяланост и уязвимост към образа и изграждайки герой, който не е сигурен дали е готов да порасне със скоростта и в степента, които светът очаква от него. Съученикът му Нед (Джейкъб Баталон) е все така комичен образ, но този път виждаме и нюанси на възрастния, в който може би ще се превърне един ден. Ем Джей, която в Завръщане у дома беше еднопластов страничен персонаж*, тук е героиня с реална дълбочина. Дори Флаш Томпсън (Тони Револори) получава екранно време и даже малко странична драма.

Което ни оставя с Джейк Джиленхол. Когато го видях в костюма на Мистерио в трейлърите, не знаех какво да очаквам. Но след толкова много едноизмерни злодеи и незапомнящи се образи, изиграни от големи актьори, определено не очаквах присъствието и интензитета, които той носи в Далече от дома. Куентин Бек е силен персонаж по някои доста неочаквани начини, и Джиленхол го играе с неистов кеф и отдаденост. Мистерио е преплетен с други герои във филмовата вселена и определено е най-добрата версия както на персонажа, така и на изпълнението, на които можехме да се надяваме.

Разбира се, Далече от дома не е перфектен филм. Третият акт е доста безличен и му липсват индивидуалността и емоционалният заряд от сблъсъка между Спайди и Лешояда в предишния филм. Но това е лесно простимо, защото тази лента има нелеката задача да бъде епилог на Третата Фаза на MCU и да затвори колосалния епос на конфликта с Танос. Невъзможно беше да очакваме супер лична история като тази в Завръщане у дома. Фактът, че филмът съумява да достави това, БЕЗ сценарият наистина да страда видимо, си е чиста проява на героизъм.

Препоръчвам новия Спайдър-мен горещо. Филмът е абсолютно очарователен – перфектната лятна комбинация от екшън, комедия и сърце, които очакваме от героя и Марвел вселената. Бързам да предупредя, че също като някои по-ранни филми като Тор: Светът на мрака, ако си тръгнете преди първата сцена след финалните надписи, буквално ще изпуснете края на историята. И двете сцени са важни, но първата е изключително катаклизмична промяна в статуквото, която задължително трябва да видите. Което всъщност е и заключението ми за филма като цяло: Спайдър-мен: Далече от дома е страхотна супергеройска история и определено си струва гледането.