Спайдър-мен: Завръщане у дома

Спайдър-мен: Завръщане у дома е третата екранна версия на Питър Паркър (след трилогията с Тоби Магуайър и двата ужасни филма с Андрю Гарфийлд). По-особеното в случая е, че костюмираните господа от Сони и Марвел най-после са сключили изгодна и за двете страни сделка, благодарение на която Спайди може да бъде истински свързан с киновселената на Марвел, а не да съществува в отделен свят, както досега. Съответно Завръщане у дома придобива статута на 16-ти филм в обединената киновселена на Марвел, а костюмът на Железния човек се вижда по всички постери и трейлъри на филма. Но освен всичко това Завръщане у дома е и нещо доста ново и различно: първият тинейджърски супергеройски филм на Марвел.

В интерес на истината, не бях особено доволен, когато преди две години обявиха, че ще правят нов филм за Спайдър-мен. Героят вече беше участвал в пет самостоятелни ленти, бях гледал няколко версии на историята му и не горях от желание да стана свидетел на поредния преразказ. Нещата се промениха малко след миналогодишния Войната на героите, където видяхме за първи път новия Питър Паркър, изигран от Том Холанд. В десетминутния Спайдър-мен трейлър, който продуцентите от Марвел бяха поставили точно по средата на Войната на героите, Спайди изглеждаше доста свежо и ми се прииска да видя още от него. Но всички трейлъри и рекламни клипове от Завръщане у дома бяха толкова безлични, че дори този плах ентусиазъм едва не беше убит.

И в крайна сметка филмът успя да ме изненада приятно, защото е готин, забавен и изключително очарователен. Режисьорът Джон Уатс, който преди това е правил единствено нискобюджетни инди филми, успява да оползотвори добре парите и героите на Марвел, и сътворява страхотен блокбъстър с качествен екшън и много, много душа.

Най-доброто нещо в лентата е, естествено, самият Спайдър-мен, изигран съвършено от младия Том Холанд. Сценарият успява да напипа това, което прави Спайди специален и чаровен. Питър Паркър никога не е бил епичен и величествен герой като Капитан Америка или Тор. Той е малкият човек – смотаният ученик, на когото всички се подиграват, наивният добряк, с когото съдбата сякаш се гаври. В него има чистота, скромност и искрено желание да бъде полезен на хората. Той е обикновено хлапе, преливащо от ентусиазъм и енергичност, лишено от цинизма и черногледството на по-„зрелите” хора. Персонажът е дефиниран по ясен и стойностен начин, а плътната игра на Том Холанд, който е изключителен във всяка секунда от филма, превръща Завръщане у дома в истинско удоволствие.

Злодеят на лентата е Лешоядът (Майкъл Кийтън). Той работи доста добре във филма и метафората за грабливата птица, хранеща се от останките, е хубаво развита. Уви, повечето от другите герои далеч не са на това ниво. Мариса Томей е много сладка като леля Мей, но всички останали сякаш са излезли от следобедните сериали на Дисни Чанъл. Не го казвам като обида – героите имат своя чар, просто са твърде детски/тийн, за да бъдат коментирани сериозно.

Интересно е, че Завръщане у дома избягва всички класически Спайдър-мен елементи, като същевременно полага доста усилия да ни покаже, че Спайди вече живее в голямата вселена на Марвел. Драматичното ухапване от радиоактивен паяк, първата употреба на паяшките суперсили, смъртта на чичо Бен – всичко това, слава Богу, ни е спестено. Дори не съм сигурен дали чичо Бен изобщо е съществувал в тази вселена. За сметка на това почти всички отмъстители са споменати или се появяват в някаква форма.

В много отношения Завръщане у дома е всъщност Железният човек 4. Не толкова заради Робърт Дауни Джуниър, който се появява едва в няколко сцени, повечето от които вече бяха показани в трейлърите, колкото заради тематиката на самия филм. Новият Спайдър-мен разглежда много от проблемите, с които се занимаваше трилогията за Тони Старк – напредъка на технологиите, опасността, която крие техниката, ако попадне в погрешни ръце, доколко суперкостюмът прави супергероя. Темите са развити по приятен начин – интересно е, че в епоха, в която младите хора са обсебени от технологиите, костюмът на тийн Спайди е по същество един огромен таблет – и приемствеността между различните поредици на Марвел наистина се усеща. Хубаво е, че компанията въвежда новите си супергерои като ученици и последователи на старите. Обвързаността с общата вселена беше нещо, което определено ми липсваше в Доктор Стрейндж, затова много се зарадвах на начина, по който са реализирани нещата тук.

В заключение, Спайдър-мен: Завръщане у дома е приятен филм, който ще допадне както на феновете на Марвел, така и на почитателите на самия Спайди. А ако сте на възраст между 14 и 19, шансовете лентата да ви напълни душата са наистина гигантски.