Limitless

Самостоятелно откривам подкатегория „Защо нямат втори сезон?“ в рубриката за сериали, патентовам я и предупреждавам всички колеги, че няма да допусна техни материали в нея преди да са поискали официално позволение и да са ми пратили скъп подарък (материално скъп, не са ми нужни емоционални джунджурии).

Замислих се дали това гранде откриване да бъде с нещо тежко, мрачно и травмиращо, но след кратка вътрешна борба реших, чe няма да е на кадем. Така че почвам с Limitless, който е точно обратното на тежко, мрачно и травмиращо. Пригответе се за веселяшка, цветна въртележка, купете пуканки, изстудете бирата и нека заедно се позабавляваме в компанията на тези 22 епизода, които няма да имат продължение.

Limitless е продължение на филма със същото име от 2011 г., който по нашите ширини незнайно защо е преведен като Високо напрежение. Оригиналът може да се похвали с Брадли Купър в главната роля, а в сериала това задължение е прехвърлено към Джон Алън „Джейк“ МакДорман IV (мдааа…). Батко Джейк е основната градивна единица в поредицата и на практика всичко се върти около неговия образ, така че ако още в началото тексасецът не ви стане симпатичен, препоръчвам да зарежете мъките веднага, защото ще гледате муцуната му почти непрекъснато.

Сюжетът ни запознава с Брайън Финч (МакДорман), двадесет и осем годишен мъж, който не е съвсем типичен неудачник, но страда от липсата на цел и посока в живота си. Г-н Финч не е глупав, но предпочита да прекарва свободното си време над бонга или свирейки в най-различни дупки. Всичко това се променя, когато негов приятел му предлага прозрачно хапче с нищо незначещото име NZT. Въпросното спада към т.нар. ноотропици, субстанции които стимулират когнитивните функции, но ефектът му издухва всичко познато на човечеството и превръща приемника си в повече от гений. Дрогата позволява достъп до „всеки неврон в мозъка“ и в резултат Брайън се сдобива с перфектна памет и способности, които карат Шерлок Холмс да изглежда като неумел аматьор. Докато е под ефекта на NZT, Брайън научава езици за часове, превръща се в почти дипломиран лекар и хакер, в състояние е да прегледа и отсее бази данни с терабайти информация, а възможностите му за индукция и дедукция са извън всякакви скали.

Финч скоро се забърква с ФБР и започва да им помага да разрешават най-различни случаи, което почти превръща Limitless в процедурен сериал, като глътката свеж въздух идва от сенатор Мора (Брадли Купър продължава ролята си от филма), който по стечение на обстоятелства се превръща в кукловод на Брайън. Сенаторът е приятно противоречив персонаж и през цялото време си играе с досегашните догадки и възприятия на зрителя. Мотивацията и целите на Мора са професионално замаскирани, а ние до последно не разбираме дали той играе в лагера на добрите, лошите, или преследва нещо напълно извън нашето полезрение.

Limitless се справя добре с носенето на няколко дини под една мишница и съумява да предложи интересни в по-голямата си част епизодични казуси, без обаче да изпуска от поглед по-широката арка, свързана с NZT, сенатора и противоречивите лоялности на Брайън. Той обожава работата си във ФБР, но задачите на Едуард Мора понякога го поставят в коварни ситуации без лесни решения.

Предполагам става ясно, че мнението ми за персонажа на Джейк МакДорман е силно позитивно. Не мога да измисля по-точно определение за Брайън от пич и за разлика от други продукции, където след дадени перипетии героите „съзряват“, започват да осъзнават своята отговорност или се клатушкат между какви ли не крайности, той си остава лъчезарна, забавна и въобще приятна компания, с която можеш да се натряскаш в някой бар и да си разправяте глупави истории до сутринта. Финч се сблъсква с неприятни типове и неприятни ситуации, но винаги излиза от тях на висока нота и с позитивизъм, не позволява убийствата, интригите и несправедливостите да затрият хлапака в него.

Поддържащият каст също се справя страхотно и е удоволствие да наблюдаваш общуването между детето-чудо и партньора/ментора му Ребека Харис (Дженифър Карпентър), шефката на отдела Наз Пуран (Мари Елизабет Мастрантонио) или пък двете му сенки Айк и Майк (Том Дегнан и Майкъл Шоу) – бодигарди от Бюрото, които обаче бързо се превръщат в момчета за всичко и са в центъра на много от комичните елементи в сериала.

Като заговорихме за комедия, задължително трябва да спомена, че Limitless истински опитва да ни държи усмихнати през повечето време и поне с мен успя да изпълни задачата си. Брайън е неконтролируем шемет и непрекъснато подхвърля закачки на околните, а и на зрителя, нерядко преминавайки отвъд четвъртата стена. Особено симпатични са моментите, когато създателите явно не знаят, не искат да научават и още по-малко да поднасят на зрителите си технически детайли от дадена сфера, като вместо някаква глупава и нереалистична сцена, Финч се извинява с нещо от сорта – „Тъй като хакването на мрежи е дълъг и безинтересен процес, ще го пропуснем, а вместо това ето ви снимка на котенца!“, последвано от снимка на котенца.

Най-впечатляващото във визията и звученето е свързано именно с несериозното отношение на Брайън към костюмарския професионализъм на колегите му, което води до сцени (в главата му), където той си представя дадена операция като извадена от комикс, театрално представление, анимация, екшън филм, шпионски трилър и какво ли още не, всичко в съответната стилистика. Похватът работи добре и предлага неочаквано разнообразие.

Limitless в никакъв случай не е светоразтърсващо преживяване и планетата ще продължи да се върти без него, но спирането му след първи сезон е малко престъпление от страна на телевизията CBS. Сериалът напипва интригуваща точка някъде между процедурните сапунки, комедийните предавания и екшън трилърите, която според мен е негова сила, но явно се е сторила твърде разфокусирана за масовия зрител. Жалко, защото не бих отказал да видя още от приключенията на NZT фокусника Брайън Финч и неговия екип. The Bruntouchables!