Jessica Jones

Netflix е непозната дума в България, но в Америка в днешно време е рядкост човек да не е абониран за тази услуга. Срещу по-малко от $10 на месец, получаваш достъп до стотици сериали и филми, а новите сезони нерядко се появяват за стрийминг преди излизането им на DVD/BD. Но в добавка към огромното съдържание на чужди произведения, през последните няколко години Netflix започна да финансира оригинално творчество и да предлага платформа за заглавия, които не биха оцелели в телевизионен формат. Така получихме великолепния четвърти сезон на Arrested Development и страхотни нови сериали като Sense8, House of Cards и Orange is the New Black. Тази година добрите хора от Marvel стоплиха, че повечето американци искат да гледат сериали накуп, а не на малки седмични дози. И тъй като Netflix е синоним на т.нар. „binge watching“, резултатът е поредица нови сериали, от които към момента имаме достъп до два – епохално скапания Daredevil (веднагически се разграничавам от колегата тук – бел. епохално несъгласен Рандъм) и настоящото заглавие, което има потенциала да се превърне в най-качествения сериал за супергерои към днешна дата.

Джесика (великолепно изиграна от Кристин Ритър) всъщност е безкрайно далеч от понятието „супергерой“, поне в началото. При все нечовешката си сила (резултат от експеримент, за който вероятно ще научим повече в следващите сезони), тя работи като частен детектив и основното ѝ занимание е да фотографира хора, които изневеряват на партньорите си. Свободното ѝ време е посветено на алкохолизъм, липса на обноски и кошмари. Естествено, източникът на тези кошмари скоро се връща в живота ѝ. Килгрейв (също толкова великолепно изигран от Дейвид Тенант) е социопат със своя собствена свръхспособност – мисловен контрол. Всяка заповед, която даде вербално, бива изпълнена моментално и Джесика е била под контрола му дълго време, преди да избяга  по време на катастрофата, която привидно е довела до смъртта му. Естествено, сега тя е единственият фокус на съществуването му, което води до ужасяващи последствия за всички около нея.

Jessica Jones е безкрайно далеч от типичния Marvel сериал. При все че Daredevil също се опита да го даде малко по-„човешки“ и ноар, там липсваха пластовете, които изграждат историята на Джесика. На първо място, това не е история за супергерои и суперзлодеи. Килгрейв няма за цел да завладее света или да унищожи човечеството. Вместо това той иска не просто да си върне играчката, която е изгубил, но и да я накара да се влюби в него. Междувременно Джесика не е Капитан Америка и при все алтруистичната си природа, е способна на доста съмнителни действия, за да постигне целите си. Това е на първо място история за пост-травматичен стрес. Не само главната героиня, но и други персонажи са били жертва на физически и психически издевателства, включително многократни изнасилвания. Сериалът не се свени с тази информация и цялостното поведение на Килгрейв е изключително травмиращо. Фактът, че това е човек без морални задръжки или концепция за достойнство и чест, който може да контролира съзнанието на всеки около себе си, го прави много по-зловещ от кой да е Магнито, Локи или Ултрон.

В добавка, сериалът не се преструва – като повечето творения на Marvel, – че персонажите му нямат гениталии. Джесика е доволно разкрепостена, други герои също нямат колосални задръжки, щом опре до секс. И което е доста по-интересно – всички наистина важни герои (с изключение на Килгрейв естествено) са жени. Jessica Jones е едно от онези редки заглавия, в които жените са двигател на историята, а мъжете са за красота. LGBT елементът също е доволно застъпен, но в духа на останалата част от сериала – напълно лишен от идеализъм. Джери Хогарт (Кари-Ан Мос) например е лесбийка (комиксовият оригинал е мъж) и един от най-маститите адвокати в Ню Йорк, но същевременно е безскрупулна, себична и патологично неспособна да бъде искрена с околните. Видно е, че това не е опит за подмазване като много други LGBT герои в модерната телевизия.

Визуално, Jessica Jones е мрачен и сив, но същевременно естетически издържан по начин, който прави атмосферата едновременно реалистична и притегателна (за разлика от Daredevil, където цялото действие изглеждаше като да се развива на декорите на RENT). Джесика работи с бедни хора, живее в мизерен апартамент с разбита ключалка и е обградена от насилие и мизерия. Дори когато действието се развива в по-богати части на Ню Йорк, усещането е за контраст, а не за подобряване на ситуацията. В същото време обаче сериалът успява да събере герои от диаметрално противоположни социални класи и да изгради около тях история, която изглежда напълно органична и естествена. Като се мине през корпоративния шик на Хогарт, луксозния апартамент на доведената сестра на Джесика, Триш (Рейчъл Тейлър), която е звездата на популярно радио шоу, и стигнем до мизерния бар на Люк Кейдж (Майк Колтър, който само се отбива за кратко, на пътя към свой собствен сериал, поради което не съм си дал зор да говоря за него тук), сюжетът на Jessica Jones е стегнат, интелигентно развит и пристрастяващ.

Което, вкратце, е и мнението ми за сериала като цяло. Ако не търсите заглавие с големи залози, съдбата на света в ръцете на главния герой, и злодей, който застрашава въпросната, Jessica Jones е за вас. Ако искате история за супергерои, в която сексът – доброволен И недоброволен – не е комфортно премахнат, където прекарваме половината време в главата на „злодей“, който би могъл да бъде всеки от нас в (не)правилните обстоятелства, Jessica Jones е за вас. И изобщо, ако ви се гледа изключително качествен сериал със страхотна актьорска игра, великолепна история и доволно количество насилие, Jessica Jones определено е за вас.