Мъже в черно: Глобална заплаха

Мъже в черно бе един много свеж филм, когато излезе през 1997-ма година. В него изключителната сериозност на Томи Лий Джоунс бе идеален в комично отношение контрапункт на нахакания, леко некомпетентен, но много ентусиазиран герой на Уил Смит. Двамата се допълваха изключително добре, създавайки наистина забавен филм с отличително нереалистичния си футуристичен екшън. Последваха две продължения, през 2002-ра и 2012-а, които бяха поувехнали спрямо оригинала, но все пак можеха да се похвалят със своите добри моменти. Ето че сега поредицата отново бива свалена от полицата и изтупана, за да ни бъде предложена като леко лятно развлечение.

Новият Мъже в черно: Глобална заплаха продължава историята на агенцията, която отговаря за защитата на Земята от космически заплахи и пребиваващите на планетата ни извънземни имигранти. И всичко това, докато успява да укрие от обществото наличието на чужди форми на живот. Откъм герои обаче този филм се явява рестартиране на поредицата, тъй като ни запознава с нова двойка протагонисти – агентите Ейч и Ем (от английските инициали ‘H’ и ‘М’), в ролите Крис Хемсуърт и Теса Томпсън. Историята започва с това как малката Моли научава за наличието на извънземни на Земята и за работата на агенция Мъже в черно. В резултат на съдбоносното събитие тя посвещава живота си на мисията да стане… мъж в черно. След като открива местоположението на агенцията и успява да ги убеди да я вербуват, тя бива изпратена в Англия, където започва работа с агент Ейч. Той се слави като изключително способен агент, заслужил възхищението на всички. Въпреки това в последно време Ейч е станал по-неумел и в някаква степен заплаха за агенцията. Съвсем скоро всичко се обърква и на двамата герои им се налага да спасяват света (който твърде често е в нужда от спасяване) с помощта на стари и нови приятели.

Формулата на историята е проигравана вече безброй пъти и ни е до болка позната. Казвам това, без да влагам негативизъм, този модел е толкова често използван, защото просто работи. Но работи, когато е реализиран добре. За съжаление тук изпълнението не е такова, което само подчертава клишираността на всичко в него още повече. Отново имаме малко непохватния, но пък много нахакан мачо Ейч и много сериозната и способна Ем. Само че нито Крис Хемсуърт има комедийните заложби на Уил Смит, нито Теса Томпсън докарва толкова-сериозното-че-чак-е-смешно изражение на Томи Лий Джоунс. Тук признавам, че последната и не се опитва толкова много нейният герой да бъде аналог на агент Кей. Но за мен големият проблем на новия Мъже в черно е, че двамата актьори просто не си пасват достатъчно. Те си партнираха наскоро и в Тор: Рагнарок, който също се опитваше да бъде комедия с екшън елементи, и още там си пролича, че двамата не могат сами да изнесат цял филм на гърба си.

Като цяло изпълнението на Мъже в черно: Глобална заплаха е доста посредствено. В сценария няма нищо оригинално, персонажите са много клиширани, екшънът е малко и, най-важното, комедията не е достатъчно добра. Макар принципно забавни моменти да има постоянно, на мен лично те ми се сториха плоски, неоригинални и скучни. Може би проблемът се крие в това, че настоящата лента е четвърто заглавие в поредицата и вече сме свикнали да гледаме всякакви извънземни и че най-неочаквани животни и предмети се оказват разумни същества от друга планета. Ако за пръв път виждахме света на тази тайна агенция, може би щяхме да сме доста по-впечатлени. Същото се отнася и за оръжията и джаджите, които мъжете в черно използват. Анимацията на преструктуриращ се предмет сме я виждали вече многократно, включително и в други филми, като например „сглобяването“ на бронята на Железния човек върху Тони Старк. С други думи, дори визуално филмът не предлага нещо впечатляващо.

Новият Мъже в Черно носи гръмкото заглавие Глобална заплаха („International“ на английски). Вероятно това е референция към факта, че този път героите няма да борят извънземни в Америка напук на всеизвестния факт, че това е единственото място на Земята, където те се появяват. Уви, макар да преминаваме през Лондон и още 3-4 места по света, това практически няма значение – всички събития можеха да се развият по абсолютно същия начин, ако бяха ситуирани в добрите стари Щати. И макар подобно нещо да видяхме и в скорошния Аквамен, там поне локациите бяха наистина красиви и разнообразието изпъкваше. Аналогичен проблем наблюдаваме и с извънземните, които са действително много на брой, но предимно участват като статисти. Ако ли пък те имат малко по-важна роля, често са направени извънземни, а не хора, просто за да има повече такива. Един такъв пример е Лиза, която има три ръце , без това да има никакво реално значение за историята. Всичко това ми прилича малко на типичните за Междузвездни войни сцени в галактически бар, често на Татуин, в който виждаме десетки видове извънземни, макар впоследствие единици от главните герои да са такива.

Крис Хемсуърт и Теса Томпсън според мен се забавляват да играят в този филм, без да блестят особено. Хемсуърт специално е пренесъл образа си на бога на гръмотевиците Тор от киновселената на Марвел. Томпсън играе малко по-нюансиран образ на уверена, но на моменти притеснена, силна жена, която хем няма да се спре пред нищо, за да стигне до мечтаната професия, хем има трезва преценка за собствените си възможности. Лиъм Нийсън играе добре ролята на шеф на британския клон на агенцията, но не полага усилия да стигне отвъд това. От по-второстепенните персонажи бих отличил единствено Рейф Спол в ролята на агент Си и Кумал Нанджиани, озвучаващ по доста забавно-театрален начин Пешко.

Заключението ми е, че Мъже в черно: Глобална заплаха може и да бъде приятно разведряване в лятната жега. Но ако вече сте гледали далеч по-добрите оригинални филми с Уил Смит и Томи Лий Джоунс, то този филм ще ви предложи малко интересни неща и може би ще е по-добре да изхарчите парите от билетите за сладолед (особено ако можете да намерите някъде италианско желато!)…