Jessica Jones, сезон 3

От известно време се знае, че третият сезон на Джесика Джоунс ще бъде финален не просто за сериала, но вероятно и за цялата Марвел-Нетфликс вселена, включваща още Daredevil, Luke Cage, Iron Fist (обединени в The Defenders) и Punisher. Мъката ми е безмерна. За последното половин десетилетие този доста самостоятелен клон от света на Марвел ни донесе общо 13 сезона и 161 епизода и аз много, много се привързах към тези персонажи. И тъй като бъдещето е неясно, настоящият финален сезон на Джесика Джоунс за момента е последния път, в който имам шанса да надникна в тази вселена…

Историята започва няколко месеца след събитията от финала на предишния сезон. След разрива в отношенията между Джесика (Кристен Ритър) и нейната най-добра приятелка/доведена сестра Триш (Рейчъл Тейлър), двете не са се виждали от месеци. Един ден пред вратата на Джесика се появява Дороти (Ребека де Морни) – майката на Триш – и моли детективката за съдействие. Дороти разказва, че Триш е изченала и че е възможно да се е случило нещо лошо. В началото Джесика изобщо не иска да се забърква в драмите между тях, но впоследствие осъзнава, че е възможно Триш наистина да се нуждае от помощта ѝ. Междувременно амбициозната адвокатка Джери Хогърт (Кери-Ан Мос) прави равносметка на живота си и решава да потърси контакт със своя стара приятелка от миналото – музикантката Кит Лион (Сарита Чодури). А съседът и някогашен приятел на Джесика Малкълм (Ека Дервил) работи като детектив във фирмата на Джери и все по-често се сблъсква със задължения, които противоречат на моралните му убеждения. Скоро в града се появява нов сериен убиец – мистериозният Джеръми (Грегъри Селинджър), в чиято сложна мрежа се заплитат всички главни персонажи.

Третият сезона на сериала е в основната си част бърз, динамичен и стегнат. Една от най-популярните критики към Нетфликс сериалите на Марвел е това, че действието им е излишно разтегнато в 13 епизода, вместо в девет-десет. Смятам, че сценаристите най-после са си взели поука. Сюжетът се движи бързо, множеството герои и истории осигуряват добра динамика, а редуването на гледни точки е не просто увлекателно, а и показва колко много са се развили тези персонажи – докато в първи сезон виждахме всичко основно през очите на Джесика, то в трети вече имаме четирима пълноправни и пълнокръвни главни героя: Джесика, Триш, Джери и Малкълм. От тях най-голямо внимание получава Триш, на чиято история са посветени два самостоятелни епизода, в които Джесика и другите герои почти не участват – втори и единадесети. Аз лично изгледах сезона за ден и макар това да не е рядкост за мен, особеното в случая беше, че изобщо не усетих кога се изнизаха епизодите. Действието е толкова бързо и богато, че просто нямаше кога да ми стане скучно.

Новият лош Грегъри Селинджър е несъмнено интригуващ. За първи път в сериала виждаме злодей, който не е лично свързан с Джесика или миналото ѝ и промяната е освежаваща. Играта на Джереми Боб не е толкова магнетизираща колкото изпълненията на Дейвид Тенант и Джанет Мактиър от предишните сезони, но трябва да признаем, че Боб не получава чак толкова добър материал, колкото получиха те, просто защото няма емоционални и лични сцени, каквито имаха злодеите от миналото. И все пак персонажът му е ефектен и определено успява да тласне героите в интригуващи посоки. В много отношения образът на Грегъри Селинджър ми напомни на антагонистите от британския Шерлок.

Сезонът представлява страхотен финал на етап – героите преминават през определена трансформация, започната още в по-старите епизоди, извървяват определен път и достигат до определена повратна точка. За жалост обаче последният епизод не е финал на сериал, или поне на мен не ми изглежда като такъв, просто защото чувствам, че в тези герои все още има безумно много потенциал и с тях могат да се разкажат още впечатляващи истории. Най-голямата ми мечта в този живот беше финалният епизод да съдържа епична битка, включваща и четиримата защитници, която да сложи изящна точка на Марвел-Нетфликс вселената. Знаех, че шансът е малък, така че ще ви го съобщя директно – това не се случи. Само един от тримата защитници се появява на финала, но сцената му е кратка и не включва екшън. Така че в сюжетно отношение не мога да кажа, че трети сезон на Джесика Джоунс е финал на цялата вселена – точно обратното, тук няма дори опит за подобно нещо.

И все пак, ако оставим сюжета настрана, в тематично и идейно отношение тези тринадесет епизода са действително величествен и достоен завършек на света. Те разглеждат по много стойностен начин централните теми за поредицата – борбата с житейските трудности, изкушението на злото, същността на героизма в улични условия. В много отношения финалният сезон на Джесика Джоунс представлява интригуващо есе относно природата на супергероите в реалния свят. Защо един герой е герой? Каква е цената на героизма? Как красивите идеали биха могли да се осъществят в несъвършената среда на алчния капиталистически свят? Какво прави добрият, когато законът, по който живее обществото, е написан така, че да пази лошите? И как можем да се борим в такъв свят? Как можем изобщо да съществуваме в такъв свят?

Джесика Джоунс поставя всички тези въпроси по сложен и реалистичен начин. Наистина, Деърдевил, Люк Кейдж и Айрън Фист не са част от историята. Но през цялото време аз чувствах, че те биха могли да са част от тази история. Че поставените въпроси са техните въпроси, че показаните дилеми са техните дилеми. Това действително е история не просто за тях, а за хората като тях. За добрия човек в лошия свят. За сивотата и моралната относителност, които превръщат супергеройството в нещо сложно, противоречиво, объркано и нееднозначно. И няма лесни отговори. Никога няма лесни отговори.

И още нещо, което трябва да знаете за този сезон – той е болезнен. Любимите ми герои страдат много, случват им се ужасни неща. И дори моменти, които на пръв поглед изглеждат хубави и оптимистични, впоследствие се оказват ужасни. Желанието да помогнеш те изгаря отвътре и те превръща в дистанциран и апатичен човек. Постоянната война срещу лошото те почерня толкова, че накрая се превръщаш в това, срещу което си се борел. А хубавите моменти и верните приятели са рядкост.

А последната минута преди финалните надписи е великолепна. За мен тя показва реалността – най-страшната и нефилтрирана реалност. Показва истината и смисъла. И показва защо това късче от Марвел вселената е безценно и защо трябва да продължи.

Силно се надявам това да не е краят. Този сезон беше толкова страхотен, трети сезон на Daredevil беше толкова титанично велик, втори сезон на Iron Fist беше толкова надъхващ, че не мога да приема, че цялата тази вселена ненадейно просто е изчезнала. С цялата си душа се надявам, че тези сериали няма да се загубят като сълзи в дъжда. Че тези герои ще се върнат при мен. Защото наистина, наистина се нуждая от тях. И, поне в това отношение, не съм сам.