Suits

Ню Йорк. Водеща правна фирма. Елегантни костюмари, способни да надговорят всеки, да продадат всяка идея, дори на самите себе си. Живот на скорост, изпълнен с постоянна борба за власт, в който остроумието, съобразителността, а често и липсата на скрупули, са задължителни. Ако направим адвокатите рекламисти и превъртим лентата назад с половин век, като нищо да се озовем в Mad Men.

На пръв поглед Suits (или Костюмари по българската телевизия) като че ли наистина се цели в стилистиката на хитовия сериал на АBC. Приликите обаче са по-скоро повърхностни, макар и едва ли напълно случайни. Отвъд преповтарянето на офисно-костюмарската естетика, Suits е коренно различен сериал. Докато Mad Men e задълбочен, премерен и майсторски нарисуван портрет на обществото и движещите го механизми, Suits e купа с пуканки. Само че пуканки, с които е почти невъзможно да преядеш.

Отрочето на USA Network e страхотно изпипан развлекателен продукт, изумително добре балансиран помежду всичките си опорни точки. Подобен баланс се постига трудно – болшинството сериали, които разчитат на стенд-алоун епизоди, без значение дали полицейски, адвокатски, спасителски и прочие, бързо прихващат проклятието на предвидимостта. Suits съумява хем да запази относителна самостоятелност на епизодите и да ги направи максимално гледаеми поотделно, хем да разработи страхотен почерк и динамика, които да не загубят свежестта си след има-няма един сезон.

Подозирам, че повечето фенове на Firefly биха харесали много и Suits. Не само защото Джина Торес участва в него, а именно заради приликата между динамиката в двата сериала. Пишейки това, очевидно нямам предвид някакви жанрови прилики, не и повърхностни такива. Адвокатите на Пиърсън-Хардман обаче често говорят за себе си като за стрелци (gunslingers) и наемни войници (hired guns), а с малко фантазия и метафорично мислене човек може да приравни огнената муха с офисното пространство на компанията. Всичко това все пак би било най-вече проекция, дължаща се на сходството в подхода към характерите в двете предавания. Също като в любимото творение на Уидън, колективът/семейството и границата между добро и зло тук са двете идейни и морални колони. Колкото и жадни за успех да са героите, колкото и амбцинирани са да се докажат, моралният им компас винаги е ориентиран около тези два полюса, а от това произтичат и по-голямата част от драматичните възли в сериала.

Споменатата концепция, разбира се, не е нищо особено ново под слънцето. Firefly e велик заради начина, по който я изпълнява, а Suits е много добър поради същата причина. И тъй като рецептата за успех в случая се крие във великолепна спойка между образи и актьорска игра, моментът е изключително подходящ да ви представя историята на предаването именно чрез резюме на главните герои.

Харви Спектър (Гейбриъл Махт) е най-ценният адвокат на Пиърсън-Хардман. Харви е magnificent bastard пар екселанс. Обезкуражаващо-очарователен и самоуверен до сюрреалистична степен, той винаги крие по няколко жокера в ръкавите си, а когато не разполага с такива, е способен да ги втълпи на противника си чисто и просто с присъствие на духа. „Животът е това,“ казва Харви и изпъва длан хоризонтално пред себе си. „Аз обичам да живея така“, добавя след това и я вдига високо, почти пред лицето си. Свободата да определя собствената си съдба и да следва личните си разбирания за добро и зло е може би най-важното за Харви Спектър. Макар и упорито да поддържа имиджа, че слабо го интересуват другите, бързо си проличава, че това далеч не е вярно. Приликата с капитан Малкълм Рейнолдс определено я има, но двамата така или иначе са силно архетипни герои. Гейбриъл Махт също прилича много на Нейтън Филиън по неизчерпамите запаси от каризма, жестомимична изразителност и магнетизиращото присъствие.

Майкъл Рос (Патрик Дж. Адамс) е помощникът на Спектър, когото той наема при крайно необичайни обстоятелства. Майк е гений: има фотографска памет, попива нови знания като гъба, получава редовни факсове божествено вдъхновение, изобщо типичният телевизионен вундеркинд. Освен всичко Майк е и измамник. В началото на първи епизод ставаме свидетели как се представя за друг човек и взима стандартизиран изпит от негово име, а към средата – как бяга от ченгетата след провалена нарко-сделка. По невероятно стечение на обстоятелствата това го отвежда в офиса на Харви Спектър; още по-невероятно, последният го наема като свой подчинен сътрудник, въпреки че по правило в Пиърсън-Хардман работят единствено адвокати, излезли от Харвард, а Майк няма дори диплома за висше образование. Опазването в тайна на тази дребна подробност е един от сюжетните крайъгълни камъни в първите два сезона. И тъй като освен гений Майк е също непохватно-нахакан хлапак – архетипен телевизионен Everyman, – ситуациите, в които постоянно изпада, хем са по някакъв начин близки до зрителя, хем са достатъчно невероятни, за да бъдат интересни.

Рейчъл Зейн (Меган Маркъл) е правен асистент (да се чете paralegal от назнайващите английски) в Пиърсън-Хардман, работила е пет години във фирмата и е ценена дори по-високо от повечето сътрудници. Майк хлътва по нея от първия си работен ден, което е напълно разбираемо – Меган Маркъл е твърде, твърде секси. (Това между другото важи за болшинството женски персонажи и сериозна част от мъжките в сериала – човек още малко би си помислил, че елитните университети в САЩ приемат най-вече по снимка.) Голямата болка на Рейчъл е, че така и не успява да влезе в топ-училищата за право. Двамата с Майк ту се привличат, ту се отблъскват, като заредени частици, в продължение на два сезона. От една страна драмата между двамата малко писва в определени моменти, но отложеният им романс е по-скоро коз за сериала, тъй като позволява отношенията между двамата да придобият сравнително сложни измерения като за такава продукция.

Дона Поулсен (Сара Рафърти) е секретарката на Харви, която е работила заедно с него от самото начало на кариерата му. Няколко думи стигат за Дона – тя е богиня. Толкоз. А малко по-нашироко: невероятно секси, висока, червенокоса жена към средните тридесет години, властна, манипулативна, лоялна, със смразяващо чувство за хумор, стратегически гений и хамелеонов актьорски усет. Естествената реакция на всеки мъж зрител би била да иска да се ожени за нея. Толкоз. Вече наистина.

Стигаме и до вероятно любимия ми герой в сериала – Люис Лит (Рик Хофман). Люис е започнал в Пиърсън-Хардман горе-долу заедно с Харви. Въпреки че е гений на финансовия анализ и се е изкачил до позицията на младши партньор, успехите и каризмата на Харви му създават комплекс за малоценност, който той си изкарва щедро върху подчинените му сътрудници, току-що излезли зелени-зелени от Харвард. Трудно е да опишеш героя на Хофман, той трябва да се види в действие. Люис е едновременно противен, мазен, подмолен, мнителен, умилителен, нелепо абсурден и от време на време свястно човешко същество. Всичко това работи страхотно най-вече заради зрелищното актьорско изпълнение. Такава жестомимична и гласова изразителност, както и усет за тайминг, рядко се вижда в сериал от този тип, пък и в сериал по принцип. Героят успяваше през цялото време да ми напомня на поне два други телевизионни образа и на още няколко лични познати, без в нито един момент да загуби силната си самостоятелност; което ми се струва най-добрият атестат за сполучливата сплав от актьор-образ.

За финал остана големият шеф в адвокатската фирма – Джесика Пиърсън (Джина Торес). Ако вече сте гледали Firefly (ако не сте, как съществувате изобщо?), няма нужда да отварям дума за Джина Торес и за това колко awesome е тази жена. Героинята й в Suits e изключително властна натура, което често я поставя в конфликт с Харви, макар и двамата да са изключително близки. Една от повтарящите се обиди към двамата е, че са като майка и син, и това усложнено противопоставяне е друг чест източник на сюжетно напрежение.

Второстепенните герои са друг голям плюс на сериала. Не само заради притеснителното количество сексапил, което се лее от женските такива, а защото повечето са сравнително интересни и изиграни много добре. Силно впечатление прави честото появяване на актьори от други сериали: Уендъл Пиърс от The Wire и Treme на Дейвид Саймън, Абигейл Спенсър от Mad Men, Дейвид Костабайл от Breaking Bad и The Wire, Мат Сервито от The Sopranos, Конлет Хил от Game of Thrones. Suits просто е пипнат изключително добре по отношение на актьорите и, не по-малко, по отношение на визуалния облик на героите. Всичко е толкова стилно, лъскаво, високоскоростно и приятно за окото, че човек спокойно може да засънува, че е топ-адвокат в Ню Йорк, все едно това е детската му мечта. Разбира се, реалността сигурно е доста далече от фикцията, но така или иначе тук реализмът отстъпва сериозно на развлекателния елемент. Дори за пълен лаик като мен често е болезнено ясно, че в правно отношение сериалът е доста свободна и опростенческа интерпретация на случващото се в истинския свят. Динамичността и визията обаче компенсират повече от достатъчно, за да може сценарият да разчита на зрителски кофи suspension of disbelief.

Ако не съм успял да се изразя достатъчно ясно, ще го кажа съвсем направо сега – Suits не е дълбок сериал за нещата от живота, нито пък сценарият и героите му са писателски шедьоври. Всичко в него обаче работи невероятно добре, аз лично не съм се пристрастявал така към сериал със самостоятелни епизоди от ранните сезони на Supernatural (четете най-вече втори-трети). Като за произведение в тази ниша Suits изпъква с постоянно развиващи се герои, чиито характери биват разкривани постепенно с напредването на епизодите. Отново, липсва кой знае каква дълбочина, но ситуациите и взаимоотношенията са лесно припознаваеми и изключително интересни. Неслучайно в началото на ревюто се разплямпотих за Firefly – някаква частичка гениалност от него е клонирана в Suits и не бих се учудил, ако създателите му са бесни фенове на Уидън. Особено предвид, че героите постоянно участват в словесни престрелки с цитати от толкова много популярни филми: Стар Трек, Междузвездни войни, Кръстника, Недосегаемите и какво ли още не. Хич не бих се учудил, ако видим някоя референция към творчеството на Уидън в следващия сезон. (Една голяма финална скоба по този въпрос: забелязали ли сте колко много от любимите актьори на Джос в момента са сред свръхактуалните ТВ-звезди? Нейтън Филиън в Castle, Дейвид Бореаназ в Bones, Нийл Патрик Харис и Алисън Ханиган в How I Met Your Mother, Джина Торес тук, Винсънт Картайзър и Кристина Хендрикс в Mad Men…).

За финал – Suits e идеалният избор за неангажиращ сериал, само че всъщност сигурно ще ви ангажира доста сериозно и интентизвно във времево отношение, докато не приключите с наличните сезони. Лятото чакаме трети сезон.